Ще се политизират ли тази година Нобеловите награди за мир и литература
Седмицата на Нобеловите награди, почнала през днешния ден, постоянно концентрира медийното внимание. Особеното тази година е, че те се връчват на фона на доста рецесии и катаклизми по света. На първо място измежду тях е войната в Украйна и произлизащото от нея повишаване на цените на горивата и на главните артикули, нарушаването на веригите за доставки, хранителната неустановеност за редица страни по света и разделянето в Европа по отношение на антируските наказания. На второ място измежду тези рецесии и катаклизми са опустошителните последици от прекосяването на няколко мощни стихии в разнообразни елементи на света съвсем едновременно – урагана Иън в Куба, Флорида и Северна Каролина, урагана Фиона в Пуерто Рико и тайфуна Нору в Азия. На трето място са несекващите митинги в Иран, подбудени от гибелта на младата Махса Амини, арестувана в Техеран от иранската нравствена полиция и изпаднала в кома в ареста. Ще повлияе ли всичко това на решението на Нобеловите комитети, връчващи Нобеловите награди в другите категории. По-специално ще се политизират ли поради всички тези рецесии две от Нобеловите награди – тази за мир, чийто лауреат ще бъде разгласен в петък, и тази за литература, която ще бъде присъдена ден по-рано.
Според прогнози, появили се в редица медии, измежду които Асошиейтед прес, Франс прес и Ройтерс, членове на Европейския парламент са призовали Нобеловата премия за мир да бъде връчена на украинския президент Володимир Зеленски или на украинския народ като самопризнание за тяхната опозиция против съветската инвазия. Това предпочитание е разбираемо, само че историята на Нобеловите награди демонстрира, че те се връчват нормално на хора или организации, прекратили спорове, а не на военновременни водачи, разяснява пред Асошиейтед прес Дан Смит, шеф на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира. Смит е уверен, че е по-вероятно тази година, в случай че Нобеловата премия за мир бъде връчена на някой, обвързван с спора в Украйна, то това да бъде Международната организация за атомна сила (МААЕ). Награждаването ѝ би било самопризнание за нейните старания за попречване на нуклеарна злополука в окупираната от съветските сили Запорожка нуклеарна централа, която е най-голямата в Европа. Но награждаването на организацията с това отличие би било самопризнание и за нейните старания против нуклеарното разпространяване като цяло, споделя Дан Смит. МААЕ м към този момент има една Нобелова премия за мир. Тя получи оценката по времето, когато бе ръководена от египтянина Мохамед ел Барадей през 2005 година Така че може Нобеловият комитет и да не реши да връчва премията още веднъж на тази организация. Но в случай че той въпреки всичко държи да удостои с оценката някой, обвързван с Украйна, то това да бъде организация, подпомагаща украинските бежанци, считат коментатори.
Много евентуално е Нобеловият комитет и да не желае да нагазва в блатото на спора в Украйна, а да се насочи към не по-малко наболяла тематика – климатичните промени. Тук за любимец за Нобеловата премия за мир се загатва най-често името на младата шведска активистка Грета Тунберг, инициаторка на петъчните юношески митинги, призоваващи управляващите по света да подхващат незабавни дейности в битката с климатичните промени и да се ангажират повече в понижаване на парниковите излъчвания и на зависимостта от изкопаеми горива. Връчването на Нобеловата премия за мир на деятел или организация, работещи в тази тенденция, ще бъде и в миг, в който потърпевшите от естествени катаклизми приканват за все по-категорични задължения на управляващите в битката с климатичните промени, за които учените споделят, че ускоряват мощта и честотата на рисковите естествени произшествия като наводнения, урагани, пожари, суши и горещини.
