Шепа любов от Умението на обичаш“ на мъдреца Дон Мигел

Шепа обич от „ Умението на обичаш “ на мъдреца Дон Мигел Руис, който ни учи по какъв начин да лекуваме прочувствените си рани и наставлява да изберем пътя на любовта пред пътя на страха. 

♥ Любовта 

Любовта няма отговорности. Страхът е изпълнен със отговорности. Когато следваме пътеката на страха, ние вършим нещо, защото трябва да го създадем, и чакаме от другите да създадат нещо, защото трябва да го създадат. Имаме някакво обвързване и незабавно, щом трябва, се съпротивляваме. Колкото по-голяма е нашата опозиция, толкоз повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от отговорностите си. Любовта, въпреки това, не среща опозиция. Правим всичко, защото искаме да го създадем. То се трансформира в удоволствие; то е като игра и ние се забавляваме.

Любовта няма упования. Страхът е изпълнен с упования. По пътеката на страха вършим нещо, тъй като считаме, че би трябвало да го създадем, и чакаме другите да постъпят по същия метод. Затова страхът наранява, а любовта – не. Очакваме нещо и в случай че то не стане, се усещаме наранени – не е почтено. Виним другите, че не са оправдали упованията ни. Когато обичаме, нямаме очаквания; вършим нещо, тъй като по този начин желаеме, и в случай че другите го вършат или не го вършат, то е тъй като желаят или не желаят, и в това няма нищо персонално. Ако нищо не стане, когато не чакаме то да стане, няма значение. Не се усещаме наранени, тъй като каквото и да се случи, всичко е наред. Затова, когато сме влюбени, съвсем нищо не ни наранява; ние не очакваме любимия да направи нещо и нямаме отговорности.

Любовта почива върху уважението. Страхът не почита нищо, в това число себе си. Ако изпитвам страдание към вас, това значи, че не ви почитам. Не можете да решавате независимо. Когато би трябвало да вземам решение вместо вас, аз не ви почитам. Щом не ви почитам, аз се пробвам да ви управлявам. Обикновено, когато наставляваме децата си по какъв начин да живеят, това се дължи на неналичието на почитание. Ние ги съжаляваме и се опитваме да създадем за тях това, което те сами би трябвало да създадат за себе си. Когато не почитам себе си, аз се самосъжалявам, усещам, че не съм задоволително добър, с цел да съумея в този свят. Как човек схваща, че не се почита? Когато си споделя: „ Горкият аз, не съм задоволително мощен, не съм задоволително интелигентен, не съм задоволително хубав, не мога да се оправя “. Самосъжалението е плод на неналичието на почитание.

Любовта е безмилостна; тя не изпитва страдание към никого, само че е състрадателна. Страхът е изпълнен с жал; той изпитва страдание към всички. Вие ме съжалявате, когато не ме почитате, когато не вярвате, че съм задоволително мощен, с цел да се оправя. От друга страна, любовта почита. Аз те обичам; знам, че ще се оправиш. Знам, че си задоволително мощен, задоволително интелигентен, задоволително добър да взимаш независими решения. Не е належащо да предпочитам вместо теб. Ти ще успееш. Ако паднеш, ще ти подам ръка, ще ти оказа помощ да се изправиш. Ще кажа: „ Ще се оправиш, продължавай “. Това се назовава съчувствие, само че то няма нищо общо със съжалението. Състраданието произтича от уважението и от Любовта; съжалението произтича от неналичието на почитание и от страха.

Любовта е изцяло виновна. Страхът бяга от отговорност, само че това не значи, че не е виновен. Опитът за бягство от отговорност е една от най-големите неточности, тъй като всяко деяние си има последици. Когато създадем своя избор, получаваме резултат или реакция. Ще понесем следствията от дейностите си по един или различен метод. Затова всеки човек е напълно виновен за постъпките си, даже и да не го желае. Някой може да се опита да заплати за твоите неточности, само че все пак ти също ще си платиш и по този начин цената става двойна. Когато другите се пробват да носят отговорността за теб, това единствено утежнява нещата.

Любовта постоянно е нежна. Страхът постоянно е недодялан. При страха има купища отговорности, купища упования, никакво почитание, бягаме от отговорност и изпитваме страдание. Как може да се чувстваш добре при толкоз боязън? Непрекъснато се изживяваме като жертви, усещаме яд, горест, ревнивост или се усещаме предадени.

