(Seated Couple (Egon and Edith Schiele), 1915, by Egon Schiele)

(Seated Couple (Egon and Edith Schiele), 1915, by Egon Schiele)

Ролята на дамата в двойката

Да се върнем на дамата, откакто актуалната книга е пос­ветена на нея. Какво е мястото й в двойката? Каква е нейна­та роля? Ще приемем, че мъжът е релативно балансиран, че мъжкото и женското му начало са надеждни. В противоположен случай се постанова всякога още веднъж да проучваме реакции­те на мъжа съгласно това какво съставлява той в действи­телност: зрял или детски, емоционален или нерешителен и т. н.

Правилото на търсенето и предлагането

В една връзка всеки предлага и желае нещо от другия, повърх­ностно или надълбоко, очевидно или невидимо. Всяка жена би трябвало да се запита следното: Какво мога да дам на мъжа, с който пребивавам? Какво желая от него? – Ежедневни, даже бих споделил ежеминутни въпроси. Защо­то търсенето и предлагането варират според от вът­решното положение, настроението, умората, откритостта на мозъка и на сърцето, от разбирателството или неразбирателст­вото.

Естествено, търсенето и предлагането се менят в зависи­мост от възрастта и от вътрешната зряла възраст. Жена, която има малко, дава малко. Ако е прекомерно ощетена, случва се по този начин, че условията й от време на време са безкрайни. Понеже дамата у нея е слаба, а мъжът на практика не съ­ществува, тя предлага капризния си сексапил и детинската си лю­бов. В подмяна изисква да я носят на ръце, да се усеща за­щитена, спокойна и да бъде обект на непрекъснати ухажва­ния.

Какво може да предложи на колегата си скованата от ревнивост жена с изключение на белезници? Какво желае тя, с изключение на да е единственият (и патологичен) център на своя мъж? Докато траят сходни обстановки, двойката няма да мо­же да обезпечи трайността си във времето. Животът й се състои от обособени мигове, подкопаван непрестанно от упреци, настървение, кавги. Сетне тя се връща към хилавото си битие. Такива мъже и дами не образуват двойка, а низ от двойки, показващи всеки ден друго лице макар привидностите.

Да вземем една „ майчински настроена “ жена. Какво предлага тя? Ако женското начало у нея е мощно, ще съу­мее външно да изрази пристрастеностите си: топлина, разбира­не, отговорност, правоспособност, дружелюбност, съпричастност. Ако женското у нея е накриво, то и майчинските й спо­собности ще са изкривени. Ще стане досадна, завладяваща, властна, придирчива, „ надзираваща “.

Какво желае тя? Ако женствеността й е разцъфнала и пълнокръвна, ще желае доверието и „ отпущането “ на мъжа и ще се трансформира в негова нужна „ опора “. В противоположен случай несъзнавано ще изисква мъжът да си остане дете, което да й се подчинява. Ще желае сътрудникът й да се нуждае от нея (в неприятния смисъл на тази дума), да й дава доклад за вся­ка своя постъпка. И ще получи, естествено, равностойност­та на това, което дава. Нормалният мъж непременно ще се освободи от оковите, които го спъват в живота и му създа­ват усещането, че още веднъж се е върнал към ограничения­та, налагани му в детството.

Тези няколко образеца ни карат да си запитаме какво става с двойката, когато лишената от силата на своята жен­ственост жена попада в клопката на изчезналите й женски ка­чества.

Жени с осъществена женственост и дами с блокирана женственост

Стабилна – Стабилността губи своята еластичност и пригодливост. Заприличва на замръзваща вода. Обратно на осъществената жена, тя не осъзнава доколко мъжът е „ в развиване “. Склонна е да мисли, че всяко вдъхновение, всяко скимване, всяка податливост към развлечение при мъжа са просто детинщини. Женската непоклатимост е детайл на сигурност за мъжа. Ако се вкамени обаче, тя става пречка. Тази жена към този момент няма какво да предложи с изключение на сурова присъда, заплашва­ща да пресуши изобретателността и деиствеността на мъжа, да го направи некадърен да гледа на нещата от разстояние и да ги осмисли.

Постоянна – И в този случай постоянството престава да е весе­ло и гъвкаво. Жената се сковава афективно, става строга, студена, въплъщение на упрека. Постоянството може да се изроди в любвеобилна и досадна грижовност, правейки последователно от мъжа-авантюрист обезкуражено мекотело. Постоянството се трансформира в нямо, безмълвно наличие, изпълнено с упреци. Мъжът се усеща шпиониран, преследван, неподвижен. Като че ли же­ната шепне: „ Каквото и да кажеш и да направиш, ще остана у дома, страдайки безмълвно, само че с цялостното схващане, че верността ми ще те преследва до гроб. “

Майчинска – Жената има податливост да „ гълтам “, да е навсякъ­де, завладяваща, неспособна да остави самодейността в ръцете на колегата си, сякаш желае да „ глътне “ мъжа, да го задуши с грижите си. Характерната майчинска линия се изражда в пос­тоянно дебнене. Жената се трансформира в „ ужасяваща майка “.

Осъществена женственост у огромен брой неосъществени дами:

Достойна – Достойнството помръква, трансформира се в чисто външна пристойност. Такава жена мисли единствено по какъв начин да запа­зи възпитание и да избави ситуацията, тласкайки мъжа си да стане марионетка в очите на обществото. – Въпреки скованото държание от време на време дамата ос­тава в дъното на душата си майчински загрижена, ко­ето разрешава двойката да се резервира. В този случай можем единствено да пожелаем на мъжа да бъде реалист и да изостави всякаква лекомисленост.

Вярна – Дълбоката честност на женствеността се трансформира

в досадна придирчивост. Верността става дълг, скова­но и постоянно изискващо морализаторство. Доближава се до изроденото неизменност. „ Каквото и да сториш, ще ти бъда вярна и угризенията ще бъдат моето отмъ­щение. “

Подредена – Дълбоко залегналата у дамата подреденост се трансформира в фикс идея за ред и непорочност, за строго спазва­не на разписанието по часове. Мъжът е прицел на ос­три и саркастични упреци дотам, че поня­кога не се осмелява да „ си човърка нещо “, камо ли да размести някой предмет.

Прозорлива – Откритата и съзидателна вътрешна просветеност се стеснява. Превръща се в студена, вледеняваща умереност, намираща външен израз в бичуващи, иро­нични забележки. Разбирането изчезва, заместено от безкрайни нападки, при което мъжът не схваща в как­во го упрекват. Горко му, в случай че личността му е уязви­ма: жена му знае слабите му места. Той предварител­но е надвит в унищожителния дуел и бягството е единственото му избавление.

Какво дават дамите с осъществена и цъфтяща женственост? Всичко. Тогава мъжът откликва позитивно, с изпълнена с доверие реципрочност. Защото би трябвало да си съществено болен или демонски задръстен, с цел да не можеш да създадеш една хармонична, щастлива двойка с жена, въплътила в себе си благородството на своя пол!

Ако мъжът има работа с жена с изкривена женственост, не му остава нищо друго, с изключение на да избяга, да се помири или да потъне в зимен сън. Предлагането не дава отговор на търсенето. Лишен от витамините на сигурността, щастието и топлината, мъжът постепенно ще угасне от анемия на чувства­та и на креативното начало.

От: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “, 1999 година
Картина: Seated Couple (Egon and Edith Schiele), 1915, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery