Шедьовърът на Ренесанса - Сикстинската капела – се отвори в

Шедьовърът на Ренесанса - Сикстинската шапка – се отвори в неделя малко повече към съвременността с първия излъчен директно в интернет концерт „ Стабат Матер “.

„ Стабат матер “ (Stabat mater) е римокатолически химн от 13 век. Днес „ Стабат матер “ се загатва най-много по отношение на музикалните творби, написани по текста.

Тази поема от XIII век за страданията на Божията майка в подножието на кръста и желанието на вярващите да вземат участие в това страдалчество е обличана в музика от най-големите музиканти през вековете: Перголези, Вивалди, Росини, Дворжак, Пуленк…

„ Стабат матер “ на шотландеца Джеймс Макмилан, 58-годишният композитор, написал многочислени църковни творби, е поръчана от фондация „ Генезис “, работеща от 2001 година за поддръжка на младите артистични гении и за развиване на връзката сред изкуството и вярата.

Тази раздвижена пиеса, в която се редуват вокални мелодии и задъхани ритми, е показана за първи път през 2016 година в Лондон и е видяна от духовенството и особено от кардинал Винсънт Николс, абатът на Уестминстър, който настоя композиторът да показа творбата си във Ватикана.

"Тук се допираме до сърцето на една обзета от горест майка, каквито са всички майки през времената и страните, когато дезата им страдат “, изяснява кардиналът на Агенция Франс Прес.

Под фреските на Микеланджело „ може да се мисли за неговата Пиета (Скулптурата на Девата с тялото на Христос върху коленете, бел. АФП) долу в базиликата („ Свети Петър “) и да се чуе тази музикална Пиета “.

И с цел да допре сърцата на по-широка поблика от 300-те филантропи, духовници и другари, поканени на концарта, бе излъчена непосредствено по радио Classic FM.

Както на премиерата в Лондон, творбата е изпълнена от Сикстинския хор и струнния оркестър под диригентството на Хари Кристофърс

Британците, които пристигнаха във Ватикан по бермуди и с чаша в ръка за подготовките, не скриха страстите като се озоваха измежду ангели, демони, проповедници и апостоли, нарисувани от ренесансовите майстори: Микеланжело, основните неща, Перуджи или Ботичели по вътрешните стени.

Хористите бяха малко обезпокоени поради удълженото отзвучаване в необятното вътрешно пространство, „ като в баня “, призна сопраното Джули Купър. Но когато започнаха да пеят, стените им подсетиха, че акустиката им е също толкоз именита като фреските по тях.

Със сигурност към 6-те милиона гости, които идват всяка година и от време на време по 20 хиляди на ден, с цел да посетят шапката – перла на музеите във Ватикан, нямат опция да си дадат сметка толкоз, колкото кардиналите, които се събират там, когато би трябвало да избират нов папа

Но Сикстинската шапка е и „ високо музикално място, в което композиторите, писали литургии през епохи, сигурно са най-големите на западната цивилизация: Перлуиджи да Палестрина, Алегри, Жоскен, напомня Макмилан.

Единствено шумът от климатичната система, нужна за запазването на фреските, от време на време нарушава тишината.

За диригента на оркестъра Хари Кристофър, който приключи осъществяването със сълзи на очи, преобладаваща бе на първо място страстта да причисли тази напълно нова творба към многовековното завещание на шапката.

наследството

„ Тези огромни свети места имат неповторима звучност. Детайлите, които се чуват, отражението на звука е фантастично и толкоз вълнуващо “, съобщи той. „ Възможност като тази е шанс в случай че човек я получи един път живота си “. /АФП