Защо външният дълг се топи?
Секторът на услугите обезпечава сериозен позитивен търговски баланс
В края на септември беше оповестена постоянната статистика за външния дълг към месец юли 2017 година Брутният външен дълг продължава да понижава и доближи 33.1 милиарда евро, което е 66% от брутния вътрешен артикул на страната – това е най-ниският дял от Брутният вътрешен продукт от 12 години насам. В същото време, брутните външни активи са 33.5 милиарда евро, което е напълно покрай абсолютния връх, подложен преди няколко месеца.
Но най-интересното е друго – чист външен дълг няма (всъщност, той е даже леко отрицателен). Това значи, че страната разполага с повече валутни запаси в сравнение с са външните задължения на страната, банките и компаниите. За страни като Германия такова положение може да е обикновено, само че за България е невиждано.
Дълго време външният дълг и валутните запаси са измежду най-големите проблеми на страната. В края на комунизма, през 80-те години на ХХ век външният дълг се усилва доста, само че не се усилват валутните доходи, а валутните запаси се стопяват. Страната няма валута и не може да си заплаща външните задължения. Закономерно, през 1990-та година българската страна разгласи мораториум по външния дълг, или с други думи банкрут. След години този дълг беше предоговорен с Парижкия и Лондонския клуб, само че все пак към 1996 година валутните запаси още веднъж са заплашително ниски и страната мина през голяма обезценка и хиперинфлация.
Много се промени оттогава. Преди 20 години валутният ръб направи лв. конвертируем и обезпечи цялостно валутно покритие на локалната валута. Външният дълг през 80-те и 90-те години беше съвсем напълно държавен – до момента в който в този момент той е преобладаващо в частния бранш. В допълнение на това, България последователно стана експортна стопанска система – и то ориентирана към платежоспособните европейски пазари. Парадоксално, само че този развой беше подкрепят от световната финансова рецесия, която спря лесния достъп до финансиране и принуди бизнеса да се ориентира на открито.
В последно време европейската стопанска система се възвръща доста бързо – даже по-бързо от Съединени американски щати! В тези удобни външни условия българският износ на артикули пораства доста бързо и през 2016 година доближи 23 милиарда евро. Никога в историята не сме имали подобен огромен експорт, а той продължава да се усилва и към днешна дата, тъй че чакаме нов връх в края на актуалната година.
Освен експорт на артикули, чудесно се развиват и няколко експортни бранша в областта на услугите. Чужди туристи обезпечават над 3 милиарда евро годишни доходи, интернационалният ни превоз е все по-конкурентен с 1.7 милиарда евро принос, а още над 2 милиарда евро носят секторът на осведомителните технологии и аутсорсингът на бизнес услуги. Българите също пътуват от ден на ден в чужбина, а се внасят и непознати услуги, само че все пак, като цяло секторът на услугите обезпечава сериозен позитивен търговски баланс.
През 2016 година близо два и половина милиарда евро постъпиха в страната по линия на еврофондове и еврофинансиране. Това е близо 4-5 пъти повече от българската вноска в общия бюджет на Европейския съюз, т.е. еврофинансирането също обезпечава чист приток на запаси към България. Българите, които работят в чужбина, непрекъснато или краткотрайно, също имат сериозен принос – в размер на към милиард и половина евро годишно.
Така, през 2016 година тихомълком беше подложен един връх в платежния баланс – 3.6 милиарда евро остатък по настоящата и финансовата сметка. Българската стопанска система заработва повече непозната валута, в сравнение с е нужна за импорт и заплащания към чужбина. Разбира се, това разрешава да се усилват валутните запаси и да се понижават задълженията. Което и се случва към този момент няколко години, продължава и през 2017 година
Има няколко макроикономически фактора, които предопределят усилването на външната финансова позиция на страната. Икономическият напредък се форсира напоследък, както в Европейски Съюз, по този начин и в България. В същото време, банковото кредитиране последователно се възвръща, само че за сметка на локални спестявания. Има задоволително локален запас, с който да се финансират вложенията, което понижава зависимостта от непознати източници.
Не на последно място, лихвените равнища в страната са извънредно ниски, което трансформира и избора сред локално и непознато финансиране. Досега постоянно финансирането от чужбина е било доста по-евтино – само че сега и на локалния пазар има благоприятни условия за на ниска цена запас. В последно време даже някои задгранични компании заемат финансов запас от банковата система в България вместо да търсят в чужбина.
