Селма Лагерльоф - сага за душата на Севера
Селма Лагерльоф
публицист /1858 година – 1940 г./
Произход: Швеция, междинна класа
Образование: домашно, дипломирана учителка от Кралската висша академия за подготовка на дами в Стокхолм
Интереси: литература, митология, фолклор
Известни произведения: „ Сага за Йоста Берлинг “, „ Йерусалим “, „ Чудното пътешестване на Нилс Холегрсон през Швеция “, „ Кочияши “, „ Императорът на Португалия “
Признание: Нобелова премия за литература, 1909 година, член на Шведската академия на науките, 1914 година
Първата жена с Нобел за литература е Селма Лагерльоф – и не тъй като е шведка, жена или деятел за изборни права на дамите. Не, през 1909 година премията за литература се дава не за политическа уместност, а за литература.
Селма е на 51 година, към този момент издала най-значимите си книги - „ Сага за Йоста Берлинг ”, „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция ”, „ Чудесата на Антихриста ”, „ Йерусалим ”, и те са известни по света.
Авторката е фамозна и заможна, само че има потребност от пари вкупом, с цел да откупи родното имение Морбака и отново да заживее в света от детството, който разказва в шедьоврите си.
В края на 19 век, когато излиза „ Сага за Йоста Берлинг ”, в Швеция господства реализмът. Но Лагерльоф си разрешава произволи - от дете знае, че ще бъде популярен публицист, по тази причина не бърза, твори за себе си и десетина години написа своята „ Сага….. ”, която става класика на шведската литература.
Е, не незабавно, а откакто Георг Брандес прави оценка високо неоромантичния ѝ метод и финеса на перото ѝ. В „ Сага за Йоста Берлинг “ магията на провинциалното имение се опълчва на грубата действителност на машинната ера, която владее града.
Книгата в действителност разчупва литературните правила, както персоналният живот на Селма разчупва публичните. Тя си разрешава намерено да бъде лесбийка – и то когато законът в Швеция санкционира и женските гей връзки.
Селма Лагерльоф се ражда през 1858 година, татко ѝ е земевладелец, майка ѝ - от жанр на богати търговци. Проблемът е здравето – има вродено увреждане на ставите, от което е прикована на легло за година. После се оправя, само че остава леко куца с единия крайник.
В леглото слуша митологични истории и чете, а за „ Оцеола ” на Майн Рид споделя: „ Тази книга ме накара да схвана, че в бъдните дни най-вече желая да пиша романи ”.
Селма учи с частни учители, владее британски и френски свободно, а това отваря литературните ѝ хоризонти. На 10 години прочита Библията - взема решение, че в случай че го направи, Бог ще даде здраве на татко ѝ.
На 14 година тя отива в Стокхолм на физиотерапия и големият нов свят я подтиква. Май там усеща и първите любовни трепети, ориентирани към женската хубост. Самата тя е красиво и мъдро момиче, само че татко ѝ затъва в хазарт и алкохол, а имението е продадено за задължения.
Селма учи висше педагогическо учебно заведение в Стокхолм, през 1885 година става преподавател и стартира да написа „ Сага за Йоста Берлинг ”. През 1890 година има конкурс за разказ, тя има подготвени единствено пет глави, само че ги праща и печели състезанието - на 33 пътят към върховете на писателската кариера е отворен.
През 1894 година Селма среща първата огромна обич в живота си – писателката Софи Елкан. Те живеят дружно до гибелта на Софи през 1921, връзката им е топла и буйна, повече духовна, в сравнение с полова. Но Селма стартира паралелна, полово пълноценна връзка с Валборг Оландер. Оландер е книжовен помощник на Лагерльоф и деятел за женските права, а Софи ревнува.
Селма обича и двете по едно и също време, претърпява прелестни дни и нощи, разказва им любовта си в писма и балансира живота си сред тях. В края на 19 и началото 20 век тя забогатява задоволително и със Софи пътуват из Европа и Близкия изток. Така се раждат романите „ Чудесата на Антихриста ” и „ Йерусалим ”, а през 1907 година изкачва и върха с „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция ”.
Малко необичайно за същински публицист, само че книгата е писана по поръчка. Чиновниците от шведското обучение виждат, че сухите уроци по география не са забавни и желаят литературната звезда Лагерльоф да напише версия на учебника, в която географията да звучи атрактивно. И тя включва въображението си на цялостни обороти. Така се ражда пакостникът Нилс, който се трансформира в джудже, попада измежду ято гъски и, качен на една от тях, прелита из Швеция, опознава чудната ѝ природа и прелестни хора, а пътуването трансформира и самия него в мъдро и положително момче. Този шаблонизиран роман не дава визия за чудесния метод, по който е написана книгата, за живите картини и герои в нея, и по какъв начин естествено педагогиката става логика на психиката. А най-много - обич.
Шведската академия награждава Селма Лагерльоф със златен орден за литературните ѝ заслуги, а по-късно я прави и първата жена – член на Академията.
Когато Нобеловият комитет през 1909 година ѝ връчва премията за литература, тя също е съпроводена от златен орден. През 1939 година, когато руската комунистическа империя нападна Финландия, Селма праща на държавното управление в Хелзинки двата медала, с цел да ги продаде, а средствата да употребява за опозиция. Финландците са трогнати, само че обезпечават други пари, а медалите връщат с голяма благодарност.
