Шафранът - най-скъпата сред подправките
Шафранът е най-скъпата фалшификация в света на готварските билки. Причината е, че приготвянето му лишава доста време и е извънредно трудоемко. Освен това усетът му е по този начин характерен, че няма по какъв начин да се размени с различен. Изобщо щипка разкош и темперамент в храната.
Произходът на тази фалшификация е доста античен, тя е доста ценена и търсена в продължение на хилядолетия в Азия, в Близкия Изток и в доста от средиземноморските страни. Шафранът е именуван алено злато защото са нужни повече от 150 000 цветове, с цел да се получи кг от подправката. Тя се създава от листата на шафрановия минзухар, който е обработен и не се среща в диво положение. Размножаването му става единствено с помощта на луковици.
Последните ботанически изследвания демонстрират, че шафрановият минзухар е получен посредством разнообразни селекции на производители още 3500 години преди новата епоха в Крит. Съществуват антични стенописи, които демонстрират дами, събиращи шафран, на гръцкия остров Санторини.
Гърците и римляните познават добре шафрана и го употребяват постоянно в разнообразни действия. След рухването на Римската империя обаче развъждането на шафрана се трансформира в изолиран случай за Европа и е трябвало да се чака нашествието на маврите на Иберийския полуостров, с цел да стартира още веднъж да се създава, на първо време в Южна Испания, а по-късно във Франция.
По време на огромните епидемии от черна чума, които безусловно опустошават Европа сред 1347 и 1350 година, шафранът се трансформира в една от най-търсените артикули, тъй като хората вярвали, че той може да ги излекува.
Днес Иран е главният производител на шафран, следван от Индия, Гърция и Испания. Един от главните проблеми, с които се сблъсква производството и потреблението на скъпата фалшификация, е подправянето й. Именно поради високата му цена, шафранът е най-фалшифицираната готварска билка в света.
Сигурно и на вас ви се е случвало доста продавачи да ви оферират шафран на ниски цени, само че единствената причина за това е, че той не е същински, а доста постоянно комбинация от разнообразни други подправки с сходни цветове като куркума или червен пипер. Понякога в него се открива и прахуляк от стрити тухли, оцветена царевица и всичко, което би могло да наподобява малко или доста на известната алена фалшификация.
С шафрана, както с множеството известни храни от предишното, има свързани и разнообразни митове.
Една от тях идва чак от гръцката митология: Преди доста време на планината Олимп Хермес и негов другар на име Крокус си играли като хвърляли диск. Крокус обаче бил смъртно ранен в главата от диска, който представлявал плосък изострен камък. Кръвта му, стичайки се по плодородната земя, дала живот на малко лилаво цвете с кървавочервени тичинки, които символизирали живота и възкресението. Именно от тези тичинки се прави шафранът.
Друга легенда ни води по следите на Александър Велики през 326 година преди новата епоха. Една есенна вечер, в долината на Кашмир, която се готвел да завладее, Александър Велики разположил лагера си.
На идната заран той се озовал с армията си посред равнища с лилави цветя, които били разцъфнали през нощта като посредством магия. Този килим от лилави цветя приличал на покров и по този начин стреснал тази голяма войска от 120 000 мъже, които повярвали, че това е предвещание, че отказали да продължат. Александър Велики нямал различен избор с изключение на да издаде заповед за отдръпване.
Шафранът се отглежда и в България. Едно от местата, където се създава най-вече от него, е Славяново.
Той е незаменима фалшификация в доста ястия, най-популярните измежду които са паелята, ризото, паста, а също риба, пиле, агнешко.
