Македонците ще си вадят албански паспорти за ЕС
Северна Македония направи исторически завой към Албания вместо към Европейския съюз, закъдето се бе запътила. Премиерът Димитър Ковачевски се огледа възторжено в Брюксел на първата междуправителствена конференция за присъединителните преговори и с облекчение сподели: " Пътят до Брюксел беше дълъг. " Имаше чувството, че към този момент го е извървял.
Албанският министър председател Еди Рама също се радваше, само че бе по-сдържан: " Знаем, че това не е началото на края, а е краят на началото “. Той чака повече от две години македонците да осъзнаят, че не са европейски уникати и че биха могли да членуват в Европейския съюз, в случай че одобряват неговите правила, а не в случай че Европейски Съюз одобри техните условия. Началото на пътя към Европейски Съюз бе за Албания тичане на място. Затова Еди Рама има чувството, че слага край на едно безсмислено начало, запушено от ината на Скопие. Сега Тирана може да поеме по своя път към Европа, тъй като ще преговаря отделно. Истинският край е далеч и за едната, и за другата страна, само че още занапред може да се предвижда коя с каква скорост ще се движи към него.
За разлика от Албания районен съд Македония няма да стартира истински договаряния с Европейски Съюз. Тя ще продължи да бяга на място, тъй като има неизпълнено изискване - да впише българите в конституцията си като държавотворен народ наедно с другите си етнически общности. После ще чака втора стартова конференция след година-две или повече. Изглежда просто - би трябвало единствено да признае очевидния факт, че българите съществуват. Но за нея е безпределно комплицирано, тъй като не е довършила работата си, стартирана преди повече от 70 години в Титова Югославия - да ги заличи изцяло, с цел да останат единствено " чистите македонци ". С последното броене на популацията властта в Скопие регистрира 3504 българи, а водачът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Изборът пред Северна Македония е
или да продължи по югославски път, или да тръгне по европейски
Задачата не е елементарна. Признаването на българите и гарантирането на техните съществени човешки права значи също по този начин признание на историческата виновност на към момента непоклатимия просръбски хайлайф в Скопие. Подписаният протокол в София за резултатите от договарянията през последните три години включва условие да се отворят архивите на югославската политическа полиция УДБА, с цел да се оправдават нейните жертви, чиято единствена виновност е била нежеланието да се откажат от българското си съзнание. Престъпниците, направили етническо пречистване, и техните наследници би трябвало да избират сред Европа и личното си оцеляване. Пред такава алтернатива няма подозрение какво избират и даже не го крият.
Когато Собранието (парламентът) гласоподава на 16 юли в поддръжка на френското предложение за пускане на договаряния сред РСМ и Европейски Съюз, опозицията отпред с Мицкоски напусна постройката. И знаете ли къде отиде? Всичките 44 депутати от ВМРО-ДПМНЕ се явиха под негово командване, че в никакъв случай няма да гласоподават за регистриране на българите в конституцията. Самият той се похвали какъв родолюбив героизъм са направили.
Изглежда неуместно, само че е задоволително,
с цел да подсигурява, че районен съд Македония няма да напредне към Европейски Съюз, тъй като за смяна на конституцията са нужни две-трети от гласовете на депутатите, което значи, че и част от опозицията би трябвало да се причисли. Точно с цел да няма отцепници, Мицкоски накара депутатите си да заверят клетвени заявления. " Няма крачка обратно, тъй като всичко, което имаме, е зад нас, нашето достолепие, чест и нашата Македония ", сподели Мицкоски. Това е самата истина. Всичко, което имат такива като него, произтича от тъмното югославско минало, което непрекъснато дърпа Скопие обратно.
Северна Македония желае да влезе в Европейски Съюз, само че в случай че може - с югославските си дисаги, в които тежи наследството на Титовия гнет. Тя му търсеше европейска заверка и по тази причина се стремеше да сложи България в интернационалния ъгъл, като замени местата на жертвите и палачите. Не е въпрос да се оневиняват действията на българските окупационни управляващи през Втората международна война, за които приказват така шумно македонските историци и политици, а да се разкрие дискриминирането, която е в действие и до днес в македонското общество.
България сплоти всичките си претенции в едно,
с цел да бъде разбрана вярно в Европа:, като признае, че жителите му с българско самосъзнание са хора с равни права - същите, които са приети в конституцията на албанци, роми, турци, сърби, власи и други. Да твърдиш, че си българин в РСМ, през днешния ден значи, че няма да можеш да станеш даже пожарникар, камо ли различен държавен чиновник.
От издадените над 120 000 български паспорта на македонски жители се вижда, че мнозина помнят българските си корени. Но се надяват това да остане в загадка сред българските управляващи и тях, с цел да си нямат неприятности вкъщи. Несъмнено още повече са другите, парализирани от страх да заявят своята българска еднаквост. Затова София не упорства за признание на българско малцинство в Северна Македония, а приказва за българска общественост, която може да не е малцинство, а болшинство. Същите съображения има и македонската съпротива, която твърди, че ще настане ребългаризация на РСМ посредством вписването на българите в конституцията. Падне ли страхът, ще стартират да излизат нескрито доста истини.
Дотогава обаче може да мине доста време - толкоз доста, че Албания да завърши договарянията и да влезе в Европейски Съюз без районен съд Македония, която да си остане на стартовата позиция. Тогава Тирана към този момент ще бъде от другата страна на преговорната маса и ще слага на Скопие условия, както през днешния ден София му слага условия. Случи ли се такова огромно закъснение, нищо чудно албанските македонци да стартират всеобщо да си вадят албански паспорти, с цел да станат европейски жители. А те по никакъв начин не са малко - броят ги като една четвърт от популацията, а вероятно са повече.
