Сестрата на мъжа ми се появи на вратата с дете

Сестрата на мъжа ми се появи на вратата с дете на ръце. Каза, че няма къде да отиде.

Бабата на брачна половинка ми остави на него и сестра му в завещание къща с два входа. Това е много просторна къща, в която могат да се настанят две фамилии. Тя не беше в най-хубавото си положение, само че Илиян реши да създадем ремонт и да се нанесем.

Свекървата незабавно се отхвърли от наследството в интерес на децата, изключително откакто беше привикнала да живее в града. А мъжете сплотиха напъните си, с цел да укрепят основата и да оправят покрива. Струваше много пари. След като приключихме с изолацията на къщата, Виктория се отхвърли, а брачният партньор й просто подвигна ръце. Това беше краят на взаимното ни строителство.

С Илиян щяхме да живеем в тази къща, тъй че продължихме да вършим ремонт на нашата част. Въпреки обстоятелството, че затънахме в задължения, ремонтът завърши за 4 години. Всеки уикенд идвахме на строителната площадка, от време на време вечер след работа и най-после постигнахме задачата си. Тази година се преместихме в новото жилище.

Сестрата на мъжа ми живееше в града със фамилията си. Тя ходеше на почивки в чужбина всяко лято и живееше щастливо. Никога не се интересуваше по какъв начин сме и по какъв начин върви ремонтът. Роди дете и излезе в отпуск по майчинство. Тогава тя си спомни за своята част от къщата, където всеки миг можеш да излезеш на чист въздух и да се разходиш.

С годините домът й стана мокър и несъответствуващ за живот. Когато дойде с куфарите, тя очакваше, че всичко ще е готово. Започна да се моли да остане за една седмица. Осъзнах, че съм направила огромна неточност.

Детето на Вики тичаше и крещеше непрекъснато, а аз работя от у дома. Не устоях на тази полуда и отпътувах за малко при моя другарка. Забравих за сестрата на брачна половинка ми, мислех, че ще се прибера в празна къща и ще си умря. Колко се изненадах, когато я заварих вкъщи!

Вижте още: Снахата живее с новия си мъж в моя апартамент

Дори не счита да стартира ремонт на своята част. В моя дом тя се държеше като домакинята. Веднага я попитах по кое време ще се изнесе. А тя ми сподели, че има малко дете и няма къде да отиде и въпреки всичко и тя има право да живее тук.

Съпругът ми също беше срещу тя да остава. Тя си потегли, само че стартира да идва понякога и да прави празненства с другари. Сега строим ограда, с цел да се изолираме изцяло.

Може би тя смяташе, че ще създадем ремонт на цялата къща.

Тази история ни учи да се противопоставяме на непознатата безочливост и да пазиме ползите си.