Семейството е обществена единица, в която е особено важно да

Семейството е социална единица, в която е изключително значимо да свикнете да се потвърждавате само вътре в себе си, вместо в разгорещени спорове.

Много хора считат, че в фамилията всички имат право да знаят всичко един за различен и уединението е освен табу, само че и директно предизвикателство към самото му битие. Членовете на фамилията непрекъснато изискват един от различен пояснения, постанова им се да дават отговор пред деспотични родственици и така нататък

Семействата също по този начин са склонни да одобряват за наложително наличието на церемониални събития като сватби, погребения, промоции, празненства и фамилни събирания по празниците и в случай че не присъствате, желанията ви по въпроса не се одобряват за опрощение.

По същия метод членовете на фамилията са склонни да подлагат на критика метода ви на обличане и изобщо типа ви.

Не по-малко усърдни са в условието на пояснения за какво не сте се подстригали или за какво сте разочаровали този или оня родственик.

Много ги бива да виждат прояви, които те или „ обществото “ дефинират като „ отклоняване от нормата “ колкото и почтени да са те.

Що се отнася до упованието да не ви схващат от самото начало, това са хората, с които ви е най-трудно да се справите, тъй като точно те постоянно упорстват да „ схванат “ и поставят старания да го реализиран, въпреки че рядко съумяват.

Макар че фамилните връзки могат да бъдат доста мощни и прелестни, би трябвало да бъдете нащрек за сковаващите ви операции.

Винаги ми е забавно какъв брой доста хора на ръба на развода споделят неща като: „ Да, скоро ще си получа свободата. “

Защо си показват развода като придобиване на независимост, даже и да го споделят на смешка? Нима бракът е по този начин необятно възприеман като противоположното на свободата, т.е. за иго?

В доста, доста случаи е по този начин – и не инцидентно. В брака, в фамилията хората не се усещат свободни, най-много тъй като живеят с непрекъснатата визия, че би трябвало да дават пояснения, или от боязън че няма постоянно да бъдат разбрани. Махнете тези два фактора и множеството бракове, които свършват с бракоразвод, могат да бъдат избавени.

От друга страна, другарството, което трае цялостен живот, е отношение, в което никоя от страните не е нужно да се потвърждава.

Приятелят не чака от вас нищо друго, с изключение на да бъдете себе си, и най-важното в цялата работа е искреността. когато приказвам с родители, поучавам ги да се вгледат деликатно в личните си другарства и да стартират да се отнасят към децата си и към другите членове на фамилията като към другари.

Например, в случай че някой другар разлее чаша мляко на масата, несъмнено ще кажете: „ Няма нищо, дай да ти оказа помощ да го изчистиш. “ Но в случай че го направи детето ви, може би ще кажете: „ Внимавай какво правиш, глупчо! Защо постоянно си толкоз некадърен? “

Бъдете другар за брачна половинка или брачната половинка си, за децата си, за другите членове на фамилията. Семената на душевното разстройство се посяват най-вече в фамилиите, ненапълно тъй като членовете им не осъзнават, че в случай че хората в фамилията не се почитат, не си подсигуряват правото на персонално пространство и правото да не би трябвало да се потвърждават и непрекъснато да дават пояснения, връзките на любовта се опъват прекомерно и се трансформират в струни на напрежението.

Мисля, че един откъс от прелестното есе на Емерсън „ Приятелството “ обобщава извънредно успешно този доста значим миг и използвах част от него в посвещението на книгата:

Приятелят е човек, с който мога да бъда откровен. Пред него мога да мисля на глас.

В практиката ми, обвързвана с брачни и фамилни съвещания, съм срещал прекомерно малко фамилии, които употребяват другарството като аршин в ежедневните си връзки.

Но в случай че този аршин се ползва непрекъснато в фамилията, в света ще има доста по-малко жертви. вие обаче можете да научите другите в фамилията си, че желаете почитание и сте подготвени да го деянията от своя страна, като следвате държание, което не ги провокира да ви трансформират в жертва и като се откажете от нуждата непрестанно да давате пояснения.

„ Бъди стопанин на живота си “, доктор Уейн Дайър