Ниските лихви оказват позитивен резултат и върху тежестта на обслужването на държавния дълг. Само преди 5 години за лихви по външния дълг се плащаха 650 милиона евро годишно – а предходната година разходът е паднал съвсем на половина. Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за лихви по външния дълг са едвам 0.8% през 2016 година, а тази година спадът продължава. Дългът освен е по-нисък, само че разноските по неговото обслужване са незначителни.
Държавният бюджет също подкрепя понижението на чистия външен дълг. Директната интервенция са изплатените през юли 2017 година близо един милиард евро интернационалните облигации, което понижи външния дълг. Индиректно страната оказа помощ и на Националната електрическа компания с към 600 милиона евро, с които бяха изплатени отговорности по арбитража за АЕЦ „ Белене “.
Миналата година държавният бюджет приключи без недостиг за първи път от 2008 година, което освен заздравява макрофундамента на стопанската система, само че и отстранява потребността от нови външни задължения. Енергетиката – бранш с хронични дефицити, финансирани с огромни външни задължения – също съумя да отстрани недостига и към този момент не натрупа нови отговорности, въпреки че старите към момента не са съществено понижени.
Нетният външен дълг е нулиран, външната непоклатимост е заздравена – това е добре единствено по себе си, понижава рисковете и поддържа стабилността. Обаче може да се направи и освен това, с цел да се извлекат повече дълготрайни изгоди от актуалната обстановка. След края на мъчителната световна и европейска рецесия е време да си сложим по-амбициозни цели.
Един от резултатите на световната рецесия беше понижението на кредитния рейтинг на страната, а преди няколко години влязохме и в най-негативната група в европейската процедура по макроикономически несъответствия. И двете въздействат отрицателно на капиталовата среда, както и на рисковите награди за страната. Сега с тази заздравена външна, дългова и бюджетна позиция е удобна обстановка да се преборим за усъвършенстване и по двете посоки. А за какво не и освен това – да вземем за пример влизане в Шенген или чакалнята на еврозоната? Някой ще каже, че не е допустимо. Но и нулевият чист външен дълг звучеше невероятно единствено преди няколко години, а в този момент е реалност.
В края на септември беше оповестена постоянната статистика за външния дълг към месец юли 2017 година Брутният външен дълг продължава да понижава и доближи 33.1 милиарда евро, което е 66% от брутния вътрешен артикул на страната – това е най-ниският дял от Брутният вътрешен продукт от 12 години насам. В същото време, брутните външни активи са 33.5 милиарда евро, което е напълно покрай абсолютния връх, подложен преди няколко месеца. Но най-интересното е друго – чист външен дълг няма (всъщност, той е даже леко отрицателен). Това значи, че страната разполага с повече валутни запаси в сравнение с са външните задължения на страната, банките и компаниите. За страни като Германия такова положение може да е обикновено, само че за България е невиждано.
Дълго време външният дълг и валутните запаси са измежду най-големите проблеми на страната. В края на комунизма, през 80-те години на ХХ век външният дълг се усилва доста, само че не се усилват валутните доходи, а валутните запаси се стопяват. Страната няма валута и не може да си заплаща външните задължения. Закономерно, през 1990-та година българската страна разгласи мораториум по външния дълг, или с други думи банкрут. След години този дълг беше предоговорен с Парижкия и Лондонския клуб, само че все пак към 1996 година валутните запаси още веднъж са заплашително ниски и страната мина през голяма обезценка и хиперинфлация.
Много се промени оттогава. Преди 20 години валутният ръб направи лв. конвертируем и обезпечи цялостно валутно покритие на локалната валута. Външният дълг през 80-те и 90-те години беше съвсем напълно държавен – до момента в който в този момент той е преобладаващо в частния бранш. В допълнение на това, България последователно стана експортна стопанска система – и то ориентирана към платежоспособните европейски пазари. Парадоксално, само че този развой беше подкрепят от световната финансова рецесия, която спря лесния достъп до финансиране и принуди бизнеса да се ориентира на открито.
В последно време европейската стопанска система се възвръща доста бързо – даже по-бързо от Съединени американски щати! В тези удобни външни условия българският износ на артикули пораства доста бързо и през 2016 година доближи 23 милиарда евро. Никога в историята не сме имали подобен огромен експорт, а той продължава да се усилва и към днешна дата, тъй че чакаме нов връх в края на актуалната година.
