Съвременният свят култивира у жените стереотипни роли

10-те закона на истинската жена

Съвременният свят култивира у дамите стереотипни функции – бизнес-дами, кучки, русокоски. А в действителност, всяка представителка на нежния пол е неповторима и не се побира в нито един образец. Именно за това иде тирада в книгата на психоложката Юлия Свияш. За философията на същинските дами, споделено от жена.

(Penelope Cruz and Sophia Loren photographed by Annie Leibovitz)

Тя не гони щастието.
Изобщо, тя нищо и никого не гони. Преследването на благополучие е най-глупавият и известен спорт. Ние непрекъснато тичаме нанякъде. Към светлото бъдеще, към утрешния ден, към идната година. Истинската жена не се занимава с този спорт. Тя плува из живота и постоянно живее в сегашния миг. Настоящето е най-интересното и значимо нещо, което я занимава. Разбира се, тези дами имат проект за бъдещето, само че не отсрочват живота си за на следващия ден. Не чакат същинският живот да стартира, когато най-сетне отслабнат, когато пристигна принца, когато събитията са подобаващи и така нататък – тя живее през днешния ден и в този момент.
Да бъде жена е същинска привилегия и тя го схваща. За нея това е не тестване, не е тежък труд и кръст, който да носи през целия си живот. Това е подарък и благословия. Настоящата жена култивира в себе си женствеността на всички равнища – вътрешно /чувства, мисли, емоции/ и външно /тяло, държание, облекло/.

Тя живее в своя темп.
Когато живеете прекомерно постепенно, нямате чувство, че това е живот. Когато се забързате доста, разбирате, че не успявате да почувствате живота. Всеки има собствен личен темп на живот. Настоящата жена живее в естетика с този собствен темп. Тя сама задава темповете в всекидневието си и контролира събитията.
Истинската жена живее и прави това, което желае без да губи усета към живота.
В нейните дейности най-важното не е количеството работа, свършена за единица време, а осъзнатото и тъкмо систематизиране на нещата, които прави.

Тя е преди всичко в личния си лист.
И това не значи, че е егоистка, равнодушна и цинична. Просто знае, че зад огромното предпочитание на всички да се занимават с персоналните истории на други хора се крие страхът от живеене на личния живот. За същинските дами животът е забавно нещо. Те в никакъв случай не губят чувството за полезността на персоналното си пространство. А в това време остават подготвени да оказват помощ и вземат участие в живота на другите хора. Тези дами в никакъв случай не споделят " да ", когато сърцето им нашепва " не ". Те постоянно се доверяват на себе си и своите усеща.

(Elizabeth Taylor) (Fanny Ardant)

Истинската жена не заплаща налог публично мнение.
Всяко малко момиче получава своята дребна " брошура с уроци " – по какъв начин да се държи с родителите, с учителите, със съседите, със момчетата, приятелите, сътрудниците. И цялостен живот пази житейските си изпити. Но същинската жена изхвърля тази директива. Нека другите да попълнят графата – омъжена, неомъжена, обикновено, ненормално, сама, не-сама, като другите, не като другите...
Настоящата жена живее по отношение на своите ориентири, сама основава и сама въплъщава. И в случай че на някого не му харесват нейните стандарти, тя никак не се безпокои за това. Знае, че задачата " да се харесаш на всички " е неизпълнима и глупава. Истинската жена работи над себе си, само че в никакъв случай не го прави поради останалите и тяхното утвърждение. Тя прави всичко от обич към себе си.

Тя е надраснала " положителното момиче ".
" Доброто момиче " – то е възпитаница на родителите. И има единствено една задача – да се хареса на хората и да провокира утвърждение. Да се хареса даже тогава, когато цялото й създание стачкува. " Доброто момиче " живее на правилото " аз съм длъжна " или " не съм длъжна ". Тя рядко си задава въпроси, какво в действителност желае самата тя. Истинската жена е оставила " положителното момиче " да си отиде, а дружно с него и нуждата от непознатото утвърждение и похвали. Това не значи, че на нея й е все едно по какъв начин я правят оценка. Към своите черти, наречени дефекти, същинската жена се отнася снизходително. Тя ги вижда, само че не драматизира. Не ги крие, само че и не ги показва.

Тя не разиграва драмата " Колко е тежък животът ми! "
Като я гледаш, ще бъде мъчно да кажеш, по какъв начин живее – работи по през целия ден, прави домакинската работа вечер, пере, готви, чисти, грижи се за децата и брачна половинка си. Никога няма да помислиш, че тя е изтощена от ремонта в къщи или оказва помощ за градежа на вилата. Дори когато фактически се намира под огромно напрежение, същинската жена намира време, с цел да се погрижи за себе си и да наподобява добре. Тя няма да се изкарва жертва на живота и събитията, тъй като знае – те са комплицирани не сами по себе си, а зависят от нашето отношение към тях.

(Fanny Ardant) (Grace Kelly)

Самотата за нея е подарък.
Истинската жена цени своите интервали на самотност. Тя не се стреми да въвлече в живота си инцидентни мъже, прекарвания и любови. Да бъде уединено със себе си – това е берекет. Най-доброто време да си отпочине, да извърши живота си със успокоение и дълбочина. Истинската жена е забавна сама на себе си и се облагодетелства от самотата си.

Тя обича всяка своя възраст. Винаги!
Истинската жена живее в своето настояще, в същинската си възраст и се употребява с приятност от това предимство. Тя не споделя, че на нейната възраст е късно за нещо, или пък е още рано. Тази философия е опрощение за всички, които употребяват годините си за опрощение на своите страхове и вътрешни забрани.
Истинската жена може да се влюби на всяка възраст. У нея няма страдание за това, че не е съумяла в нещо, че е пропуснала момента. Тя се грижи за себе си, без да се потапя в планове да върне отминалата младост. Защото е схванала – всяка възраст има своята хубост и омагьосване.