Сегашната пандемия е напът да повтори сценария на Испанския грипПроф.

Сегашната пандемия е напът да повтори сюжета на Испанския грип
Проф. Пенко Шотеков е един от най-големите ни експерти невролози. Има над 45 години опит и изявени научни ползи в региона на епилепто логията. Той е Началник Клиника по нервни заболявания към УМБАЛ " Св. Иван Рилски " в София.
Възможен е взрив на заболели от Паркинсон, споделя проф. Пенко Шотеков в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Проф. Шотеков, Вие сте коментирали, че около ковид може да се повтори сюжетът на по този начин наречената Испанска болест. Възможно ли е хората, които са прекарали Ковид-19 по-късно да развият болест на Паркинсон?
- Не единствено аз, само че и други създатели вършат аналогията с тъй наречените Испанска болест, която се е развила като пандемия тъкмо преди 100 години (1918-1924), след Първата международна война.
Става дума за инфекциозно заболяване, която преди време е протичало и с тежко инфектиране на мозъка тъй наречените Летаргичен енцефалит съпроводен с огромна смъртност. Известно е, че са умряли повече от 20 милиона души в целия свят, а някои създатели приказват и за 40 милиона.
Между другото тази Испанска болест се оказа, че е била вид на птичия грип, т.е. на тези грипове, които върлуват есенно и зимно време в целия свят. Но очевидно че вследствие на войната и глада, в тези времена, се е основала причина този грип да бъде доста патологичен. Преболедувалите това тежко инфекциозно заболяване са били с 2 до 3 пъти по-висок риск да развият след пет-шест години паркинсонизъм, в съпоставяне със здравото население. В България това заболяване е изучавано от основоположника на българската неврология проф. А. Янишевски.
- Каква в действителност е аналогията сред сегашната зараза и тогавашната пандемия?
- Интересното е, че и тогава, както и в този момент пациентите са имали загуба на аромат и на усет. Това демонстрира, че вирусът прониква през носната празнина, оттова през мирисния нерв към централната нервна система. В началото на сегашната пандемията се твърдеше, че към 6% от пациентите са с нарушен аромат, а в този момент при по-прецизно проучване се оказва, че те са към 80 на 100. Нарушение на подушване е също един от първите признаци при Паркинсоновата болест (в 90% от случаите). Вече е открито, че има частици на вируса в разнообразни елементи на нервната система - обособени елементи на кората на огромните мозъчни полукълба, вегетативните ганглии, които дават отговор за дишането. Така че тежките дихателни нарушавания, които се следят, не са единствено вследствие засягане на белия дроб, а и заради засягане на центровете на дишането в основния мозък. Най-интересното е, че вирусни частици са открити и в по този начин наречената Субстанция нигра (черна субстанция). Това е мозъчна конструкция, която дава отговор за производството на невромедиатора Допамин, а неговото понижение е обвързвано с развиването на Паркинсонова болест. Установено е, че клетките на тази конструкция в централната нервна система развиват невродегенеративни промени, които са присъщи и за Паркинсоновата болест. Такива невродегенеративни промени се следят и в клетките на други елементи на нервната система. Така че зараза Covid 19 визира освен белия дроб, само че съвсем всички органи и системи. Установено е, че от 35 до 55% от приетите в болница пациенти са със засягане на нервната система.
Преди няколко седмици испански създатели разгласиха публикация за случай с изострен заразен паркинсонизъм след Covid 19. Такива случаи са известни и при други вирусни инфекции. Този случай демонстрира, че Covid 19 може да засегне тази конструкция на мозъка, която има отношение към развиването на паркисонизъм.
Всички тези обстоятелства дават съображение да се мисли и за късни последствия след прекарана Covid 19 зараза. Разбира се, не може да се твърди изрично, че ще се повтори сюжетът на Испанския грип, само че в здравната литературата такива догатки към този момент се вършат.
- Може ли да се развие деменция?
- Описани са обособени случаи на развиване на дементен синдром и нарушаване на функционалностите на паметта при по-възрастни пациенти. Но от тези нищожни данни не може да се направи някакъв безапелационен извод.
- Какви други затруднения на нервната система може да се следят?
- Повечето от признаците на засягане на нервната система са леки - главоболие, зашеметяване, световъртеж, изнемощялост. Значително по-малко са случаите на енцефалити, миелити (възпаления на гръбначен мозък), усилване на предхождащи епилептични прояви, токсометаболитни енцефалопатии и някои други
В 5% от случаите са разказани развиване на мозъчен инсулти. Повечето от тях са исхемични инсулти, единични хеморагии и венозни синусови тромбози. Обикновено, пациентите са възрастни хора с доста рискови фактори за цереброваскуларни затруднения. Причината евентуално е мултифакториална. Установява се засягане на ендотелните кафези на артериите на белия дроб и мозъка с развиването на съдово инфектиране и вторични тромбози в ЦНС, или емболизации на тромби от повредения бял дроб.
Напоследък се обръща внимание върху някои психологични затруднения, като депресии, изостряне на предхождащи психологични болести и нарушавания на паметта.
Други болести, като автоимунни последствия от Covid 19, са остро засягане на периферните нерви или тъй наречените остри демиелинизиращи полиневропатии, при което се развива автоимунна увреда на периферните нерви с парализи на крайниците. Изключения са постинфекциозните автоимунни миелити или възпаления на гръбначния мозък.
Както виждате, цялата нервна система може да бъде наранена, само че за благополучие тези затруднения от инфекцията не са толкоз чести.
- Може ли да се развият и демиенилизиращи болести - т.е. Множествена склероза?
- В началото на пандемията имаше доста огромни терзания във връзка с това, какво да се прави с болните с Множествена склероза, които се лекуват с имуномодулиращи лекарства и имуносуспресия. В нашата клиника се лекуват доста заболели с Мултиплена склероза и по тази причина този въпрос продължава да е настоящ. Оказа се, че тези пациенти не са по-често наранени от другите контингенти от популацията. Въпреки това, има основани интернационалните регистри за включване на заболели с Мултиплена склероза и Covid 19. Целта е тези пациенти да бъдат проследени и да се регистрира по какъв начин тяхната характерна терапия повлиява възприемчивостта им към инфекцията и по какъв начин тя се развива.
- А имаме ли запас да изследваме всички, които са показали признаци, свързани с нервната система?
- Да, има такава опция. В началото на пандемията по-малко внимание се обръщаше на засягането на нервната система. С развиването на пандемията се натрупаха доста данни, че нервната система е наранена постоянно и в друга степен. Тепърва следва тези обстоятелства да бъдат систематизирани и да се получи по-цялостна картина за болестта, засягането на нервната система и следващи вероятни затруднения в дълготраен проект.
- Как се отрази епидемията с Covid 19 във вашата ежедневна активност? Увеличават ли се пациентите с неврологични болести и инсулт?
- Нашата клиника не се занимава непосредствено с лекуване на заболели с Covid 19. Но ние помогнахме в нашата болница УМБАЛ " Свети Иван Рилски " за построяването на поделение за битка с инфекцията. Половината от кревати на Клиниката по неврология се заделиха за Ковид-отделението. Дадохме и сестри, които да работят там. Така че имаме косвено участваме в битката с Ковид-19. Сега одобряваме единствено незабавни неврологични заболели. Не би трябвало да мислим, че другите типове заболявания са намалели. Хората не престават да боледуват от инсулти, тежки болкови синдроми, мозъчни тумори и други неврологични болести.
- Има ли повече случаи на неврози около Ковид-19?
- Естествено. Тепърва следва психолозите да работят и да оценят въздействието на напрежението, породен от пандемията върху нашата душeвност.