Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти
Сексуалността е неделима част от всеки здрав душевен и физически човек. Темата за половата освободеност и изразяването на сексуалността въобще не табу - накъдето и да погледнем виждаме секс, голота, разкрепостеност на ръба и оттатък морала. Дали обаче тази освободеност е годна и за двата пола или двойният стандарт във връзка с секса продължава да съществува макар разкрепостеното и еманципирано общество.
Подобна тематика е прекомерно дълго проучвана от доста феминистки и откриватели на женствеността и все пак, макар мястото, която дамата си я извоювала в обществото и свободата, с която се употребява в персоналния си живот, става известно, че двойният стандарт в мисленето и сексизмът мъчно може да бъде изкоренен.
“За сексизъм се приема всяка демонстрация на полова дискриминация - схващането, че един човек е по-пълноценен единствено поради принадлежността му към единия или другия пол. ”
Срещу това надълбоко вкоренено схващане дамите се борят от десетилетия и законово е регламентирано, че във всяко едно отношение двата пола са равни. Дискриминацията може да бъде преодоляна по законов ред, уредено е изискванията на труд, заплащането за дамите и мъжете да са както идентични, по този начин към този момент се преценяват и други характерни функции на дамата, като майчинството (все повече дами имат разполагаем стая за кърмене, стая на дамата и т.н.) С две думи - дамата си е извоювала равнопоставеност, обществото я възприема като пълноценна персона, а освен полов обект и последовател на рода. Поне видимо е по този начин.
Що се отнася до секса обаче нещата поемат внезапен завой в противоположна посока. Сексизмът тук става ясно с правото на всеки мъж да бъде полово освободен, само че това право при дамата е с отрицателен знак и по този пункт двата пола не са по никакъв начин равноправни. Все още на една жена, която намерено и свободно си търси мъж точно като полов сътрудник, не се гледа с положително око. Ако тя има потребности, каквито са доста присъщи за мъжете – секс без обвързване, „ вървене на лов ”, единствено поради лова и насладата от плячката, в случай че на сутринта същия този мъж, бъде „ изритан ” без доста пояснения и вечерта тя още веднъж е на лов – цялото общество настръхва против нея. Тя е пропаднала, без морал или става обект на страдание, тъй като държанието й се пояснява като израз на нравствен проблем – контузия в предишното или комплицирани фамилни връзки, все патологични положения за това, което сме привикнали да мислим за " редно ".
В същия този подтекст мъжът се употребява със напълно различен имидж. Ако един мъж е полово освободен и намерено сменя партньорки – това се възприема, може би не тъкмо и гласно позитивно, само че несъмнено внушава почит към мъжествеността му. И даже дамите да се нервират да бъдат сменяни, това като че ли е по-редно от това мъжете да бъдат сменяни като бройки.
“И ето, двойният стандарт е налице - за единият пол едно нещо се приема за неправилно, а за другия - същото нещо е редно и даже буди удивление. ”
Показателно е и самото отношение на двата пола към дамите и към мъжете, които имат безразборни връзки. Жените в по-голяма степен осъждаме това държание у дами, които постоянно сменят сътрудници, в сравнение с мъжете към мъже, които вършат същото.
Друг индикативен образец за сексисзъм е езикът, който е идеален инструмент на мисленето и отразява надалеч повече несъзнателни асоциации, в сравнение с рационални доводи. Той е идеално огледало, в което лъсва двойният стандарт за половата освободеност. Нека изброим някои от негативните и не толкоз цинични избрания, с които се снабдява дамата, в случай че има голям брой къси връзки – " уличница ", " развратница ", " въртиопашка ", " парясница ", " брантия ", " гювендия ", " лека жена ", а даже не включваме и циничните. Положителните – когато една жена е полово дейна, тя даже не се снабдява с определение в полжителен смисъл, който да отразява само сексуалността й, не външния й тип, който я показва като полов обект, а не индивид ( " мацка ", " крепко парче " и т.н.).
Когато един мъж е полово деен, което повече се възприема с позитивен знак, той също има доста избрания – " жребец ", " коцкар ", " женкар ", " плейбой ", " ромео ", " женкар ", " казанова ". Негативните не са толкоз доста, да не кажа даже, че даже " коцкар " да е негативно определение – мъж, който постоянно сменя партньорки, то не трябва възприемано толкоз негативно, а даже с удивление. Последните три избрания даже още повече задълбочават този стандарт, тъй като излиза, че литературата е доста услужлива – тя дава цели три героя, с които полово дейните мъже могат да се асоциират – и то това са творби от литературната класика.
Ако би трябвало да задълбаем, може да подозираме и античните модели на държание – мъжкият субект е задължен да разпръсне гените си във допустимо най-обширен ареал, без изключително сортиране, типично полигамно държание, до момента в който женската сортира по-внимателно и е само правоприемник на непознатите гени – т.е. тя остава моногамната. Отделно в напълно нови времена дамата от ден на ден се възприема като полов обект, като движимост за удоволствия, трофей и е напълно задоволително мъжът, който прибира най-вече титли да бъде с висок публичен статус, даже и моралът видимо да го осъжда със зле скрито удивление.
