Кратка история на икономическите санкции - от Древна Гърция до Студената война
Съвременният човек чува думата " наказания " съвсем всеки ден. Но по кое време и по какъв начин е почнало всичко това?
В последното десетилетие сме очевидци на огромни стопански наказания от страна Запада, свързани с геополитически несъгласия и спорове във връзка с Северна Корея, Иран, Венецуела и Руската федерация и други страни.
Може да наподобява, че глобите, прилагани за другите страни като средство за стопански напън, са зародили не толкоз от дълго време, само че в действителност историята им ни връща епохи обратно, написа vokrugsveta.ru.
Първа по рода си
Изобретяването на глобите се приписва на античните гърци: Атина взема решение да употребява стопански ограничавания още през 433-432 пр.н.е. Става дума за по този начин наречения " мегариански псефизъм ", който не разрешава на търговците на различен античен гръцки град - Мегара - да употребяват пристанищата на Атинския морски съюз и търговията на териториите, следени от Атина.
Формалните аргументи за блокадата са поселването на Мегара върху противоречивите свещени територии сред двата града, както и убийството на атинския вестители и даването на леговище на избягалите атински плебеи. Всъщност такива ограничения по-скоро са свързани с борбата сред Атина и Пелопонеската лига, следена от Спарта.
Мегара, ситуирана сред тези два центъра на древногръцката политика, се лутала от едната към другата страна: по-късно влезнала в Пелопонеската лига, след което се включила към Атина, по-късно се върнала още веднъж под крилото на спартанците. Според една версия, със своите " наказания ", атиняните желали да принудят стратегически значимия град да се отвърне от Спарта още веднъж.
Блокадата мощно удря мегарианската стопанска система и довежда до апетит, а други полиси осъзнали, че Атина е измислила нов метод за практикуване на напън. Древните източници назовават " мегарианския псефизъм " основната причина за Пелопонеската война, траяла от 431 до 404 пр.н.е. Съвременните историци не са толкоз безапелационни и смятат тези " наказания " единствено за една от многото аргументи за военната борба. Както и да е, Атина нямала шанс: тя била победена в тази война и била разорена.
И античен Рим също дали подтик на икономическите санкции: след провалянето на Македония през Третата македонска война римляните се съмняват в лоялността на Родос като техен съдружник, който по време на военните дейности се пробва да поеме ролята на " миротворец ". Римският сенат не стартира война против острова, а лишава част от континентните владения от Родос, а също по този начин трансформира различен остров - Делос - в пристанище с безмитна търговия, което нанесе съкрущителен удар на родоската стопанска система.
Рус е нападнат
Руските земи за първи път са под " наказания " през 1137 година - тогава западноевропейски страни постановат зърнено ембарго против Новгородската република. Това е първото, само че надалеч от единственото споменаване на блокадата на храните на новгородските земи: доставките за републиката бяха блокирани от непознати страни, а даже и от други съветски княжества.
Новгород страда и от Ханзейски съюз, комерсиална асоциация на градовете в Северозападна Европа. Ханзата се стреми да стане единственият медиатор сред изтока и запада и затова, посредством блокадата на морските направления в Прибалтика и други ограничавания, тя не разрешава на новгородци да търгуват със западните страни, заобикаляйки Ханзейската лига.
През XV век наказания против Русия са въведениот Ливионски медал (германски духовно-рицарски медал, клон на Тевтонския орден), който не разрешава доставките на храни от балтийските страни - ембаргото е траяло 30 години, а след това е въведено още няколко пъти. По време на ръководството на цар Иван IV Грозни, ливонците също за първи път ползват наказания за напредване: те попречват група майстори, вербувани с декрет на царя, да навлязат на съветска територия. Ливонците смятат евентуалното подсилване на стопанската система на Москвското царство за опасност, заради което задържат към 300 задгранични експерти.
Пълномащабните " антируски наказания " могат да бъдат наречени набор от ограничения, въведени от европейските сили през XVI век: тогава, по предложение на испанския херцог на Алба, доставката на метали за Русия за произвеждане на оръдия била неразрешена. Освен това на европейските експерти е неразрешено да бъдат наети за работа на съветска територия.
