Санким разбойниците и крадците спазват човешките права, като убиват и крадат!
Съвременна Европа е под блокада. Изглежда никой не може да я избави от завладяване. Изглежда, че остарялата цитадела на цивилизацията, културата, християнските полезности и демокрацията ще падне.
Или по-точно ще се съобщи.
Поне такова възприятие внушават ежедневните към този момент терористични атентати, сеещи безсмислена гибел, принуждение и болежка по знакови булеварди и площади на европейските столици (и не само).
Но дали тази обстановка е нещо ново? И дали за нея няма лек?
Може би би трябвало да обърнем взор обратно и да ``издирим`` лека в историята на същите тези страни, които ръководят Европа, които я вкарват в безсмислени войни и чието население в този момент изкупува с кръвта си алчността и грандоманията на своите политици, които единствено е избрало. Така както българите си заплащат към този момент близо 30 години, че възпроизвеждат политически паразити, на държавна хранилка, които смучат кръвта и виталните му сокове. И по този начин до идващите избори…
Но да се върнем към историята.
Нима тя и този път няма да избави Стария континент, както го е правела неведнъж със своите мъдри образци и поучения?!
Разбира се, само че би трябвало да попътуваме малко повече обратно във времето, надолу по Дунав, чак до ``пристанището`` на българските канове, на Дунавска България.
До оня (неназован в никой европейски учебник по история) кан Тервел, който през 718 година избави Византия, християнската цивилизация и Европа от нашествието на арабските орди. До оня ``варварски`` държател, който след успеха е посрещнат от Юстиниан II с почести в Константинопол и императорът обществено го намята с царска тога, провъзгласявайки го за кесар – най-високата купа във Византия след тази на императора. Някои от историците настояват, че владетелите от рода Дуло, в това число и Тервел, са били християни.
Но християнин или не кан Тервел не посрещна завоевателите с прегръдка, транспарант със сърчица или химн за любовта.
Как Визнатия - най-великата и единствена по рода си християнска империя, знак на културата и духовността, съумя да се вслуша в инстинкта си за самозапазване и да отблъсне нашествениците, а днешна ``потребителска`` Европа изпада в заветен ``възмУт`` от потъпкването на човешки права?! Да, потъпкни права има, само че те са на жертвите, а не на палачите.
От Светия трон постоянно чуваме гласа на римския понтифик, който резонно с християнските полезности и заветите на св. Франциск постоянно приканва индивидът да е приоритет на институциите, пред законите. И (привидно) всички се вслушват в думите му.
Аз пък си мисля, че осакатените от атентати деца в Европа и Близкия изток са единствения ``приоритет``, само че и жестока (само)оценка за всяко общество, което претендира да е цивилизовано и християнско. Защото екзекутираните, закланите, изгорените живи и осакатените деца в териториите, които ``Ислямска държава`` владееше до неотдавна имат същите права като дребния Гюнтер или като дребната Жаклин, да речем. Но за тях никой не изнася прочувствени речи, не издига плакати с розови сърчица, не прави концерти с всякакви ``шавлилви`` поп-изпълнителки и не им раздава лицемерни обятия.
Защото мъртвите деца нямат потребност от обятия.
Защото, в случай че европейските държавни управления и водачи си вършеха разботата по-читаво и кадърно и не изпращаха войски в Близкия Изток, които да всяват безпорядък, да ``поливат`` лакмуса за възникването на терористични групировки и да ``произвеждат`` деца-инвалиди, техните майки и татковци нямаше да бягат към Германия и Франция, почтени хора нямаше да умират по улиците на Париж и Лондон, а тероризмът щеше да е преследван и наказван навреме още там, на място в страните, в които се е зародил и зародил.
Някой знае ли с какво се е занимавал Ибрахим Али ал Бадри, преди да се преименува на Абу Бакр ал Багдади, да сътвори идеологията и да оглави най-мракобесната терористична формация на нашето време?
Бил е неугледен академични учител в Ирак, с докторска степен по ислямски проучвания. Баща на 5 деца от два брака… Идилична, даже скучна картинка.
А в този момент преценете по кое време се разхождахте по-спокойно по улиците на Европа – когато ал Багдади беше кроткият ``фемили гай`` Ибрахим и преподаваше в страната на Саддам или в този момент, когато оглавява ДАЕШ?
Защото въпреки и доста друг от повелите на Христос същинският ислям не приканва към тероризъм.
И, в случай че госпожа Меркел (която няма деца) мисли, че с приютяването на бягащи от войните (в които и Германия участва) бежанци, сред които се прикриват и доста терористи, ще почисти срама от лагерите на Хитлер или каквото там цели, с сходна политика, грубо се лъже.
Първо – срамът от Холокоста остава вечно. И освен за Германия, само че и за цяла тогавaшна, още веднъж ``цивилизована`` Европа, която го позволи да се случва пред очите й. А и поколението на ``Хитлерюгенд`` няма нищо общо с поколението почитатели от ``армията`` на Майкъл Джексън в Германия, да речем. И второ - не може да поправиш една неверна политика с друга. Реално видяно политиката на безконтролно(/безотговорно) пропускане и приемане на потоци бежанци, след това докара до голям брой жертви, заради свободно навлизащите с тях в Европа терористи.
И говорейки за мъдри и ефикасни политически решения в битката с обещественото зло ``неволно`` се сещам за монолога на Стефан Стамболов от пиесата на Стефан Цанев ``Духът на поета``:
``Бил съм деспот - е, да. Че по какъв начин да не бъда? … Държавата се изпълни с крадци и разбойници. … Гражданите се заключват сами от вътрешната страна, а на открито разбойниците си вървят на независимост. Тъй ли? Не познавате вий Стамболова! Вдигнах армията и полицията - няма съд, до девето коляно под ножа! Ама били нарушени човешките права, ауу, баба Европа била възмутена! Санким разбойниците и крадците съблюдават човешките права, като убиват и крадат! Сега в страната владее ли успокоение и сигурност? Смее ли към този момент някой нарушител да надигне глава? ”
Или по-точно ще се съобщи.
Поне такова възприятие внушават ежедневните към този момент терористични атентати, сеещи безсмислена гибел, принуждение и болежка по знакови булеварди и площади на европейските столици (и не само).
Но дали тази обстановка е нещо ново? И дали за нея няма лек?
Може би би трябвало да обърнем взор обратно и да ``издирим`` лека в историята на същите тези страни, които ръководят Европа, които я вкарват в безсмислени войни и чието население в този момент изкупува с кръвта си алчността и грандоманията на своите политици, които единствено е избрало. Така както българите си заплащат към този момент близо 30 години, че възпроизвеждат политически паразити, на държавна хранилка, които смучат кръвта и виталните му сокове. И по този начин до идващите избори…
Но да се върнем към историята.
Нима тя и този път няма да избави Стария континент, както го е правела неведнъж със своите мъдри образци и поучения?!
Разбира се, само че би трябвало да попътуваме малко повече обратно във времето, надолу по Дунав, чак до ``пристанището`` на българските канове, на Дунавска България.
До оня (неназован в никой европейски учебник по история) кан Тервел, който през 718 година избави Византия, християнската цивилизация и Европа от нашествието на арабските орди. До оня ``варварски`` държател, който след успеха е посрещнат от Юстиниан II с почести в Константинопол и императорът обществено го намята с царска тога, провъзгласявайки го за кесар – най-високата купа във Византия след тази на императора. Някои от историците настояват, че владетелите от рода Дуло, в това число и Тервел, са били християни.
Но християнин или не кан Тервел не посрещна завоевателите с прегръдка, транспарант със сърчица или химн за любовта.
Как Визнатия - най-великата и единствена по рода си християнска империя, знак на културата и духовността, съумя да се вслуша в инстинкта си за самозапазване и да отблъсне нашествениците, а днешна ``потребителска`` Европа изпада в заветен ``възмУт`` от потъпкването на човешки права?! Да, потъпкни права има, само че те са на жертвите, а не на палачите.
От Светия трон постоянно чуваме гласа на римския понтифик, който резонно с християнските полезности и заветите на св. Франциск постоянно приканва индивидът да е приоритет на институциите, пред законите. И (привидно) всички се вслушват в думите му.
Аз пък си мисля, че осакатените от атентати деца в Европа и Близкия изток са единствения ``приоритет``, само че и жестока (само)оценка за всяко общество, което претендира да е цивилизовано и християнско. Защото екзекутираните, закланите, изгорените живи и осакатените деца в териториите, които ``Ислямска държава`` владееше до неотдавна имат същите права като дребния Гюнтер или като дребната Жаклин, да речем. Но за тях никой не изнася прочувствени речи, не издига плакати с розови сърчица, не прави концерти с всякакви ``шавлилви`` поп-изпълнителки и не им раздава лицемерни обятия.
Защото мъртвите деца нямат потребност от обятия.
Защото, в случай че европейските държавни управления и водачи си вършеха разботата по-читаво и кадърно и не изпращаха войски в Близкия Изток, които да всяват безпорядък, да ``поливат`` лакмуса за възникването на терористични групировки и да ``произвеждат`` деца-инвалиди, техните майки и татковци нямаше да бягат към Германия и Франция, почтени хора нямаше да умират по улиците на Париж и Лондон, а тероризмът щеше да е преследван и наказван навреме още там, на място в страните, в които се е зародил и зародил.
Някой знае ли с какво се е занимавал Ибрахим Али ал Бадри, преди да се преименува на Абу Бакр ал Багдади, да сътвори идеологията и да оглави най-мракобесната терористична формация на нашето време?
Бил е неугледен академични учител в Ирак, с докторска степен по ислямски проучвания. Баща на 5 деца от два брака… Идилична, даже скучна картинка.
А в този момент преценете по кое време се разхождахте по-спокойно по улиците на Европа – когато ал Багдади беше кроткият ``фемили гай`` Ибрахим и преподаваше в страната на Саддам или в този момент, когато оглавява ДАЕШ?
Защото въпреки и доста друг от повелите на Христос същинският ислям не приканва към тероризъм.
И, в случай че госпожа Меркел (която няма деца) мисли, че с приютяването на бягащи от войните (в които и Германия участва) бежанци, сред които се прикриват и доста терористи, ще почисти срама от лагерите на Хитлер или каквото там цели, с сходна политика, грубо се лъже.
Първо – срамът от Холокоста остава вечно. И освен за Германия, само че и за цяла тогавaшна, още веднъж ``цивилизована`` Европа, която го позволи да се случва пред очите й. А и поколението на ``Хитлерюгенд`` няма нищо общо с поколението почитатели от ``армията`` на Майкъл Джексън в Германия, да речем. И второ - не може да поправиш една неверна политика с друга. Реално видяно политиката на безконтролно(/безотговорно) пропускане и приемане на потоци бежанци, след това докара до голям брой жертви, заради свободно навлизащите с тях в Европа терористи.
И говорейки за мъдри и ефикасни политически решения в битката с обещественото зло ``неволно`` се сещам за монолога на Стефан Стамболов от пиесата на Стефан Цанев ``Духът на поета``:
``Бил съм деспот - е, да. Че по какъв начин да не бъда? … Държавата се изпълни с крадци и разбойници. … Гражданите се заключват сами от вътрешната страна, а на открито разбойниците си вървят на независимост. Тъй ли? Не познавате вий Стамболова! Вдигнах армията и полицията - няма съд, до девето коляно под ножа! Ама били нарушени човешките права, ауу, баба Европа била възмутена! Санким разбойниците и крадците съблюдават човешките права, като убиват и крадат! Сега в страната владее ли успокоение и сигурност? Смее ли към този момент някой нарушител да надигне глава? ”
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