Разбира се, цялостен светоглед мъчно се изкоренява. Но двойният стандарт си съществува и децата ни ще живеят с него. Преди да осъдим, да залепим етикет, дано се замислим имаме ли моралното право да го създадем, еднообразно ли е отношението ни към мъжете и дамите, които намерено завяват своята половост и дали нямаме и ние потребност от малко освободеност в това отношение.
Подобна тематика е прекомерно дълго проучвана от доста феминистки и откриватели на женствеността и все пак, макар мястото, която дамата си я извоювала в обществото и свободата, с която се употребява в персоналния си живот, става известно, че двойният стандарт в мисленето и сексизмът мъчно може да бъде изкоренен.
“За сексизъм се приема всяка демонстрация на полова дискриминация - схващането, че един човек е по-пълноценен единствено поради принадлежността му към единия или другия пол. ”
Срещу това надълбоко вкоренено схващане дамите се борят от десетилетия и законово е регламентирано, че във всяко едно отношение двата пола са равни. Дискриминацията може да бъде преодоляна по законов ред, уредено е изискванията на труд, заплащането за дамите и мъжете да са както идентични, по този начин към този момент се преценяват и други характерни функции на дамата, като майчинството (все повече дами имат разполагаем стая за кърмене, стая на дамата и т.н.) С две думи - дамата си е извоювала равнопоставеност, обществото я възприема като пълноценна персона, а освен полов обект и последовател на рода. Поне видимо е по този начин.
Що се отнася до секса обаче нещата поемат внезапен завой в противоположна посока. Сексизмът тук става ясно с правото на всеки мъж да бъде полово освободен, само че това право при дамата е с отрицателен знак и по този пункт двата пола не са по никакъв начин равноправни. Все още на една жена, която намерено и свободно си търси мъж точно като полов сътрудник, не се гледа с положително око. Ако тя има потребности, каквито са доста присъщи за мъжете – секс без обвързване, „ вървене на лов ”, единствено поради лова и насладата от плячката, в случай че на сутринта същия този мъж, бъде „ изритан ” без доста пояснения и вечерта тя още веднъж е на лов – цялото общество настръхва против нея. Тя е пропаднала, без морал или става обект на страдание, тъй като държанието й се пояснява като израз на нравствен проблем – контузия в предишното или комплицирани фамилни връзки, все патологични положения за това, което сме привикнали да мислим за " редно ".
В същия този подтекст мъжът се употребява със напълно различен имидж. Ако един мъж е полово освободен и намерено сменя партньорки – това се възприема, може би не тъкмо и гласно позитивно, само че несъмнено внушава почит към мъжествеността му. И даже дамите да се нервират да бъдат сменяни, това като че ли е по-редно от това мъжете да бъдат сменяни като бройки.
“И ето, двойният стандарт е налице - за единият пол едно нещо се приема за неправилно, а за другия - същото нещо е редно и даже буди удивление. ”
Показателно е и самото отношение на двата пола към дамите и към мъжете, които имат безразборни връзки. Жените в по-голяма степен осъждаме това държание у дами, които постоянно сменят сътрудници, в сравнение с мъжете към мъже, които вършат същото.
Друг индикативен образец за сексисзъм е езикът, който е идеален инструмент на мисленето и отразява надалеч повече несъзнателни асоциации, в сравнение с рационални доводи. Той е идеално огледало, в което лъсва двойният стандарт за половата освободеност. Нека изброим някои от негативните и не толкоз цинични избрания, с които се снабдява дамата, в случай че има голям брой къси връзки – " уличница ", " развратница ", " въртиопашка ", " парясница ", " брантия ", " гювендия ", " лека жена ", а даже не включваме и циничните. Положителните – когато една жена е полово дейна, тя даже не се снабдява с определение в полжителен смисъл, който да отразява само сексуалността й, не външния й тип, който я показва като полов обект, а не индивид ( " мацка ", " крепко парче " и т.н.).
Когато един мъж е полово деен, което повече се възприема с позитивен знак, той също има доста избрания – " жребец ", " коцкар ", " женкар ", " плейбой ", " ромео ", " женкар ", " казанова ". Негативните не са толкоз доста, да не кажа даже, че даже " коцкар " да е негативно определение – мъж, който постоянно сменя партньорки, то не трябва възприемано толкоз негативно, а даже с удивление. Последните три избрания даже още повече задълбочават този стандарт, тъй като излиза, че литературата е доста услужлива – тя дава цели три героя, с които полово дейните мъже могат да се асоциират – и то това са творби от литературната класика.
Ако би трябвало да задълбаем, може да подозираме и античните модели на държание – мъжкият субект е задължен да разпръсне гените си във допустимо най-обширен ареал, без изключително сортиране, типично полигамно държание, до момента в който женската сортира по-внимателно и е само правоприемник на непознатите гени – т.е. тя остава моногамната. Отделно в напълно нови времена дамата от ден на ден се възприема като полов обект, като движимост за удоволствия, трофей и е напълно задоволително мъжът, който прибира най-вече титли да бъде с висок публичен статус, даже и моралът видимо да го осъжда със зле скрито удивление.
Разбира се, цялостен светоглед мъчно се изкоренява. Но двойният стандарт си съществува и децата ни ще живеят с него. Преди да осъдим, да залепим етикет, дано се замислим имаме ли моралното право да го създадем, еднообразно ли е отношението ни към мъжете и дамите, които намерено завяват своята половост и дали нямаме и ние потребност от малко освободеност в това отношение.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