В отговор цар Иван Грозни наема датски навигатор на име Карстен Рохде и му издава каперска грамота, лиценз за пиратство, който преди този момент е бил издаван единствено от владетелите на европейските страни. Рохде прави активността си в Балтийско море: ограбва кораби, и трансферира хванати артикули и оръжия в Москва. В последна сметка западните страни изоставят глобите си.
Наполеон и континенталната обсада
Наистина огромни наказания през XIX век се пробва да вкара Наполеон Бонапарт, който афишира така наречен континентална обсада против Англия. Неспособен да победи английската флота след провалянето в борбата при Трафалгар, френският император взема решение да промени тактиката и вместо директна война с Лондон, провежда икономическа война. През 1806 година издава разпореждане, забраняващо на британците да употребяват пристанища, следени от Франция и нейни съюзни територии. Търговията и връзката с английските владения също били неразрешени.
Континенталната обсада, почнала с този декрет, нанася удар на международната стопанска система: Англия загуби пазари, а европейските страни останаха без известни артикули от " работилницата на света ".
През 1807 година Руската империя, след насилственото подписване на Договора от Тилсит с Франция, би трябвало да се причисли към блокадата. Русия даже разгласи война на Англия, само че боевете са бавни, тъй като никоя от страните не желае тази борба.
Няма консенсус измежду историците по отношение на присъединяване на Русия в блокадата: някои считат, че присъединението към глобите е предизвикало съществени вреди на съветската стопанска система, до момента в който други са сигурни, че загубите не са били сериозни. По един или различен метод някои от английските артикули навлезлиа на съветския пазар посредством контрабанда или посредством неутрални страни. Наполеон не харесва това. Нарушаването на изискванията на блокадата от Руската империя е една от многото аргументи Франция да разгласи война на Русия през 1812 година
Възходът на глобите
Истинската " епоха на глобите " изва след Първата международна война, когато е основана Лигата на народите. Една от задачите на организацията била предотвратяването на войни, а икономическите ограничения за въздействие върху " нарушителите " са един от инструментите за реализиране на тази цел.
Лигата на народите не бърза да ползва стопански наказания: те бяха наложени единствено един път по време на италианската инвазия в Етиопия през 1935 година Тогава Лигата, неспособна да предотврати война, не разрешава вноса от следените от Рим територии и откриха ембарго върху износа на редица артикули за Италия. Същевременно глобите не се прилагаха във връзка с храните, нефта, стоманата и въглищата, не се затваря значимия за Италия Суецки канал и не се намесват в дипломатическите връзки на страната с други страни, т.е. бяха много селективни - и затова неефективни.
Много наказания през XX век са наложени върху Съюз на съветските социалистически републики. Различни ограничавания против руското държавно управление са въведени от западните страни, откакто болшевиките идват на власт: през 1917 година търговията с РСФСР е спряна от Съединени американски щати, следвани от Франция и Англия. Две години по-късно страните от Антантата афишират цялостна икономическа обсада на Русия - само че тя продължава единствено три месеца и шест дни.
Санкции против Съветския съюз са въведени и след Втората международна война. През 1948 година Съединените щати лимитират предлагането на стратегически артикули за Съюз на съветските социалистически републики, година по-късно, по самодейност на Вашингтон, е основан специфичен интернационален комитет за надзор на износа на софтуерни артикули за социалистически страни.
На фона на Корейската война Съединени американски щати стягат рестриктивните мерки си, нарушавайки комерсиалното съглашение със Съюз на съветските социалистически републики, а също по този начин афишират правото си да откажат икономическа поддръжка на всички страни, които не престават стратегическите доставки за страните от социалистическия блок.
Друга вълна от наказания предизвика построяването на нефтопровода " Дружба " през 60-те години на 20-ти век: тогава Вашингтон принуди западните страни да забранят доставката на нужни тръби за Съюз на съветските социалистически републики, само че ембаргото беше вдигнато заради напън от страна на европейските производители.
През идващите десетилетия Съединените щати постановиха доста наказания против Съюз на съветските социалистически републики, в това число зърнено ембарго, възбрана за доставка на петрол и газ и електронно съоръжение, както и възбрана за потребление на американското въздушно пространство. В резултат на това рестриктивните мерки доведоха до видимо софтуерно закъснение на Съюз на съветските социалистически републики и се трансфораха в една от аргументите за разпадането на руската стопанска система.
