Политиците с по-широки лица са по-податливи на корупция?
Серия от изследвания, извършени от откриватели от Калифорнийския софтуерен институт демонстрират, че когато видят фотоси на политици , с които не са осведомени, хората могат да създадат относително положителни преценки дали тези политици се поддават на корупция.
Хората могат да създадат тази преценка даже без да знаят нищо за политиците или кариерата им. И нещото, което наподобява, че повлиява тяхната оценка най-силно е, какъв брой необятно е лицето на политика .
Индивидите, които вършат тези преценки, реализират малко по-добър резултат в разпознаването на корумпирани политици, в сравнение с в случай че вършат това като инцидентно съмнение (въпреки че разликата е статистически значима). Решенията обаче стават доста по-точни, когато се вършат от група хор а.
Широчината на лицето – механически, съотношението на ширината към височината на лицето – е оценена в предходни проучвания, и е посочила корелация с агресивното държание при мъжете. Това значи, че мъжете с по-широки лица имат по-голяма наклонност да бъдат нападателни и заплашващи към другите, в сравнение с мъжете с по-издължени лица. Изследванията също по този начин демонстрират, че хората с необятно лице са възприемани от другите като по-застрашителни от тези с по-издължени лица.
Новото изследване на Калифорнийския институт е първото, което демонстрира, че наблюдаващите имат умеене да избират корумпирани политици въз основа единствено на фотография и че наблюдаващите възприемат политиците с по-широки лица като по-лесно поддаващи се на корупция.
„ Няма подозрение, че хората основават първите си усещания от различен човек въз основата на това, което виждат в неговото лице. Например в уеб страниците за запознанства хората постоянно отхвърлят евентуалните човеци въз основата на фотоси, без даже да четат профила им “, споделя Чуджун Лин, откривател, съавтор на изследването.
Важно е обаче да се означи, че откривателите не настояват, че политиците, които наподобяват елементарно поддаващи се на корупция, по своята същина са по-корумпирани от тези, които наподобяват по-честни.
Техните проучвания демонстрират връзка сред външния тип и корупцията, само че съгласно тях за това може да има доста пояснения. Една опция е, че в случай че лицето на политика е възприемано като непочтено, политикът може да получи предложение за рушвет по-често. Друга опция е, че изглеждащите като по-лесно поддаващи се на корупция политици, не са по-корумпирани от „ честните “ си сътрудници, само че заради външния си тип, те са по-често подозирани, разследвани и осъждани за корупция.
„ Ако правосъдното жури взема решение дали даден политик е отговорен или не, доста постоянно външният му тип може да сътвори отрицателно усещане, което може да повлияе на решението на журито “, споделя Лин, който прибавя, че „ чистите “ политици, употребявани в изследването в действителност може и действително да не са „ чисти “. Може би просто не са били хванати “.
Проучването, което се появява в списанието Psychological Science, се състои от четири елементи.
Част 1 : Изследователите събират фотоси на 72 американски политици, които са заемали служба на федерално равнище. Половината от тях са били наказани за корупция, а другата половина са имали чисти досиета. За да има равнопоставеност всички включени политици са били мъже от бялата раса. Всички фотоси са били черно-бели; с еднакъв размер; като са представлявали насрещен, ухилен портрет. Изображенията са били показани в инцидентен ред на 100 доброволци, които са помолени да оценят всеки политик за това какъв брой подкупен, непочтен, себелюбив, благонадежден и великодушен наподобява.
Част 2 : Втората част от изследването повтаря като цяло част 1, само че употребява фотоси на 80 политици, определени за държавни и локални служби в Калифорния. Половината са нарушили Закона за политическа промяна в Калифорния – закон, който регламентира финансирането на акциите, лобирането и споровете на ползи на политиците, а другата половина има чисто правосъдно досие. Както и преди, данните демонстрират, че доброволците могат относително тъкмо да диференцират корумпираните политици от чистите политици съвсем в 70% от случаите.
Част 3 : Третата част от проучването употребява изображенията от част 1, само че доброволците е трябвало да преценяват политиците по нов набор от критерии: корумпираност, настъпателност, неустрашимост, подготвеност и амбициозност. Данните от това изследване демонстрират, че единствено изводите свързани с непочтеност, нарцисизъм, настъпателност, благотворителност и надеждност, са диференцирали корумпираните политици от чистите политици в предсказанията на участващите в проучването. Изводите за подготвеност, амбициозност или неустрашимост не са били толкоз точни.
Част 4а : В четвъртата част на проучването учените са анализирали кои структури на лицата на политиците, доброволците са свързвали с непочтеност и корупция. Лицата се характеризират с осем ограничения, които разказват неща, като дистанцията сред очите, размера на скулите, дължината на носа и ширината на лицето. Сравнявайки данните от тези ограничения против направените от доброволците преценки и действителните доказателства за корупционни присъди, откривателите откриват, че политиците с по-високи стойности на лицевата широчина са по-склонни да бъдат възприемани като корумпирани .
Част 4б : В този опит учените са имали за цел да ревизират дали ширината на лицето в действителност е присъща за негативните усещания за даден политик. Изследователите са събрали фотоси на 150 политици и са ги манипулирали цифрово във вид с необятно лице и във вид с издължено лица. 450-те получени фотоси, в това число 150-те непроменени оригинали, са били показани на 100-те участници, които, както и в предходните изследвания, са били запитани да правят оценка всеки облик какъв брой подкупен, съгласно тях е политикът. И още веднъж, ширината на лицето е направила разликата. Доброволците са решили, че версиите на политиците с необятни лица са по-подозрителни от тези, които са с издължени лица.
„ Тези открития повдигат доста забавни въпроси за бъдещи проучвания “, споделя Лин. „ Например, какъв е главният механизъм на корелация сред възприеманата хипотетична корупция и действителните политически досиета, открити в нашето проучване? Дали в действителност политиците, които наподобяват по-податливи на корупция е по-вероятно да бъдат подозирани, разследвани и даже наказани? “
Констатациите могат да накарат един човек да се чуди за какво въпреки всичко корумпираните политици се избират, в случай че хората могат да кажат, че са корумпирани, просто като ги погледнат. Според съавтора на проучването Ралф Адолфс, професор по логика на психиката, неврология и биология, доста повече от елементарното разбиране на лицето в последна сметка дефинира по какъв начин усещаме един човек.
„ В действителния свят не виждате единствено фотография на политик, виждате ги да приказват и да се движат “, споделя Адолфс. „ Лицето им може да дефинира първото ви усещане, само че има и други фактори, които идват последователно и могат да заличат първичното възприятие “.
Преди да организира това изследване, екипът е изследвал по какъв начин характерностите на лицата на политиците въздейства на техния триумф в изборите при другите култури.
Учените възнамеряват да продължат проучването си върху преценките на хората въз основа на структурите на лицето. Следващият им план кани доброволци да правят оценка хората от всички сфери на живота по 100 разнообразни характерности, като да вземем за пример благоденствие, примирение и здравословно положение, въз основата на техните лица.
Изследването е оповестено в списание Psychological Science.
