Северна Корея определено е загадъчна страна, тъй като в публичното

Северна Корея несъмнено е загадъчна страна, защото в общественото пространство за нея има единствено нищожна информация и затова съществуват голям брой легенди.

В последна сметка обаче, се оказва, че огромна част от тях са истина.

Ние от екипа на ИскамДаЗнам взехме решение да проверим какво е неразрешено или до какво достъпа е стеснен в една от най-затворените страни на планетата. И би трябвало да си признаем, някои от тези ограничавания фактически ни оставиха изумени.

15. Забранено е да носите сини на цвят дънки

Ако въобще сте в положение да си позволите да си закупите дънки, то цветът на плата наложително би трябвало да бъде черен, тъй като сините дънки са неразрешени. В Северна Корея те са знак на международния империализъм. Ако сте екскурзиант, несъмнено, можете да носите сини дънки, само че наложително ще би трябвало да се преоблечете в случай че желаете да посетите мемориалите на Ким Ир Сен или Ким Чен Ир.

14. В Северна Корея хората нямат достъп нито до Wi-Fi, нито до международната мрежа

В Северна Корея има и компютри, и интернет. Въпреки, че това което имат не е тъкмо интернет, а по скоро интранет, който се споделя „ Kwangmyong ”. Броят на уебсайтовете, включени в него, е някъде сред 1000 и 5500. Всички интернационалните уеб сайтове са неразрешени и при положение, че не разполагате с високи равнища на достъп, то в никакъв случай няма да сте в положение да ги посетите. Местната операционна система пък се споделя „ Red Star ” и в най-новата си версия малко припомня на MacOS X. Говори се, че Red Star е основана в резултат на увлечението на Ким Чен Ун по продуктите на колоса Apple.

Що се отнася до Wi-Fi, то той просто не съществува. Мобилните устройства даже нямат достъп до севернокорейския интернет. Китайските таблети, които се създават за експорт към Северна Корея даже нямат Wi-Fi или Bluetooth модули. Просто хората в Северна Корея нямат потребност от тях.

13. Чужденците нямат право да употребяват локалната валута

На туристите не им е позволено да употребяват националната парична единица на Северна Корея. В локалните магазини, предопределени за чужденци, човек може да заплати в евро, юани, южнокорейски вон и даже в щатски долари. На чужденците е безусловно неразрешено да купуват каквото и да било от магазините, които са предопределени единствено за локалното население. И още повече – на чужденците им е неразрешено даже да влизат в тях.

12. В Северна Корея не можете да си купите недвижимо имущество

Имотите в Северна Корея не са публично пуснати на свободния пазар. Те се дават на жителите само и единствено от държавното управление. Човек даже няма право да се реалокира по лично предпочитание от провинцията в Пхенян. Подобна привилегия може да бъде предоставена само по заслуги (и то избрани още веднъж от правителството). Е, несъмнено, на черния пазар, въпреки и доста мъчно, може да си намерите жилище и това ще ви коства някъде сред 70 и 90 хиляди щатски $. Бежанци, открили се в Северна Корея обаче настояват, че заплатата на средностатистически кореец възлиза на към 4 щатски $ на месец…

11. Почти невероятно е да си закупите автомобил

В Северна Корея, за хората, които имат коли е несъмнено, че са извънредно богати и авторитетни. Цените на колите са напряко галактически и възлизат на приблизително 40 хиляди щатски долара… Дори и велосипедите не са нещо, което множеството хора биха могли да си разрешат и отвън Пхенян рядко можете да видите човек, който да кара колело. Всички колелета, сходно на колите, си имат и регистрационни номера.

10. Вестници, датиращи отпреди няколко години, не могат да бъдат открити в библиотеките

Напълно невероятно е да откриете вестник отпреди няколко години, в която и да е библиотека в Северна Корея. Например, допустимо е посоката на деяние на Работническата партия на Корея да се промени, а на елементарните корейци не им би трябвало да знаят за това. Чуждестранните вестници и списани, несъмнено, са изцяло неразрешени, за тях въобще не приказваме. Ежедневниците на севернокорейската преса обаче са поставяни на обществени места, в специфични табла – по улиците и в станциите на метрото – на хората даже не им се постанова да ги купуват.

9. Невъзможно е да си закупите литература на религиозна тема

Северна Корея на 100 % е гражданска страна. Религията не е неразрешена (не и от закона). И още повече – даже има няколко на брой религиозни селища в Пхенян, само че те са строго следени от държавното управление. От друга страна, християнството се възприема като конкуренция на формалната идеология в страната и несъмнено не се възприема доста добре от локалните (и от държавното управление, схваща се). В страната има и будистки храмове, само че на тях най-много се гледа като на историческо и културно завещание.