Гневът не е нищо друго, с изключение на маскиран боязън. Тъгата е маскиран боязън. Ревността е маскиран боязън. При съществуването на всички тези страсти, произлизащи от страха и пораждащи страдалчество, можем единствено да се преструваме на нежни. Не сме нежни, тъй като не се усещаме добре, не сме щастливи. Когато вървиш по пътеката на любовта, нямаш отговорности, нямаш упования. Не изпитваш страдание към себе си или към колегата си. Всичко върви добре и по тази причина усмивката не слиза от лицето ти. Харесваш себе си и тъй като си благополучен, си благ. Любовта постоянно е нежна и тази деликатност те прави великодушен и отваря всички порти. Любовта е великодушна. Страхът поражда нарцисизъм: аз съм всичко. Егоизмът затваря всички порти.

Любовта е безусловна. Страхът е изпълнен с условия. По пътеката на страха аз те обичам, aкo ми позволиш да те управлявам, aкo си добър с мен, aкo отговаряш на образа, който съм ти основал. Аз ти сътворявам стремежи от мен облик и – тъй като ти не си подобен и в никакъв случай няма да отговаряш на образа – те осъждам и те намирам за отговорен. Много постоянно даже се срамя от теб, тъй като не си, какъвто желая да бъдеш. Ако не отговаряш на основания от мен облик, ти ме караш да се усещам неловко, дразниш ме, въобще не мога да демонстрирам самообладание към теб. Само се върша на гальовен. По пътеката на любовта няма aкo няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те подобен, какъвто си, и ти си свободен да бъдеш подобен, какъвто си. Ако не ми харесва какъв си, тогава по-добре да бъда с някой различен, който одобрявам подобен, какъвто е. Нямаме право да променяме другите и никой няма право да трансформира нас. Ако се променяме, то е, тъй като желаем да се променим, тъй като не желаеме да страдаме повече.

Повечето хора изживяват целия си живот по пътеката на страха. Имат връзка, тъй като считат, че трябва да имат. Изпълват връзката си с всички вероятни упования към колегата си и към самите себе си. Цялото това злощастие и страдалчество е резултат от потреблението на информационните канали, основани преди да се родим. Хората съдят и биват превръщани в жертви, те сплетничат един за различен, сплетничат за приятелите си, сплетничат в бара. Всяват ненавист сред околните си. Трупат прочувствена отрова и я предават на децата си. „ Виж какъв е татко ти, виж какво ми аргументи. Не бъди като него. Всички мъже са такива; всички дами са онакива. “ Ето това вършим с хората, които толкоз доста обичаме – със личните си деца, с приятелите си, с сътрудниците си.

По пътеката на страха имаме толкоз доста условия, упования и отговорности, че сътворяваме безчет правила, единствено с цел да се предпазим от прочувствената болежка, когато в действителност не би трябвало да има никакви правила. Тези правила влияят върху качеството на информационните канали, тъй като когато се опасяваме, ние лъжем. Когато очаквате от мен да бъда някакъв, аз се усещам задължен да бъда подобен. Истината е, че не съм какъвто желаете да бъда. Но когато съм откровен и съм самия себе си, вие се чувствате наранени, разгневявате се. И аз стартирам да ви неистина, защото се багра от вашата присъда. Страхувам се, че ще ме обвините, ще ме намерите за отговорен и ще ме накажете. И всякога, когато си спомните, вие ме наказвате още веднъж и още веднъж за същата неточност.

По пътеката на любовта има правдивост. Ако направиш неточност, плащаш единствено един път и в случай че в действителност обичаш себе си, си взимаш поука от нея. По пътеката на страха няма правдивост. Принуждаваш себе си да плащаш хиляди пъти за същата неточност. Това поражда чувство за неправда и отваря доста прочувствени рани. Тогава, несъмнено, се обричаш на неуспех. Хората вършат покруса от всичко, даже от нещо най-обикновено и напълно маловажно. Наблюдаваме тези нещастия при естествените връзки в пъкъла, тъй като двойките вървят по пътеката на страха.

Из: „ Умението да обичаш “, Дон Мигел Руис, изд. „ Кибеа “, 2005 година
Картини: DALL-E