На нея обаче те към този момент съвсем не ѝ трябват. Селма Лагерльоф е болна и умира през март 1940 година, на 82 години, от аневризъм в мозъка. Така стартира нейното чудно пътешестване в отвъдния свят, популярната книга за което ще четем, когато и ние отлетим за там.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
публицист /1858 година – 1940 г./
Произход: Швеция, междинна класа
Образование: домашно, дипломирана учителка от Кралската висша академия за подготовка на дами в Стокхолм
Интереси: литература, митология, фолклор
Известни произведения: „ Сага за Йоста Берлинг “, „ Йерусалим “, „ Чудното пътешестване на Нилс Холегрсон през Швеция “, „ Кочияши “, „ Императорът на Португалия “
Признание: Нобелова премия за литература, 1909 година, член на Шведската академия на науките, 1914 година
Първата жена с Нобел за литература е Селма Лагерльоф – и не тъй като е шведка, жена или деятел за изборни права на дамите. Не, през 1909 година премията за литература се дава не за политическа уместност, а за литература.
Селма е на 51 година, към този момент издала най-значимите си книги - „ Сага за Йоста Берлинг ”, „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция ”, „ Чудесата на Антихриста ”, „ Йерусалим ”, и те са известни по света.
Авторката е фамозна и заможна, само че има потребност от пари вкупом, с цел да откупи родното имение Морбака и отново да заживее в света от детството, който разказва в шедьоврите си.
В края на 19 век, когато излиза „ Сага за Йоста Берлинг ”, в Швеция господства реализмът. Но Лагерльоф си разрешава произволи - от дете знае, че ще бъде популярен публицист, по тази причина не бърза, твори за себе си и десетина години написа своята „ Сага….. ”, която става класика на шведската литература.
Е, не незабавно, а откакто Георг Брандес прави оценка високо неоромантичния ѝ метод и финеса на перото ѝ. В „ Сага за Йоста Берлинг “ магията на провинциалното имение се опълчва на грубата действителност на машинната ера, която владее града.
Книгата в действителност разчупва литературните правила, както персоналният живот на Селма разчупва публичните. Тя си разрешава намерено да бъде лесбийка – и то когато законът в Швеция санкционира и женските гей връзки.
Селма Лагерльоф се ражда през 1858 година, татко ѝ е земевладелец, майка ѝ - от жанр на богати търговци. Проблемът е здравето – има вродено увреждане на ставите, от което е прикована на легло за година. После се оправя, само че остава леко куца с единия крайник.
В леглото слуша митологични истории и чете, а за „ Оцеола ” на Майн Рид споделя: „ Тази книга ме накара да схвана, че в бъдните дни най-вече желая да пиша романи ”.
Селма учи с частни учители, владее британски и френски свободно, а това отваря литературните ѝ хоризонти. На 10 години прочита Библията - взема решение, че в случай че го направи, Бог ще даде здраве на татко ѝ.
На 14 година тя отива в Стокхолм на физиотерапия и големият нов свят я подтиква. Май там усеща и първите любовни трепети, ориентирани към женската хубост. Самата тя е красиво и мъдро момиче, само че татко ѝ затъва в хазарт и алкохол, а имението е продадено за задължения.
Селма учи висше педагогическо учебно заведение в Стокхолм, през 1885 година става преподавател и стартира да написа „ Сага за Йоста Берлинг ”. През 1890 година има конкурс за разказ, тя има подготвени единствено пет глави, само че ги праща и печели състезанието - на 33 пътят към върховете на писателската кариера е отворен.
През 1894 година Селма среща първата огромна обич в живота си – писателката Софи Елкан. Те живеят дружно до гибелта на Софи през 1921, връзката им е топла и буйна, повече духовна, в сравнение с полова. Но Селма стартира паралелна, полово пълноценна връзка с Валборг Оландер. Оландер е книжовен помощник на Лагерльоф и деятел за женските права, а Софи ревнува.
Селма обича и двете по едно и също време, претърпява прелестни дни и нощи, разказва им любовта си в писма и балансира живота си сред тях. В края на 19 и началото 20 век тя забогатява задоволително и със Софи пътуват из Европа и Близкия изток. Така се раждат романите „ Чудесата на Антихриста ” и „ Йерусалим ”, а през 1907 година изкачва и върха с „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция ”.
Малко необичайно за същински публицист, само че книгата е писана по поръчка. Чиновниците от шведското обучение виждат, че сухите уроци по география не са забавни и желаят литературната звезда Лагерльоф да напише версия на учебника, в която географията да звучи атрактивно. И тя включва въображението си на цялостни обороти. Така се ражда пакостникът Нилс, който се трансформира в джудже, попада измежду ято гъски и, качен на една от тях, прелита из Швеция, опознава чудната ѝ природа и прелестни хора, а пътуването трансформира и самия него в мъдро и положително момче. Този шаблонизиран роман не дава визия за чудесния метод, по който е написана книгата, за живите картини и герои в нея, и по какъв начин естествено педагогиката става логика на психиката. А най-много - обич.
Шведската академия награждава Селма Лагерльоф със златен орден за литературните ѝ заслуги, а по-късно я прави и първата жена – член на Академията.
Когато Нобеловият комитет през 1909 година ѝ връчва премията за литература, тя също е съпроводена от златен орден. През 1939 година, когато руската комунистическа империя нападна Финландия, Селма праща на държавното управление в Хелзинки двата медала, с цел да ги продаде, а средствата да употребява за опозиция. Финландците са трогнати, само че обезпечават други пари, а медалите връщат с голяма благодарност.
На нея обаче те към този момент съвсем не ѝ трябват. Селма Лагерльоф е болна и умира през март 1940 година, на 82 години, от аневризъм в мозъка. Така стартира нейното чудно пътешестване в отвъдния свят, популярната книга за което ще четем, когато и ние отлетим за там.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