Кратка история на сладоледа
Съществуват доста митове за историята на произхода на сладоледа. Най-ранните източници за сладолед са от времето на император Нерон, който разпоредил планински лед да се смесва с плодови добавки.
А пък китайският император Танг си имал свои способи за приемане на сладолед от лед и мляко. Сладоледът най-вероятно е донесен в Европа точно от Китай.
Според легендата, след пътуванията си на Изток Марко Поло донесъл рецептата за леденото лакомство, което изначало участвало единствено на масата на аристократите.
Готвачите съхранявали рецептата извънредно строго и тя се предавала единствено на просветени.
С течение на времето кулинарите в италианските и френските кралски дворове основали своя рецепта за сладолед. През 1649 на френският кулинар Джерард Тирсен изобретява истинска рецепта за замразен ванилов крем от мляко и сметана.
Новият артикул бил наименуван Неаполитански сладолед. След което рецептата за ледения десерт почнала непрестанно да се актуализира.
В Русия античните хора замразявали мляко. В Сибирските села и до през днешния ден се създава въпросния деликатес.
Когато сладоледът попаднал и в Америка, предстоящо станал обичан десерт на известните американци. Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън го сервирали на своите посетители.
През 1774 година доставчикът на храна от Лондон Филип Лензи за пръв път пуснал реклама в американските вестници за своите сладкарски произведения, в това число и сладолед.
През 1851, Яков Фусел от Балтимор основал първия цех за произвеждане на сладолед. Алфред Ханна Крал пък патентовал сладоледената фунийка на 1 февруари 1897 г.
Сладоледът станал по-лесен за разпространяване и почнал да докарва повече доходи с въвеждането на механично заледяване и с появяването на магазини за сладолед. През 1926 година Кларънс Вогт изобретил първия търговски фризера.
