Модата – скритото оръжие на Америка срещу Съветския съюз
Съветският политик Никита Хрушчов взема решение, че конкуренцията до космоса не е единственото нещо, с което могат да надделеят над Съединени американски щати и взема решение, че двете страни би трябвало да се състезават като покажат всекидневния си метод на живот. Така през 1959 година Студената война се води не с ракети, а с облекла като руснаците провеждат галерия на научните, софтуерните и културните си достижения в Ню Йорк, до момента в който от своя страна американците ще отвърнат със своя лична галерия в Москва. По-късно това събитие ще се трансформира в мястото на излъчения по малкия екран „ Кухненски спор “, където двамата водачи Никита Хрушчов и Ричард Никсън си разменят остри реплики за величеството на комунизма и капитализма.
Естествено големците се съревновават и за превъзходство, когато става въпрос за облеклото, появяващи се единствено в най-хубавите си тоалети за всяка от своите срещи. Като да вземем за пример Пат, дамата на президента, която открива американската галерия. Преди визитата си стратегически сортира облеклата, с които ще стъпи на съветска земя. На откриването първата дама сияе с костюма си от естествена кожа и с елегантна шапка, която добавя тоалета, като по този метод наподобява като изискана и съвременна американска стопанка. Тук посланието се чува ясно и тъкмо – може руснаците да са изпреварват Съединени американски щати в науките, само че не са способни да бият елегантността на американската жена с прелестните й рокли. Пат Никсън сортира облекла, с които знае, че Съветският съюз не може да се мери. За да се допрян руснаците до всекидневието на американеца имат разполагаем компютър, който дава отговор на 4 000 разнообразни въпроса като даже изрежда нужните продукти, присъстващи в дрешника на всяка дама:
По време на изложбата са изнесени четири американски фешън ревюта по 35 минути, на които участват най-малко по 3 000 до 5 000 руснаци. Въпреки че изначало руските управляващи са срещу доста от предложенията за събитието, локалните съумяват да се насладят на юношески облекла, ежедневни дрехи, както и публични вечерни рокли. В опит да показват на Русия “късче от Америка ” продуктите са носени от професионални модели, както и от деца, тинейджъри, възрастни и цели фамилии. Дори и ревютата да са считани за скучни, те съдържат в себе си мощна политическа агитация, която демонстрира силата на всеобщо създаваната американска мода.
Същото обаче не може да се каже за съветското ревю в Ню Йорк, което в допълнение демонстрира минусите и рестриктивните мерки на руската мода. Ревюто показва само пет женски модела и един мъжки, които демонстрират дизайни от водещият съветски магазин GUM и Дом моделей, институт, основан от Сталин, с цел да основава прототипи на социалистическата мода. Американските медии афишира облеклата като “несполучливи копия ”, макар че по това време в Русия се смята за най-висшата мода, обликът на тамушната грациозност. В брошури са показани фотоси на интериорът на руският магазин GUM. Доминират мебели от мрачно дърво, от таванът висят кристални полилеи и на прозорците са закачени тежки кадифени пердета – визията на Сталин за това по какъв начин би трябвало да наподобява един повсеместен магазин през 30-те години на 20 век. С вътрешният си взор към Русия в този момент Запада има доста по-ясна визия за всекидневието на двете велики сили.
До късните 50 години на предишният век спрямо успеваемостта на американските магазини и качеството на всеобщо създадените артикули, които оферират, GUM наподобява демодиран и недодялан. Корицата на списание Life от август 1959 година демонстрира какъв брой настойчиво се води стилната война, като ясно се вижда разграничението сред изисканата американска стопанка спрямо съветската брачна половинка. Показана е Пат с нейната копринена рокля с цветни десени, която акцентира красивата й фигура, перлена огърлица в комплект с обици, както и деликатно нанесен грим. До нея са три дами на дипломати – Нина Хрушчова, госпожа Микоян и госпожа Козлова.
Нина е облечена в семпла рокля, която се закопчава начело, трансформирала се в нормалното облекло на руските дами, носено както у дома, до момента в който дамата прави действия като готвене и почистване, по този начин и на открито по разнообразни мероприятия. Госпожа Микоян от своя страна пък е решила да се издокара с костюм, който дискретно обрисува извивките на тялото й. Деловият й тип е облекчен от дребна шапчица на главата й. Този подробност трансформира ежедневната униформа в тоалет, подобаващ за някое събитие. Съпругата на Фрол Козлов наподобява е вложила най-вече внимание и мисъл в своята одеждa – вечерна рокля украсена с бродерия на деколтето, също толкоз завладяващо бродиран шал, бяла вечерна ръчна чанта и бели ръкавици. Облеклото на дамата демонстрира доста повече отношението й към западната мода, колкото семплият костюм на Микоян и домашната рокля на Хрушкова обременена, от къщна работа.
Видът на госпожа Козлова освен подръжава на американският жанр на обличане, само че и нарушава значимият социалистически дрескод, който гласи че политическите персони би трябвало да се обличат семпло, практикуван още от времето на Болшевиките. Докато другите две съпруги държат на остарелите и строги правила на обличане, дамата на Фрол Козлов осъзнава, че времената са се трансформирали.