Освен експорт на артикули, чудесно се развиват и няколко експортни бранша в областта на услугите. Чужди туристи обезпечават над 3 милиарда евро годишни доходи, интернационалният ни превоз е все по-конкурентен с 1.7 милиарда евро принос, а още над 2 милиарда евро носят секторът на осведомителните технологии и аутсорсингът на бизнес услуги. Българите също пътуват от ден на ден в чужбина, а се внасят и непознати услуги, само че все пак, като цяло секторът на услугите обезпечава сериозен позитивен търговски баланс.
През 2016 година близо два и половина милиарда евро постъпиха в страната по линия на еврофондове и еврофинансиране. Това е близо 4-5 пъти повече от българската вноска в общия бюджет на Европейския съюз, т.е. еврофинансирането също обезпечава чист приток на запаси към България. Българите, които работят в чужбина, непрекъснато или краткотрайно, също имат сериозен принос – в размер на към милиард и половина евро годишно.
Така, през 2016 година тихомълком беше подложен един връх в платежния баланс – 3.6 милиарда евро остатък по настоящата и финансовата сметка. Българската стопанска система заработва повече непозната валута, в сравнение с е нужна за импорт и заплащания към чужбина. Разбира се, това разрешава да се усилват валутните запаси и да се понижават задълженията. Което и се случва към този момент няколко години, продължава и през 2017 година
Има няколко макроикономически фактора, които предопределят усилването на външната финансова позиция на страната. Икономическият напредък се форсира напоследък, както в Европейски Съюз, по този начин и в България. В същото време, банковото кредитиране последователно се възвръща, само че за сметка на локални спестявания. Има задоволително локален запас, с който да се финансират вложенията, което понижава зависимостта от непознати източници.
Не на последно място, лихвените равнища в страната са извънредно ниски, което трансформира и избора сред локално и непознато финансиране. Досега постоянно финансирането от чужбина е било доста по-евтино – само че сега и на локалния пазар има благоприятни условия за на ниска цена запас. В последно време даже някои задгранични компании заемат финансов запас от банковата система в България вместо да търсят в чужбина.
Ниските лихви оказват позитивен резултат и върху тежестта на обслужването на държавния дълг. Само преди 5 години за лихви по външния дълг се плащаха 650 милиона евро годишно – а предходната година разходът е паднал съвсем на половина. Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за лихви по външния дълг са едвам 0.8% през 2016 година, а тази година спадът продължава. Дългът освен е по-нисък, само че разноските по неговото обслужване са незначителни.
Държавният бюджет също подкрепя понижението на чистия външен дълг. Директната интервенция са изплатените през юли 2017 година близо един милиард евро интернационалните облигации, което понижи външния дълг. Индиректно страната оказа помощ и на Националната електрическа компания с към 600 милиона евро, с които бяха изплатени отговорности по арбитража за АЕЦ „ Белене “.
Миналата година държавният бюджет приключи без недостиг за първи път от 2008 година, което освен заздравява макрофундамента на стопанската система, само че и отстранява потребността от нови външни задължения. Енергетиката – бранш с хронични дефицити, финансирани с огромни външни задължения – също съумя да отстрани недостига и към този момент не натрупа нови отговорности, въпреки че старите към момента не са съществено понижени.
Нетният външен дълг е нулиран, външната непоклатимост е заздравена – това е добре единствено по себе си, понижава рисковете и поддържа стабилността. Обаче може да се направи и освен това, с цел да се извлекат повече дълготрайни изгоди от актуалната обстановка. След края на мъчителната световна и европейска рецесия е време да си сложим по-амбициозни цели.
Един от резултатите на световната рецесия беше понижението на кредитния рейтинг на страната, а преди няколко години влязохме и в най-негативната група в европейската процедура по макроикономически несъответствия. И двете въздействат отрицателно на капиталовата среда, както и на рисковите награди за страната. Сега с тази заздравена външна, дългова и бюджетна позиция е удобна обстановка да се преборим за усъвършенстване и по двете посоки. А за какво не и освен това – да вземем за пример влизане в Шенген или чакалнята на еврозоната? Някой ще каже, че не е допустимо. Но и нулевият чист външен дълг звучеше невероятно единствено преди няколко години, а в този момент е реалност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