По мотив Нобеловата премия за мир анализатори напомнят, че в някои случаи лауреатите ѝ след това изневеряват на полезностите, поради които премията им е била връчена. Така да вземем за пример през 2019 година етиопският министър председател Абий Ахмед получи Нобеловата премия за мир поради помиряването на Етиопия със прилежаща Еритрея и единствено година по-късно избухна спорът на етническа основа в етиопския щат Тигре. Тогава против Абий Ахмед се появиха обвинявания, че е изиграл роля в натрупването на напрежението там, изродило се в широкоразпространени жестокости. Чуха се апели даже за лишаване на Нобеловото отличие на Ахмед
През 1991 година Аун Сан Су Чжи, по това време опозиционерка и защитничка на демократизирането на Мианма, завоюва Нобеловата премия за мир поради дългогодишната ѝ битка против военните, ръководещи страната. После Мианма разгласи, че поема по пътя на демокрацията и Аун Сан Су Чжи влезе във властта. По това време силите за сигурност започнаха огромна акция против мюсюлманското малцинство рохинги, а Аун Сан Су Чжи бе упрекната, че не е направила нищо, с цел да се опълчи на тези жестокости или да ги осъди намерено. Днес откакто преди повече от година военните още веднъж взеха властта в Мианма, Аун Сан Су Чжи е арестувана и против нея се завеждат дело след дело, за които тя и нейните последователи споделят, че са политически стимулирани. Тя получи към този момент няколко присъди по някои от процесите.
През 2009 година президентът на Съединени американски щати Барак Обама получи Нобеловата премия за мир след няколко месеца на власт. Тогава оценката му бе връчено от Нобеловия комитет за неговите изключителни старания за подсилване на интернационалната дипломация и съдействието сред народите. В края на втория му президентски мандат напрежението в света към този момент бе ескалирало. Отношенията сред Съединени американски щати и Русия още веднъж бяха обтегнати, противоборството сред Съединени американски щати и Китай се задълбочи, а споровете в Ирак, Сирия, Либия и Афганистан също потвърдиха чувството за провали на интернационалната дипломация и съдействието сред народите. Когато преди година Съединени американски щати се изтеглиха от Афганистан и талибаните завзеха властта и върнаха страната като че ли с 20 години обратно във времето, мнозина си спомниха, че вицепрезидент на Нобеловия лауреат Обама беше точно актуалният президент Джо Байдън, разпоредил американското евакуиране от Афганистан. И отново тогава мнозина анализатори повдигнаха и въпроса какъв беше смисълът на 20-годишната война в Афганистан, осем години от която бяха точно по времето на администрацията на Обама.
А преди броени дни се развихри скандал, обвързван с различен Нобелов лауреат за мир – епископа от Дили, в Източен Тимор - Карлос Хименес Бело. През 1996 година той беше един от удостоените с Нобеловата премия за мир поради напъните за омиротворяване на Източен Тимор. Тези дни обаче Ватиканът призна, че е наложил дисциплинарни наказания на Бело след изказвания, че той е направил полови издевателства над момчета в Източен Тимор през 90-те години, напомня Асошиейтед прес.
Нобеловата премия за мир не постоянно дава отбрана против репресии на тези, които я получават, напомнят международните организации и като образец сочат миналогодишните лауреати за мир. Това бяха съветският публицист Дмитрий Муратов и филипинската му колежка Мария Реса. Година по-късо съветските управляващи проведоха акция за заглушаване на самостоятелните медии в страната, от която пострада и „ Новая газета ”, вестникът, издаван от Муратов, който беше едно от най-реномираните съветски самостоятелни издания. Муратов пък бе атакуван в съветски трен, където мъж го заля с алена багра. Също тази година филипинските управляващи разпоредиха закриването на новинарската организация на Реса – „ Раплър ”.
