Северодонецк, редом с превзетия Мариупол, е един от големите индустриални

Северодонецк, паралелно с завладения Мариупол, е един от огромните индустриални центрове в Източна Украйна. На това място за пръв път се демонстрираха мощни проруски сепаратистки трендове. Какво е стратегическото му значение през днешния ден?

Две седмици, откакто и с вярата да бъдат разменени против съветски военнопленници, Украйна може да загуби още един огромен индустриален център в Донбас –. Според разнообразни известия борбата там към този момент е минала в улични сражения, а съветски бойци са проникнали чак до центъра на града.

Северодонецк и Лисичанск са последните по-големи градове в Луганска област, които към момента са под украински надзор. По данни на Генералния щаб на украинската войска, съветските елементи концентрират сега всички свои усилия за завладяването на Северодонецк, а украинските му бранители рискуват да бъдат обкръжени от всички страни – както беше в Мариупол.

Център на украинската химическа индустрия

Преди войната Северодонецк имаше малко над 100 000 поданици. По руско време градът поражда върху основите на малко населено място, което се разраства около химическия цех „ Азот “ – най-голямото химическо дружество в Украйна. Новият град на границата сред областите Луганск, Донецк и Харков получава името си през 1950-те години от реката Северски Донец.

Химическият цех " Азот " в Северодонецк

Собственик на химическия цех „ Азот “ е олигархът и медиен магнат Дмитро Фирташ, който от 2014 година живее в Австрия. Той е заплашен от изгонване в Съединени американски щати по обвиняване в корупция. Предприятието в Северодонецк създава главно торове – най-вече за експорт.
Редакцията предлага
Освен „ Азот “ в Северодонецк има и други химически предприятия, а в близкия Лисичанск има и петролна рафинерия, принадлежала на съветски предприемачи, която през днешния ден обаче не работи.

Силни сепаратистки настроения

Северодонецк се прочу и с това, че преди 20 години за първи път там беше изработен опит за разединение на Украйна. На 28 ноември 2004 година в града се организира така нареченият „ Общоукраински конгрес на депутатите от всички равнища “, в който участваха най-много представители на проруската „ Партия на районите “. Тя поражда в Донбас и бързо става преобладаваща политическа мощ там. По време на „ Оранжевата гражданска война “ в Киев тя заплашваше да прогласи автономност с административен център Харков, която да включва осем области в Източна и Южна Украйна, както и Крим и Севастопол.

Един от ораторите на този конгрес е тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков, който на млади години е работил в „ Азот “. По-късно той е разгласен за почетен жител на Северодонецк – макар наложената му възбрана да влиза в Украйна поради сепаратистките му изказвания за Севастопол.

През 2004 година основателите на „ Общоукраинския конгрес “ си остават единствено със заканите за отделяне, само че 10 години по-късно – през 2014 – е подхванат и втори опит. След като Русия анексира украинския полуостров Крим, въоръжени локални сепаратисти, дружно с казаци, пристигнали от Русия, окупират градовете Северодонецк, Лисичанск и Рубежное.

Разрушен мост сред Лисичанск и Северодонецк

През юни 2014 украинската войска съумя да ги прогони оттова. След това Северодонецк стана център на военното и цивилно ръководство на региона и в него се реалокираха доста институции и университети от Луганск. Сега им се постанова за повторно да се местят – този път към Западна Украйна.

Стратегическото значение на Северодонецк

Северодонецк и прилежащият град Лисичанск имат стратегическо значение и по тази причина, тъй като този регион на Донбас обезпечава връзката с другите райони на страната. По автомагистралата от Лисичанск до Бахмут сега вървят доставките за украинската войска, а до неотдавна тя беше употребена и за евакуацията на локалното население. В момента тя е мощно потърпевша от съветския обстрел и е считана за несигурна транспортна артерия.

Превземането на Северодонецк и Лисичанск би разрешило на руснаците  да доближат чак до административната граница на целия район. Освен това те ще могат да употребяват превзетата територия като плацдарм за нахлуване на съветските елементи на запад към Краматорск – различен административен център в Донецк и един от последните огромни промишлени центрове в Донбас, които към момента се управляват напълно от Киев.