Доц. Гаврилова: Кожата има памет, слънцезащита е нужна от детска възраст
В разгара на лятото – какъв брой рисково може да бъде слънцето? Освен изгарянията, то може да докара до трайни увреждания на кожата, прибързано стареене и съществени болести години по-късно. А злокачествените кожни формирания нарастват доста през последните години.
Защо кожата помни всяко невъздържание със слънцето, кои са най-честите неточности на плажа и по какъв начин да се предпазим, когато температурите са високи?
Кои са рисковете, които постоянно подценяваме, и най-важните сигнали, които кожата ни изпраща? Темата разяснява пред bTV доцент Ива Гаврилова, хирург и експерт по кожни тумори.
„ Слънцето се трансформира, климатът също — въобще лятото не е такова, каквото беше преди 10, 15, 20 години. Съответно общоприетите способи за предотвратяване към този момент не са задоволителни и би трябвало да бъдем доста по-отговорни. Климатичните промени са в основата на всичко “, уточни тя.
„ Повечето хора не обичат да се мажат със слънцезащита, само че това е единствената ефикасна защита, която можем да използваме през лятото и въобще целогодишно “, разяснява специалистката, като добави, че е най-добре да бъдем с шапка с козирка и слънцезащитен крем с висок фактор.
„ Ако би трябвало да бъдем оптимални, несъмнено, слънцезащитни облекла — само че не нормалните ни, а такива със специфична UV-защитна материя с най-висока защита. Те са подобаващи за всевъзможни спортове навън, работа навън, разходки в гората напролет и лятото и несъмнено, за плажа, което е малко по-ограничаващо, само че е добър вид за децата, тъй като мъчно можем да ги ограничим да не се излагат на слънце “, разяснява доцент Гаврилова.
„ Добре е да има слънцезащита под облекла със защитна материя, добре е да има слънцезащита в градска среда под ежедневното облекло. Сутрин преди да излезем — да отделим време да намажем цялото тяло, и по-късно в градска среда през пролетно-летния интервал да нанасяме в допълнение слънцезащита на откритите елементи “, изясни тя.
„ Най-големият мит е, че ракът на кожата е следствие от изгарянията, които са се случили предходната или по-миналата година и които добре си спомняме. Всъщност кожата има памет и са нужни години, с цел да могат ДНК-уврежданията и разновидностите да доведат до развиване на рак на кожата. Именно по тази причина детската възраст е толкоз уязвима. Всяко едно изгаряне в детската възраст оставя „ спомен “ в кожата и безвъзвратни повреди, които след това могат да дадат проблеми “, уточни специалистката.
„ Детската кожа бързо регенерира, тийнейджърската също, само че това не значи, че няма последици — тъмният загар избледнява, само че след години, след 50–60-годишна възраст стартират пигментни петна, новопоявили се бенки и всички се чудим какво става “, сподели още доцент Гаврилова.
Трябва да се следим и да следим положението на кожата, акцентира тя.
„ Добре е да има най-малко един обзор при експерт, с цел да знаем с какво разполага нашата кожа — дали всяко едно леке е действителна бенка, пигментно леке или нещо безобидно. Много хора живеят в боязън поради формирания, които са изцяло безобидни, а противоположното — хора с евентуално рискови бенки не обръщат внимание, тъй като постоянно те не са релефни, а са наедно с кожата “, уточни още тя.
„ Промените са в две направления. От една страна най-опасният е меланомът — изменена бенка, диспластичен невус. От друга страна — по-безобидният рак на кожата, карцином, който наподобява като рана. Той е присъщ за по-напреднала възраст. Ако има рана, която не заздравява повече от 2–3 месеца, не боли и няма чувство — би трябвало да се прегледа, разяснява специалистката.
По думите ѝ има международна тревожна наклонност за увеличение на честотата на новозаболелите с меланом и спад на възрастовите групи.
„ В международен мащаб има стотици хиляди нови случаи годишно, а умрелите са десетки хиляди. Добрата вест е, че умрелите понижават поради новите лечения. В ранните стадии може да има над 98% 10-годишна преживяемост “, изясни още доцент Ива Гаврилова.
Защо кожата помни всяко невъздържание със слънцето, кои са най-честите неточности на плажа и по какъв начин да се предпазим, когато температурите са високи?
Кои са рисковете, които постоянно подценяваме, и най-важните сигнали, които кожата ни изпраща? Темата разяснява пред bTV доцент Ива Гаврилова, хирург и експерт по кожни тумори.
„ Слънцето се трансформира, климатът също — въобще лятото не е такова, каквото беше преди 10, 15, 20 години. Съответно общоприетите способи за предотвратяване към този момент не са задоволителни и би трябвало да бъдем доста по-отговорни. Климатичните промени са в основата на всичко “, уточни тя.
„ Повечето хора не обичат да се мажат със слънцезащита, само че това е единствената ефикасна защита, която можем да използваме през лятото и въобще целогодишно “, разяснява специалистката, като добави, че е най-добре да бъдем с шапка с козирка и слънцезащитен крем с висок фактор.
„ Ако би трябвало да бъдем оптимални, несъмнено, слънцезащитни облекла — само че не нормалните ни, а такива със специфична UV-защитна материя с най-висока защита. Те са подобаващи за всевъзможни спортове навън, работа навън, разходки в гората напролет и лятото и несъмнено, за плажа, което е малко по-ограничаващо, само че е добър вид за децата, тъй като мъчно можем да ги ограничим да не се излагат на слънце “, разяснява доцент Гаврилова.
„ Добре е да има слънцезащита под облекла със защитна материя, добре е да има слънцезащита в градска среда под ежедневното облекло. Сутрин преди да излезем — да отделим време да намажем цялото тяло, и по-късно в градска среда през пролетно-летния интервал да нанасяме в допълнение слънцезащита на откритите елементи “, изясни тя.
„ Най-големият мит е, че ракът на кожата е следствие от изгарянията, които са се случили предходната или по-миналата година и които добре си спомняме. Всъщност кожата има памет и са нужни години, с цел да могат ДНК-уврежданията и разновидностите да доведат до развиване на рак на кожата. Именно по тази причина детската възраст е толкоз уязвима. Всяко едно изгаряне в детската възраст оставя „ спомен “ в кожата и безвъзвратни повреди, които след това могат да дадат проблеми “, уточни специалистката.
„ Детската кожа бързо регенерира, тийнейджърската също, само че това не значи, че няма последици — тъмният загар избледнява, само че след години, след 50–60-годишна възраст стартират пигментни петна, новопоявили се бенки и всички се чудим какво става “, сподели още доцент Гаврилова.
Трябва да се следим и да следим положението на кожата, акцентира тя.
„ Добре е да има най-малко един обзор при експерт, с цел да знаем с какво разполага нашата кожа — дали всяко едно леке е действителна бенка, пигментно леке или нещо безобидно. Много хора живеят в боязън поради формирания, които са изцяло безобидни, а противоположното — хора с евентуално рискови бенки не обръщат внимание, тъй като постоянно те не са релефни, а са наедно с кожата “, уточни още тя.
„ Промените са в две направления. От една страна най-опасният е меланомът — изменена бенка, диспластичен невус. От друга страна — по-безобидният рак на кожата, карцином, който наподобява като рана. Той е присъщ за по-напреднала възраст. Ако има рана, която не заздравява повече от 2–3 месеца, не боли и няма чувство — би трябвало да се прегледа, разяснява специалистката.
По думите ѝ има международна тревожна наклонност за увеличение на честотата на новозаболелите с меланом и спад на възрастовите групи.
„ В международен мащаб има стотици хиляди нови случаи годишно, а умрелите са десетки хиляди. Добрата вест е, че умрелите понижават поради новите лечения. В ранните стадии може да има над 98% 10-годишна преживяемост “, изясни още доцент Ива Гаврилова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