Неотдавна грубовато с сътрудника си Димитър Ковачевски, че е " бъдещият министър председател на Западна България ". Ако Скопие не се пребори с историческите си комплекси, може да се окаже столица на Източна Албания.
Албанският министър председател Еди Рама също се радваше, само че бе по-сдържан: " Знаем, че това не е началото на края, а е краят на началото “. Той чака повече от две години македонците да осъзнаят, че не са европейски уникати и че биха могли да членуват в Европейския съюз, в случай че одобряват неговите правила, а не в случай че Европейски Съюз одобри техните условия. Началото на пътя към Европейски Съюз бе за Албания тичане на място. Затова Еди Рама има чувството, че слага край на едно безсмислено начало, запушено от ината на Скопие. Сега Тирана може да поеме по своя път към Европа, тъй като ще преговаря отделно. Истинският край е далеч и за едната, и за другата страна, само че още занапред може да се предвижда коя с каква скорост ще се движи към него.
За разлика от Албания районен съд Македония няма да стартира истински договаряния с Европейски Съюз. Тя ще продължи да бяга на място, тъй като има неизпълнено изискване - да впише българите в конституцията си като държавотворен народ наедно с другите си етнически общности. После ще чака втора стартова конференция след година-две или повече. Изглежда просто - би трябвало единствено да признае очевидния факт, че българите съществуват. Но за нея е безпределно комплицирано, тъй като не е довършила работата си, стартирана преди повече от 70 години в Титова Югославия - да ги заличи изцяло, с цел да останат единствено " чистите македонци ". С последното броене на популацията властта в Скопие регистрира 3504 българи, а водачът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Изборът пред Северна Македония е
или да продължи по югославски път, или да тръгне по европейски
Задачата не е елементарна. Признаването на българите и гарантирането на техните съществени човешки права значи също по този начин признание на историческата виновност на към момента непоклатимия просръбски хайлайф в Скопие. Подписаният протокол в София за резултатите от договарянията през последните три години включва условие да се отворят архивите на югославската политическа полиция УДБА, с цел да се оправдават нейните жертви, чиято единствена виновност е била нежеланието да се откажат от българското си съзнание. Престъпниците, направили етническо пречистване, и техните наследници би трябвало да избират сред Европа и личното си оцеляване. Пред такава алтернатива няма подозрение какво избират и даже не го крият.
Когато Собранието (парламентът) гласоподава на 16 юли в поддръжка на френското предложение за пускане на договаряния сред РСМ и Европейски Съюз, опозицията отпред с Мицкоски напусна постройката. И знаете ли къде отиде? Всичките 44 депутати от ВМРО-ДПМНЕ се явиха под негово командване, че в никакъв случай няма да гласоподават за регистриране на българите в конституцията. Самият той се похвали какъв родолюбив героизъм са направили.
Изглежда неуместно, само че е задоволително,
с цел да подсигурява, че районен съд Македония няма да напредне към Европейски Съюз, тъй като за смяна на конституцията са нужни две-трети от гласовете на депутатите, което значи, че и част от опозицията би трябвало да се причисли. Точно с цел да няма отцепници, Мицкоски накара депутатите си да заверят клетвени заявления. " Няма крачка обратно, тъй като всичко, което имаме, е зад нас, нашето достолепие, чест и нашата Македония ", сподели Мицкоски. Това е самата истина. Всичко, което имат такива като него, произтича от тъмното югославско минало, което непрекъснато дърпа Скопие обратно.
Северна Македония желае да влезе в Европейски Съюз, само че в случай че може - с югославските си дисаги, в които тежи наследството на Титовия гнет. Тя му търсеше европейска заверка и по тази причина се стремеше да сложи България в интернационалния ъгъл, като замени местата на жертвите и палачите. Не е въпрос да се оневиняват действията на българските окупационни управляващи през Втората международна война, за които приказват така шумно македонските историци и политици, а да се разкрие дискриминирането, която е в действие и до днес в македонското общество.
България сплоти всичките си претенции в едно,
с цел да бъде разбрана вярно в Европа:, като признае, че жителите му с българско самосъзнание са хора с равни права - същите, които са приети в конституцията на албанци, роми, турци, сърби, власи и други. Да твърдиш, че си българин в РСМ, през днешния ден значи, че няма да можеш да станеш даже пожарникар, камо ли различен държавен чиновник.
От издадените над 120 000 български паспорта на македонски жители се вижда, че мнозина помнят българските си корени. Но се надяват това да остане в загадка сред българските управляващи и тях, с цел да си нямат неприятности вкъщи. Несъмнено още повече са другите, парализирани от страх да заявят своята българска еднаквост. Затова София не упорства за признание на българско малцинство в Северна Македония, а приказва за българска общественост, която може да не е малцинство, а болшинство. Същите съображения има и македонската съпротива, която твърди, че ще настане ребългаризация на РСМ посредством вписването на българите в конституцията. Падне ли страхът, ще стартират да излизат нескрито доста истини.
Дотогава обаче може да мине доста време - толкоз доста, че Албания да завърши договарянията и да влезе в Европейски Съюз без районен съд Македония, която да си остане на стартовата позиция. Тогава Тирана към този момент ще бъде от другата страна на преговорната маса и ще слага на Скопие условия, както през днешния ден София му слага условия. Случи ли се такова огромно закъснение, нищо чудно албанските македонци да стартират всеобщо да си вадят албански паспорти, с цел да станат европейски жители. А те по никакъв начин не са малко - броят ги като една четвърт от популацията, а вероятно са повече.
Неотдавна грубовато с сътрудника си Димитър Ковачевски, че е " бъдещият министър председател на Западна България ". Ако Скопие не се пребори с историческите си комплекси, може да се окаже столица на Източна Албания.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