В разгара на митингите в Иран Нобеловият комитет, присъждащ премията за литература, пък може да реши да я връчи на родения в Индия английски публицист Салман Рушди, станал обект на фатва на иранския аятолах Хомейни поради творбата му „ Сатанински строфи ”, възприета като засегнатост за исляма. Заради тази фатва години наред животът на Рушди беше в заплаха и той бе заставен дълго време да се укрива. Тегнещото над него смъртно наказване оказа въздействие и върху персоналния му живот и докара до раздробяване на няколко негови брака. В последно време Рушди стартира да се появява още веднъж на публични места. И на една сходна демонстрация - фестивал в щата Ню Йорк през август - той бе атакуван и намушкан няколко пъти. Рушди оцеля от това нахлуване, само че негови доближени споделиха, че той може да изгуби едното си око и че са потърпевши нервите на едната му ръка. От известно време няма информации по какъв начин върви възобновяване му. В медиите се появиха единствено информации, че до 75-годишният публицист е неразделно неговата избраница, 43-годишната поетеса Рейчъл Елиза Грифитс, с която Рушди изкара 18-дневна почивка в сантиментално леговище за писатели в палат в италианската област Умбрия малко преди нападението през август.
Ако в този момент Нобеловият комитет връчи премията за литература на Рушди, това би било ясно обръщение към иранския режим, потушаващ със мощ митингите в Иран, подбудени от гибелта на младата Махса Амини и породили демонстрации в символ на взаимност с иранските протестиращи през миналия уикенд на разнообразни места по света. В митингите в Иран към този момент починаха над 83 души, а над 1200 бяха задържани. Миналата седмица бе обявено за задържане и на девет европейци поради тяхна хипотетична роля в митингите.
Днес италиански медии оповестиха, че в Техеран преди няколко дни е била арестувана и 30-годишната италианка Алесия Пиперно. Тя е била задържана на 28 септември, тъкмо, когато е бил рождения ѝ ден. Младата жена, която е от Рим, е била в Иран с туристическа цел. Нейните родители описват, че тя е обикаляла света, с цел да опознае нравите на локалните нации. Заедно с нея са били арестувани и нейни ирански познати. Италианката е получила опция да се свърже с околните си едвам четири дни след ареста, молейки ги обезверено за помощ. Мотивите за ареста на младата жена към момента не са оповестени от иранските управляващи. По случая към този момент работи италианското външно министерство. Не излиза наяве на този стадий дали Алесия е измежду деветте европейци, задържани в Иран поради хипотетична роля в митингите против държавното управление.
Ако Нобеловия комитет за литература реши обаче да не нагазва в иранското тресавище, то Нобеловият комитет за мир би могъл да връчи премията на ирански правозащитници и деятели, а оценката за литература най-сетне да бъде отиде при японския публицист Харуки Мураками. Неговото име се загатва годишно измежду любимците, само че литературният Нобел постоянно му се изплъзваше до момента. В трилогията си „ 1Q84 ” Мураками визира такива тематики като различна действителност, завладяващ набожен фетиш и битката против насилието над дамите в домашна среда. А това са все тематики, които станаха изключително настоящи през отминалите две години коронавирус пандемията.
Източник: Българска телеграфна агенция
Според прогнози, появили се в редица медии, измежду които Асошиейтед прес, Франс прес и Ройтерс, членове на Европейския парламент са призовали Нобеловата премия за мир да бъде връчена на украинския президент Володимир Зеленски или на украинския народ като самопризнание за тяхната опозиция против съветската инвазия. Това предпочитание е разбираемо, само че историята на Нобеловите награди демонстрира, че те се връчват нормално на хора или организации, прекратили спорове, а не на военновременни водачи, разяснява пред Асошиейтед прес Дан Смит, шеф на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира. Смит е уверен, че е по-вероятно тази година, в случай че Нобеловата премия за мир бъде връчена на някой, обвързван с спора в Украйна, то това да бъде Международната организация за атомна сила (МААЕ). Награждаването ѝ би било самопризнание за нейните старания за попречване на нуклеарна злополука в окупираната от съветските сили Запорожка нуклеарна централа, която е най-голямата в Европа. Но награждаването на организацията с това отличие би било самопризнание и за нейните старания против нуклеарното разпространяване като цяло, споделя Дан Смит. МААЕ м към този момент има една Нобелова премия за мир. Тя получи оценката по времето, когато бе ръководена от египтянина Мохамед ел Барадей през 2005 година Така че може Нобеловият комитет и да не реши да връчва премията още веднъж на тази организация. Но в случай че той въпреки всичко държи да удостои с оценката някой, обвързван с Украйна, то това да бъде организация, подпомагаща украинските бежанци, считат коментатори.
Много евентуално е Нобеловият комитет и да не желае да нагазва в блатото на спора в Украйна, а да се насочи към не по-малко наболяла тематика – климатичните промени. Тук за любимец за Нобеловата премия за мир се загатва най-често името на младата шведска активистка Грета Тунберг, инициаторка на петъчните юношески митинги, призоваващи управляващите по света да подхващат незабавни дейности в битката с климатичните промени и да се ангажират повече в понижаване на парниковите излъчвания и на зависимостта от изкопаеми горива. Връчването на Нобеловата премия за мир на деятел или организация, работещи в тази тенденция, ще бъде и в миг, в който потърпевшите от естествени катаклизми приканват за все по-категорични задължения на управляващите в битката с климатичните промени, за които учените споделят, че ускоряват мощта и честотата на рисковите естествени произшествия като наводнения, урагани, пожари, суши и горещини.
По мотив Нобеловата премия за мир анализатори напомнят, че в някои случаи лауреатите ѝ след това изневеряват на полезностите, поради които премията им е била връчена. Така да вземем за пример през 2019 година етиопският министър председател Абий Ахмед получи Нобеловата премия за мир поради помиряването на Етиопия със прилежаща Еритрея и единствено година по-късно избухна спорът на етническа основа в етиопския щат Тигре. Тогава против Абий Ахмед се появиха обвинявания, че е изиграл роля в натрупването на напрежението там, изродило се в широкоразпространени жестокости. Чуха се апели даже за лишаване на Нобеловото отличие на Ахмед
През 1991 година Аун Сан Су Чжи, по това време опозиционерка и защитничка на демократизирането на Мианма, завоюва Нобеловата премия за мир поради дългогодишната ѝ битка против военните, ръководещи страната. После Мианма разгласи, че поема по пътя на демокрацията и Аун Сан Су Чжи влезе във властта. По това време силите за сигурност започнаха огромна акция против мюсюлманското малцинство рохинги, а Аун Сан Су Чжи бе упрекната, че не е направила нищо, с цел да се опълчи на тези жестокости или да ги осъди намерено. Днес откакто преди повече от година военните още веднъж взеха властта в Мианма, Аун Сан Су Чжи е арестувана и против нея се завеждат дело след дело, за които тя и нейните последователи споделят, че са политически стимулирани. Тя получи към този момент няколко присъди по някои от процесите.
През 2009 година президентът на Съединени американски щати Барак Обама получи Нобеловата премия за мир след няколко месеца на власт. Тогава оценката му бе връчено от Нобеловия комитет за неговите изключителни старания за подсилване на интернационалната дипломация и съдействието сред народите. В края на втория му президентски мандат напрежението в света към този момент бе ескалирало. Отношенията сред Съединени американски щати и Русия още веднъж бяха обтегнати, противоборството сред Съединени американски щати и Китай се задълбочи, а споровете в Ирак, Сирия, Либия и Афганистан също потвърдиха чувството за провали на интернационалната дипломация и съдействието сред народите. Когато преди година Съединени американски щати се изтеглиха от Афганистан и талибаните завзеха властта и върнаха страната като че ли с 20 години обратно във времето, мнозина си спомниха, че вицепрезидент на Нобеловия лауреат Обама беше точно актуалният президент Джо Байдън, разпоредил американското евакуиране от Афганистан. И отново тогава мнозина анализатори повдигнаха и въпроса какъв беше смисълът на 20-годишната война в Афганистан, осем години от която бяха точно по времето на администрацията на Обама.
А преди броени дни се развихри скандал, обвързван с различен Нобелов лауреат за мир – епископа от Дили, в Източен Тимор - Карлос Хименес Бело. През 1996 година той беше един от удостоените с Нобеловата премия за мир поради напъните за омиротворяване на Източен Тимор. Тези дни обаче Ватиканът призна, че е наложил дисциплинарни наказания на Бело след изказвания, че той е направил полови издевателства над момчета в Източен Тимор през 90-те години, напомня Асошиейтед прес.
Нобеловата премия за мир не постоянно дава отбрана против репресии на тези, които я получават, напомнят международните организации и като образец сочат миналогодишните лауреати за мир. Това бяха съветският публицист Дмитрий Муратов и филипинската му колежка Мария Реса. Година по-късо съветските управляващи проведоха акция за заглушаване на самостоятелните медии в страната, от която пострада и „ Новая газета ”, вестникът, издаван от Муратов, който беше едно от най-реномираните съветски самостоятелни издания. Муратов пък бе атакуван в съветски трен, където мъж го заля с алена багра. Също тази година филипинските управляващи разпоредиха закриването на новинарската организация на Реса – „ Раплър ”.
В разгара на митингите в Иран Нобеловият комитет, присъждащ премията за литература, пък може да реши да я връчи на родения в Индия английски публицист Салман Рушди, станал обект на фатва на иранския аятолах Хомейни поради творбата му „ Сатанински строфи ”, възприета като засегнатост за исляма. Заради тази фатва години наред животът на Рушди беше в заплаха и той бе заставен дълго време да се укрива. Тегнещото над него смъртно наказване оказа въздействие и върху персоналния му живот и докара до раздробяване на няколко негови брака. В последно време Рушди стартира да се появява още веднъж на публични места. И на една сходна демонстрация - фестивал в щата Ню Йорк през август - той бе атакуван и намушкан няколко пъти. Рушди оцеля от това нахлуване, само че негови доближени споделиха, че той може да изгуби едното си око и че са потърпевши нервите на едната му ръка. От известно време няма информации по какъв начин върви възобновяване му. В медиите се появиха единствено информации, че до 75-годишният публицист е неразделно неговата избраница, 43-годишната поетеса Рейчъл Елиза Грифитс, с която Рушди изкара 18-дневна почивка в сантиментално леговище за писатели в палат в италианската област Умбрия малко преди нападението през август.
Ако в този момент Нобеловият комитет връчи премията за литература на Рушди, това би било ясно обръщение към иранския режим, потушаващ със мощ митингите в Иран, подбудени от гибелта на младата Махса Амини и породили демонстрации в символ на взаимност с иранските протестиращи през миналия уикенд на разнообразни места по света. В митингите в Иран към този момент починаха над 83 души, а над 1200 бяха задържани. Миналата седмица бе обявено за задържане и на девет европейци поради тяхна хипотетична роля в митингите.
Днес италиански медии оповестиха, че в Техеран преди няколко дни е била арестувана и 30-годишната италианка Алесия Пиперно. Тя е била задържана на 28 септември, тъкмо, когато е бил рождения ѝ ден. Младата жена, която е от Рим, е била в Иран с туристическа цел. Нейните родители описват, че тя е обикаляла света, с цел да опознае нравите на локалните нации. Заедно с нея са били арестувани и нейни ирански познати. Италианката е получила опция да се свърже с околните си едвам четири дни след ареста, молейки ги обезверено за помощ. Мотивите за ареста на младата жена към момента не са оповестени от иранските управляващи. По случая към този момент работи италианското външно министерство. Не излиза наяве на този стадий дали Алесия е измежду деветте европейци, задържани в Иран поради хипотетична роля в митингите против държавното управление.
Ако Нобеловия комитет за литература реши обаче да не нагазва в иранското тресавище, то Нобеловият комитет за мир би могъл да връчи премията на ирански правозащитници и деятели, а оценката за литература най-сетне да бъде отиде при японския публицист Харуки Мураками. Неговото име се загатва годишно измежду любимците, само че литературният Нобел постоянно му се изплъзваше до момента. В трилогията си „ 1Q84 ” Мураками визира такива тематики като различна действителност, завладяващ набожен фетиш и битката против насилието над дамите в домашна среда. А това са все тематики, които станаха изключително настоящи през отминалите две години коронавирус пандемията.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