8. Не можете да се обадите в чужбина с локална SIM карта

Мобилните телефони към този момент не са необичайност в Северна Корея. На локалните хора обаче не им е позволено с тях да вършат интернационалните позвънявания или даже да наберат по телефона мобилния на чужденец, който краткотрайно обитава в страната… Всички севернокорейски SIM карти могат да вършат позвънявания единствено на територията на страната и единствено към локални номера. За всеки случай.

7. Няма по какъв начин да вземете парещ душ вкъщи

В севернокорейските домове няма течаща топла вода, затова – няма и душове. Хората нормално посещават публични бани. Няма и централно отопление. За да стоплят жилищата си, те употребяват най-често печки на дърва. Дори и в Пхенян. Някои от вас в този момент могат да възразят и да кажат, че азиатските страни като цяло не разполагат с централно отопление. Да, по този начин е, само че в останалите азиатски страни хората употребяват отопление на ток. В Северна Корея обаче, имат съществени проблеми с електричеството. Дори и в столицата.

6. В нито един магазин няма да съумеете да намерите Coca Cola

Преди 2015 година, в света имаше единствено две страни, в които Coca Cola беше неразрешена: в Куба и в Северна Корея. Когато тази напитка беше, в последна сметка, позволена за продажба в Куба, Северна Корея остана единствената страна без Coca Cola в магазините си. По идеологически аргументи, несъмнено.

5. Пътуванията в чужбина са невъзможни

Севернокорейците не могат са си купят самолетни билети и да отлетят за друга страна, с цел да прекарат ваканцията си там. Не тъй като е доста скъпо, а тъй като е неразрешено. Пътуванията освен в чужбина са лимитирани. За да посетят, да кажем, родственици в различен град или село, севернокорейците се нуждаят от разрешение за това. В доста редки случаи на някои поданици на Северна Корея се позволява да пътуват до Китай или до Русия, само че единствено и само в случай че отиват там, с цел да работят, затова – да печелят пари.

4. В Северна Корея няма нито един ресторант MCDonald’s

Очевидно е, че в Северна Корея няма вериги за бързо хранене. Уличните будки, в които се оферират обичайни севернокорейски ястия обаче набират все по-голяма известност. Най-любимото ядене на всички е „ кимчи ” – вкусно и много пикантно зеле.

3. На туристите не им е позволено да снимат или даже да приказват с локалните поданици

Въпреки всеобщото мнение, че локалните поданици на Северна Корея ще бъдат хвърлени в пандиза или даже екзекутирани, в случай че си разрешат да беседват с някой чужденец, това не е по този начин. При такава обстановка обаче, на севернокорееца ще му се наложи да организира много сериозен диалог с локалните специфични служби. Ако пък вие, в качеството си на турсит, се опитате да снимате или да заговорите някого, този някой, по всяка възможност, ще се опита да избяга от вас.

Всъщност, неразрешено е да снимате каквото и да било към себе си. Екзкурзоводът, който съпровожда всички чужденци, ще ви спре. Това важи с особена мощ, когато става дума за каквито и да било военни обекти и уреди (което, на процедура, съставлява голяма част от всичко, което се намира в Северна Корея), както и за всекидневието на елементарните корейци.

2. Почти невероятно е да си закупите презервативи и дамски санитарни материали

Може да ви е доста мъчно да го повярвате, само че множеството севернокорейци даже нямат визия, че презервативите въобще съществуват. Преди няколко десетилетия, те се появили на черния пазар, само че се оказало, че не са изключително известни (как и да бъдат, като множеството хора даже не знаели защо служат). В момента е съвсем невероятно да ги намерите из цялата страна точно заради неналичието на интерес към тях.

Друго нещо, което в никакъв случай няма да намерите по магазините в Северна Корея са дамските тампони. Или най-малко в магазините, които са предопределени за локалното население. Може и да ви звучи необикновено, само че на дамите в Северна Корея към момента им се постанова да употребяват елементарни части плат по време на месечния си цикъл. Тези части плат са за многократна приложимост – перат се и след това отново се използват…

1.Никога няма да можете да си извършите супер съвременна, атрактивна прическа в Северна Корея

В локалните фризьорски салони, можете да намерите табла с изобразени на тях целесъобразните мъжки и дамски подстрижки и прически. От друга страна, най-модерната подстрижка сега принадлежи на президента. Именно затова болшинството от мъжете в Северна Корея избират същата прическа като на Ким Чен Ун. Хитът измежду дамските фризури пък е косата да е подстригана на линия, с дължина до равнището на брадичката – още веднъж с помощта на Ким Чен Ун, който загатнал, че такава прическа доста отива на корейските дами.

Бонус: севернокорейски радиоапарат

В Северна Корея има няколко телевизионни канала и радиостанции, които излъчват развлекателни излъчвания, филми, пиеси и така нататък Те обаче са мощно политизирани, неразривно свързани с настоящите събития в страната и, несъмнено, възхваляват и тримата Ким.