В последното десетилетие сме очевидци на огромни стопански наказания от страна Запада, свързани с геополитически несъгласия и спорове във връзка с Северна Корея, Иран, Венецуела и Руската федерация и други страни.
Може да наподобява, че глобите, прилагани за другите страни като средство за стопански напън, са зародили не толкоз от дълго време, само че в действителност историята им ни връща епохи обратно, написа vokrugsveta.ru.
Първа по рода си
Изобретяването на глобите се приписва на античните гърци: Атина взема решение да употребява стопански ограничавания още през 433-432 пр.н.е. Става дума за по този начин наречения " мегариански псефизъм ", който не разрешава на търговците на различен античен гръцки град - Мегара - да употребяват пристанищата на Атинския морски съюз и търговията на териториите, следени от Атина.
Формалните аргументи за блокадата са поселването на Мегара върху противоречивите свещени територии сред двата града, както и убийството на атинския вестители и даването на леговище на избягалите атински плебеи. Всъщност такива ограничения по-скоро са свързани с борбата сред Атина и Пелопонеската лига, следена от Спарта.
Мегара, ситуирана сред тези два центъра на древногръцката политика, се лутала от едната към другата страна: по-късно влезнала в Пелопонеската лига, след което се включила към Атина, по-късно се върнала още веднъж под крилото на спартанците. Според една версия, със своите " наказания ", атиняните желали да принудят стратегически значимия град да се отвърне от Спарта още веднъж.
Блокадата мощно удря мегарианската стопанска система и довежда до апетит, а други полиси осъзнали, че Атина е измислила нов метод за практикуване на напън. Древните източници назовават " мегарианския псефизъм " основната причина за Пелопонеската война, траяла от 431 до 404 пр.н.е. Съвременните историци не са толкоз безапелационни и смятат тези " наказания " единствено за една от многото аргументи за военната борба. Както и да е, Атина нямала шанс: тя била победена в тази война и била разорена.
И античен Рим също дали подтик на икономическите санкции: след провалянето на Македония през Третата македонска война римляните се съмняват в лоялността на Родос като техен съдружник, който по време на военните дейности се пробва да поеме ролята на " миротворец ". Римският сенат не стартира война против острова, а лишава част от континентните владения от Родос, а също по този начин трансформира различен остров - Делос - в пристанище с безмитна търговия, което нанесе съкрущителен удар на родоската стопанска система.
Рус е нападнат
Руските земи за първи път са под " наказания " през 1137 година - тогава западноевропейски страни постановат зърнено ембарго против Новгородската република. Това е първото, само че надалеч от единственото споменаване на блокадата на храните на новгородските земи: доставките за републиката бяха блокирани от непознати страни, а даже и от други съветски княжества.
Новгород страда и от Ханзейски съюз, комерсиална асоциация на градовете в Северозападна Европа. Ханзата се стреми да стане единственият медиатор сред изтока и запада и затова, посредством блокадата на морските направления в Прибалтика и други ограничавания, тя не разрешава на новгородци да търгуват със западните страни, заобикаляйки Ханзейската лига.
През XV век наказания против Русия са въведениот Ливионски медал (германски духовно-рицарски медал, клон на Тевтонския орден), който не разрешава доставките на храни от балтийските страни - ембаргото е траяло 30 години, а след това е въведено още няколко пъти. По време на ръководството на цар Иван IV Грозни, ливонците също за първи път ползват наказания за напредване: те попречват група майстори, вербувани с декрет на царя, да навлязат на съветска територия. Ливонците смятат евентуалното подсилване на стопанската система на Москвското царство за опасност, заради което задържат към 300 задгранични експерти.
Пълномащабните " антируски наказания " могат да бъдат наречени набор от ограничения, въведени от европейските сили през XVI век: тогава, по предложение на испанския херцог на Алба, доставката на метали за Русия за произвеждане на оръдия била неразрешена. Освен това на европейските експерти е неразрешено да бъдат наети за работа на съветска територия.
В отговор цар Иван Грозни наема датски навигатор на име Карстен Рохде и му издава каперска грамота, лиценз за пиратство, който преди този момент е бил издаван единствено от владетелите на европейските страни. Рохде прави активността си в Балтийско море: ограбва кораби, и трансферира хванати артикули и оръжия в Москва. В последна сметка западните страни изоставят глобите си.
Наполеон и континенталната обсада
Наистина огромни наказания през XIX век се пробва да вкара Наполеон Бонапарт, който афишира така наречен континентална обсада против Англия. Неспособен да победи английската флота след провалянето в борбата при Трафалгар, френският император взема решение да промени тактиката и вместо директна война с Лондон, провежда икономическа война. През 1806 година издава разпореждане, забраняващо на британците да употребяват пристанища, следени от Франция и нейни съюзни територии. Търговията и връзката с английските владения също били неразрешени.
Континенталната обсада, почнала с този декрет, нанася удар на международната стопанска система: Англия загуби пазари, а европейските страни останаха без известни артикули от " работилницата на света ".
През 1807 година Руската империя, след насилственото подписване на Договора от Тилсит с Франция, би трябвало да се причисли към блокадата. Русия даже разгласи война на Англия, само че боевете са бавни, тъй като никоя от страните не желае тази борба.
Няма консенсус измежду историците по отношение на присъединяване на Русия в блокадата: някои считат, че присъединението към глобите е предизвикало съществени вреди на съветската стопанска система, до момента в който други са сигурни, че загубите не са били сериозни. По един или различен метод някои от английските артикули навлезлиа на съветския пазар посредством контрабанда или посредством неутрални страни. Наполеон не харесва това. Нарушаването на изискванията на блокадата от Руската империя е една от многото аргументи Франция да разгласи война на Русия през 1812 година
Възходът на глобите
Истинската " епоха на глобите " изва след Първата международна война, когато е основана Лигата на народите. Една от задачите на организацията била предотвратяването на войни, а икономическите ограничения за въздействие върху " нарушителите " са един от инструментите за реализиране на тази цел.
Лигата на народите не бърза да ползва стопански наказания: те бяха наложени единствено един път по време на италианската инвазия в Етиопия през 1935 година Тогава Лигата, неспособна да предотврати война, не разрешава вноса от следените от Рим територии и откриха ембарго върху износа на редица артикули за Италия. Същевременно глобите не се прилагаха във връзка с храните, нефта, стоманата и въглищата, не се затваря значимия за Италия Суецки канал и не се намесват в дипломатическите връзки на страната с други страни, т.е. бяха много селективни - и затова неефективни.
Много наказания през XX век са наложени върху Съюз на съветските социалистически републики. Различни ограничавания против руското държавно управление са въведени от западните страни, откакто болшевиките идват на власт: през 1917 година търговията с РСФСР е спряна от Съединени американски щати, следвани от Франция и Англия. Две години по-късно страните от Антантата афишират цялостна икономическа обсада на Русия - само че тя продължава единствено три месеца и шест дни.
Санкции против Съветския съюз са въведени и след Втората международна война. През 1948 година Съединените щати лимитират предлагането на стратегически артикули за Съюз на съветските социалистически републики, година по-късно, по самодейност на Вашингтон, е основан специфичен интернационален комитет за надзор на износа на софтуерни артикули за социалистически страни.
На фона на Корейската война Съединени американски щати стягат рестриктивните мерки си, нарушавайки комерсиалното съглашение със Съюз на съветските социалистически републики, а също по този начин афишират правото си да откажат икономическа поддръжка на всички страни, които не престават стратегическите доставки за страните от социалистическия блок.
Друга вълна от наказания предизвика построяването на нефтопровода " Дружба " през 60-те години на 20-ти век: тогава Вашингтон принуди западните страни да забранят доставката на нужни тръби за Съюз на съветските социалистически републики, само че ембаргото беше вдигнато заради напън от страна на европейските производители.
През идващите десетилетия Съединените щати постановиха доста наказания против Съюз на съветските социалистически републики, в това число зърнено ембарго, възбрана за доставка на петрол и газ и електронно съоръжение, както и възбрана за потребление на американското въздушно пространство. В резултат на това рестриктивните мерки доведоха до видимо софтуерно закъснение на Съюз на съветските социалистически републики и се трансфораха в една от аргументите за разпадането на руската стопанска система.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