Сексът е природен феномен. Сексуалността е неестествена, ненормална и патологична.

Сексът е естествен феномен. Сексуалността е неестествена, ненормална и патологична. Когато сексът стане интелектуален, когато влезе в главата, той се трансформира в половост.

Но главата не е център на секса. И това поражда комплициране, всичко се обръща наопаки, всичко се разбърква. Сексът не е функционалност на мозъка, само че когато влезе в главата се трансформира в половост. Тогава човек стартира да мисли за секс, да фантазира за секс. И колкото повече мисли, колкото повече фантазира, толкоз повече проблеми ще си сътвори, тъй като нищо същинско няма да успее да го удовлетвори. Понеже за фантазията няма граници, а действителността е лимитирана.

Например, в случай че човек стартира прекалено много да мисли за секса, може да сътвори прелестни дами – дами, които са единствено фикция и не могат да бъдат открити на никое място по света. Или мъже, които в никакъв случай няма да бъдат срещнати. Нито един същински мъж или същинска жена не може да извърши упованията на фантазията. Фантазията е фикция, тя е фантазия.

Човек може да фантазира за жена, която не се изпотява и чието тяло не отделя миризма. Може да фантазира за жена, която постоянно е в положително въодушевление. Може да фантазира за жена, която постоянно е обичаща и сърдечна, и гостоприемна и в никакъв случай не се заяжда и разгневява и не мята възглавници по него. Човек може да фантазира за жена, която в никакъв случай не остарява и постоянно е осемнадесетгодишна – която е постоянно свежа, постоянно млада, постоянно красива, в никакъв случай не се разболява, в никакъв случай не ти желае нищо, в никакъв случай не те мами, в никакъв случай не поглежда други мъже и не ги пожелава. Може да си фантазира безпределно, само че в никакъв случай няма да откри тази жена. След като е основал този проблем, не може да възприема секса по натурален метод.

Природата може да бъде изцяло задоволена, само че не и фантазията. Човек може да откри измислената жена в женски списания, в нецензурен книги, само че не и в действителността. И която и да се появи в действителността, скоро ще се окаже, че не дава отговор на фантазията.

Това е казусът, с който се сблъсква Западът – там се мисли прекалено много за секс. Западът е станал полов посредством фантазията, а Изтокът посредством потискането. И на двете места хората са станали полови, и на двете са изгубили естествената дарба да се любуват на секса. И двете места са станали патологични по разнообразни аргументи. Западът е станал патогенен, тъй като фантазирането за секс се е трансформирало в съществена цел в живота. А Изтокът е станал патогенен посредством мисленето, че сексът е главната преграда сред божествата и индивида.

Сексът не е нито едното от двете: не е нито съществена цел, нито съществена преграда. Сексът просто е събитие като глада или жаждата и нищо повече от това. Не е това, което източният разум  мисли за него. Източният разум е прекомерно уплашен от секса. Идвайки посредством страха, сексът се е преместил в главата, посредством вратата на страха той е влезнал в главата. Така че така наречен източни мъдреци фантазират за секс, тъй като са го потиснали. Това, което човек потиска, се появява още веднъж и още веднъж. То не може да бъде разрушено, нищо не може да бъде разрушено посредством угнетяване. Потискането трансформира секса в патологична половост. Това е едната прекаленост.

Западът е отишъл в другата прекаленост. Другата прекаленост е фантазиране за секса. Сексът е всичко, останалото е второстепенно, по тази причина правете колкото  може повече секс. Но ти не можеш да правиш прекалено много секс. Тялото си има граници, само че пък можеш да фантазираш колкото си искаш – за това към този момент няма граници. Затова порнографията я има, има ги еротичните филми, има ги списанията за мъже и хората се хранят с тези илюзорни миражи. И нито една жена, и нито един същински мъж в миналото биха те удовлетворили.

И двете са патологични положения. Сексуалността е патологична, без значение дали си стигнал до нея посредством охота или боязън. Изтокът се е разболял посредством страха, а западът посредством ненаситността. Лакомията и страхът са двете страни на една и съща монета. На повърхността наподобяват напълно разнообразни, като че ли са противоположности. Но не са. Тези, които знаят, тези, които имат способността да видят, схващат, че това е все същата нелепост. Стигнало се е до една и съща нелепост през разнообразни порти, това е истината, мястото е едно и също.

Ако искаш сексът да се трансформира в обич, първият принцип е да приемеш, че сексът е безусловно естествено събитие. Не го обвързвай нито с метафизика, нито с вяра. Той няма нищо общо нито с религията, нито с метафизиката, той е елементарен факт от живота. Той е метод животът да се възпроизвежда. И е толкоз натурален, колкото е естествено дърветата да цъфтят и да раждат плодове – ти не ги заклеймяваш. Цветовете са секс, посредством тях дървото изпраща своите семена, своя капацитет на другите дървета.

Ако наблюдаваш живота ще бъдеш сюрпризиран. Целият живот се случва посредством секса. Животът се възпроизвежда посредством секса. Той е естествено събитие, не вкарвай безсмислени пояснения в него. Приетият, почитан и жив секс се трансформира в обич.

Снимки: thoughtpursuits.com, io.ua