Претенциите на Сърбия към България по време на Берлинския конгрес
Също по този начин и Румъния взима присъединяване във войната, тъй като съветските войски би трябвало да преминат през нейната територия, с цел да стигнат дотук, а също и тъй като тя се възползва от подобаващия миг с цел да извоюва своята самостоятелност, отхвърляйки васалитета си от Високата врата. С такава цел се включват и Сърбия и Черна гора във войната.
За Румъния би трябвало да се признае, че тя влиза със солидна 66 000 войска по главното направление на бойните дейности и взе участие уверено в основни борби като обсадата на Плевен, давайки към 8000 жертви (убити, ранени и безследно изчезнали) паднали за нашата и своята независимост. За разлика от тях обаче, сърбите го раздават надалеч по-лежерно на бойното поле и надалеч по-нахално с претенциите по време на Берлинския конгрес.
Макар техните етнически землища да са в други направления – към Воеводина и към Босна, те нямат опцията да се бият за тях, защото първата е под директната власт на Австро-Унгарската империя, а втората още преди войната е контрактувано сред Великите сили да бъде анексирана отново от нея. Така че на Сърбия й остава само опцията да се стреми към завоевания на юг и югоизток, където тогава са най-вече български етнически територии.
Щабът на Сръбската войска
Бойните дейности сред сърбите и турците не престават относително малко – от 13 декември 1877 година до 5 февруари 1878 година Тоест Сърбия влиза във войната едвам след руско-румънската победа при Плевен и пленяването на Западната османска войска. След този повратен миг на войната към този момент задоволително се е изяснило какъв ще бъде нейният излаз. Или с други думи, в тази ситуация сърбите са в ролята на тези, които изчакват другите да приключат борбата, след което се появяват на бойното поле, единствено с цел да претършуват труповете.
Друго облекчение за сърбите е, че османските сили в района са второстепенни отряди, в доста от случаите не постоянен войник, а местен башибозук и черкези, разпръснати по разнообразни местоположения, нямат единно командване, съвсем няма връзка сред обособените им елементи и те са по-небоеспособни, по-зле готови и по-слабо стимулирани за пердах от сръбските бойци, за това и съвсем на всички места им дават слаб отпор. Сръбските войски (общо към 82 000 бойци с 232 оръдия) са разграничени на пет корпуса. Два от тях заемат отбранителни позиции на запад, инструктирани да не нахлуват в Босна, с цел да не накърняват австро-унгарските ползи в този регион и да наблюдават за вероятно вражеско нахлуване оттова.
Княз Милан Обренович
Настъпателни дейности организира Тимошкият корпус, който настава на изток – към билото на Стара планина и на югоизток по река Нишава, където в следствие завземат Бела паланка и Пирот. След това се насочва към София, само че стопира при Сливница на 5 януари 1878 година, защото там са известени, че руснаците към този момент са влезнали в бъдещата ни столи ца. Моравският корпус работи на юг по долината на река Морава, като основната му задача е да обсади и превземе най-силната цитадела в региона – Ниш, с което в нея биват блокирани крупни турски сили. Шумадийският корпус пък завладява Враня и се насочва на юг в две посоки към Куманово и към Прищина, достигайки Македония и Косово. Въпреки че княз Милан е осведомен за Одринското помирение, подписано сред руснаците и турците на 31 януари 1878 година, сръбските войски не престават своето напредване в продължение на още 5 дни заемайки нови територии най-вече в южно направление. Малко знае се, само че приключването на бойните дейности заварва сърбите на следните рубежи – на запад те са стигнали до линията Видин – Сливница – Радомир – Кюстендил, на юг до Куманово (Северна Македония), а на югозапад до част от Косово.
Това, към което предявяват искания, са Видин, Лом, Белоградчик, Сливница, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил и Благоевград на изток и съвсем цяла Вардарска Македония на юг. За благополучие на Берлинския конгрес, те не получават нищо от всички тези претенции. По него те получават единствено Пирот и Враня, т.е. Великите сили, които по дифолт сме привикнали да одобряваме за наш безконечен пакостник, в тази ситуация ни вършат огромна услуга, обуздавайки наглите сръбски претенции до най-малко. Разбира се сърбите получават Ниш и Пирот вследствие на тази война, както и румънците – Северна Добруджа, само че като спечелили няма по какъв начин да не получат и те нещо. А ние на собствен ред тогава получаваме доста повече – нашата независимост, която към този миг просто не сме били в положение да извоюваме сами.
Първоначалния план за делене на България на Източна и Западна половина
Както и още нещо – на този конгрес първичният проект за разделянето на България, още от Цариградската конференция, е бил на Източна и Западна половина, като по този метод Западна би обхващала единствено по-бедните планински западни региони и без изход на море, а пък в Източната мюсюлманското население би било съвсем равно на християнското, което е могло да затрудни бъдещото Съединение и то в никакъв случай да не се състои. За благополучие конгреса, отпред с Ото декор Бисмарк за ръководител, отхвърля този вид и се стопира на втория – Северна и Южна половина, като единомислещото изискване е границата да минава по билото на Балкана. Това значи, че целия Софийски санджак би трябвало да остане отвън рамките на княжеството, което всеки може да се досети също какъв брой пагубно би било за бъдещото развиване на нещата.
Етническа карта на Балканите от Гийом Лежан, 1861 година
Тук обаче още веднъж се намесва обичайно считаният за главорез на Санстефанска България Бисмарк, който въз основа на остарели топографски карти съумява да убеди, и по-точно напряко да излъже комисията, че билото на Балкана (Стара планина) завива на юг при Ихтиман и приключва там където свършва билото на Рила, а не където действително приключва – при връх Ком и на север устието на р. Тимок. В резултат на това, след много полемики, най-после въпреки всичко всички си стисват ръцете оттова да мине границата и по този начин в рамките на княжеството попадат и днешните Софийска, Пернишка и Кюстендилска област. Което уверено пресича сръбските желания към тази част на България и действително прави допустимо Съединението и успеха в Сръбско-българската война и така нататък
Погледнато от този ъгъл, от който не сме привикнали да гледаме до момента, ориста ни напълно не наподобява така тежка, а по-скоро благосклонна към нас. И може би ще бъде потребно и отсега нататък да се научим да не гледаме единствено от песимистичния ъгъл както във връзка с историята, по този начин и на съвремието ни.
