Сега я имаш! Сигурността, която винаги си искала! Надуших я

Двамата, дето толкова си приличате, просто се унищожавате един друг – МОМО КАПОР

Сега я имаш! Сигурността, която постоянно си желала! Надуших я в новата ти страна. Спомняш ли си, когато преди доста години ми споделяше, че с него си изгубила три години и половина от живота си! Ставаше дума за оня юноша, който не те заведе пред олтара. Беше талантлив алкохолик и чаровник, на който поради усмивката прощаваха и двудневно забавяне за среща. Тогава се питах по какъв начин е допустимо да изгубиш три години и половина от живота си? Дори в пандиза годините не са изгубени. Не е допустимо да ги изгубиш, даже да ти се желае. Може да се изгуби единствено вярата.

Разказваше ми още, че ти е писнало от подобен метод на живот и че искаш сигурност, тъй като самата ти се чувстваш несигурна; споделяше още, че вие двамата, дето толкоз си наподобявате, просто се унищожавате един различен. Трябваше ти някой стабилен, сигурен, някой, който да те закриля. Сигурност! Ето в този момент я имаш. И тази сигурност към този момент ти излиза през носа, през ушите, през всяка пора. Докарва те до полуда!

Имаш си мъж, който не пие, не пуши и не приказва доста, само че пък е правилен и сигурен. По специалност е анестезиолог. Първо тебе упои. В клиниката го почитат и чакат един ден шефът му, лекар Хенке, да го направи собствен съучастник. Всички мислят, че е швейцарец по рождение – толкоз е старателен, а това тук е най-големият комплимент, който може да получи някой вандал от по-несретната част на Европа. Ти чака дванайсет години, до момента в който получиш швейцарско поданство. За да станеш югославянка, ти бяха задоволителни единствено девет месеца в майчината вътрешност!

“Тя живее в Швейцария и всичко й е идеално уредено… ” – чуваш шушукането зад тила си, идвайки в Белград. Но ти си знаеш какъв брой ти коства това. Единайсет месеца живееш като в аквариум без вода, с цел да дишаш през единия месец вкъщи.

Как си, Снежана? Прищя ли ти се да се скараш като хората с някого, да изпонатрошиш чиниите, да запееш, до момента в който миеш прозорци, да поискаш кафе или олио назаем от комшията, да ядеш динята без нож и вилица и да си изплакнеш пръстите в реката?

Знам, най-тежки са вечерите у лекар Хенке и жена му. Трябва да бъдеш общителна, до момента в който наблюдават по какъв начин се държиш: става ли от тебе добра швейцарка? Фондюто се точи по вилицата като дългите досадни вечери, когато се приказва единствено за общи места, за времето и децата.

Спомняш ли си нощта, когато двамата с гаджето ти се сбихте пред Двата елена, тъй като той се правеше на глупак? Да можеше анестезиологът най-малко един път в живота си да се видиоти! Да се разкрещи! Да се разпсува! Да покаже, че е жив най-малко мъничко! Как мислиш – един пердах би ви се отразил добре: единствено да се прочисти въздухът, да експлодират насъбраните, само че премълчани неща, които нагнетяват тишината и зреят като червясал рокфор.

Хайде, изхвърли тв приемника през прозореца! Надуй грамофона до дупка! Какво губиш? Сигурността? И без нея може да се живее отлично. Бъди смела и рискувай!

Снежанке, какво правиш измежду тези джуджета?

Момо Капор: „ Рай “

Момо Капор е роден в Сараево през 1937. Живее в Белград. Литературните критици и теоретици го смятат за един от родоначалниците на „ джинс-прозата “ в някогашна Югославия, изтъквайки неговото майсторство в преодоляване на късите литературни форми. Всъщност е приключил живопис в белградската Академия за изобразително изкуство. У нас е прочут най-много със сантименталната си изповед „ След любовта “ :
След любовта остават телефонни номера, които избледняват.

След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели.

След любовта остава една маса в кафене „ Манеж “ и учуденият взор на остарелия келнер, когато ни вижда с други.

След любовта на устните остава металният усет на несполуката.

Остават адреси на стаи „ от четири до шест “.

След любовта остават изреченията: „ изглеждаш отлично, по никакъв начин не си се променил/а… “ и „ обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер? “

След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта.

След любовта остават мелодиите по радиото, които последователно излизат от мода.

Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че ненадейно ще влезе някой.

Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий непознат глас. Хиляда и една лъжи…

След любовта остава изречението „ Аз ще вляза първа в банята “ и отговор: „ Няма ли дружно? “- този път не!

След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които към този момент не са никакви секрети.

След любовта остава лекото неспокойствие, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена.

След любовта улиците са празни, а градът- запустял.

След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам.

Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари по едно и също време.

Случайно направени фотоси, изгубени фиби, таксиметровите водачи, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха.

След любовта остава наранената суетност.