Айнщайн публикува Теория на относителността на 20 март
Считаният за талант №1 на актуалната ера разгласява на днешния ден през 2016 година своя фундаментален труд " Теорията на относителността ". Творението му се ползва във физиката и астрономията от 20. век насам. Това е първата нова доктрина, заменила 200-годишната класическа механика на Нютон. Тя радикално трансформира усещанията на хората за света.
Класическата механика на Нютон се оказва вярна единствено в земни условия и такива, близки до тях: при скорости на придвижване, доста по-малки от скоростта на светлината, и размери, доста превишаващи размерите на атомите и молекулите, и при дистанции или условия, при които скоростта на разпространяване на гравитацията може да се одобри за безкрайна.
Нютоновите понятия за придвижване са съществено поправени посредством по-дълбоко използване на принципа на относителността на придвижването. Времето вече не е безусловно (а според ОТО - и равномерно).
Нещо повече, Айнщайн променя фундаменталните възгледи за време и пространство, като вкарва понятието пространство-време, в което времето е равноправна координата, която може да взе участие наедно с нормалните пространствени координати в преобразуванията на координатите при промяна на отправната система.
Теорията на относителността доста уголемява разбирането на физиката като цяло и значително задълбочава знанията в региона на физиката на обикновените частици, като дава мощен подтик и нови теоретични принадлежности за развиване на физиката.
С нейна помощ космологията и астрофизиката съумяват да предскажат такива необикновени феномени като неутронните звезди, черните дупки и гравитационните талази.
Настоящият стандартен модел на физиката се основава на сливане на специфичната доктрина на относителността и на релативистката квантова доктрина. А квантовата теория и общата доктрина на относителността се вземат поради и по-нататък в квантовата гравитация.
Класическата механика на Нютон се оказва вярна единствено в земни условия и такива, близки до тях: при скорости на придвижване, доста по-малки от скоростта на светлината, и размери, доста превишаващи размерите на атомите и молекулите, и при дистанции или условия, при които скоростта на разпространяване на гравитацията може да се одобри за безкрайна.
Нютоновите понятия за придвижване са съществено поправени посредством по-дълбоко използване на принципа на относителността на придвижването. Времето вече не е безусловно (а според ОТО - и равномерно).
Нещо повече, Айнщайн променя фундаменталните възгледи за време и пространство, като вкарва понятието пространство-време, в което времето е равноправна координата, която може да взе участие наедно с нормалните пространствени координати в преобразуванията на координатите при промяна на отправната система.
Теорията на относителността доста уголемява разбирането на физиката като цяло и значително задълбочава знанията в региона на физиката на обикновените частици, като дава мощен подтик и нови теоретични принадлежности за развиване на физиката.
С нейна помощ космологията и астрофизиката съумяват да предскажат такива необикновени феномени като неутронните звезди, черните дупки и гравитационните талази.
Настоящият стандартен модел на физиката се основава на сливане на специфичната доктрина на относителността и на релативистката квантова доктрина. А квантовата теория и общата доктрина на относителността се вземат поради и по-нататък в квантовата гравитация.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