Истински лъжи и фалшиви обещания
Съществува някакво извратено разбиране, че жителите у нас би трябвало богатство и безропотно, като овце, да се молят на управниците за едно или друго, а те като всевишни господари да вършат каквото си желаят, съобразявайки се само със личните си ползи. Сякаш не вървим на избори и не плащаме налози... Най-неприятното е, че в някои случаи определените от обществото началници освен не оказват помощ, а пречат. И разчитат, несъмнено, да продължим да сме овце и да не им търсим сметка.
Примери доста, само че да се спрем този път на парадоксите, които се разиграват в столичния квартал "Манастирски ливади-изток ". Само допреди 16-17 години там нямаше блокове. Според плануванаъа регулация в региона е трябвало да има редица здания за публично прилагане, зелени площи, учебни заведения и детски градини. Трябвало е, само че съвсем всички общински парцели, по един или различен метод, са минали в частни ръце. Дори улиците. И въпреки да са обозначени на картата, прекосяването по тях не всеки път е допустимо. Всеки загражда каквото е придобил - с бариери, с бетонни стени, с телени огради... Обществени места няма. Липсват тротоари, улично осветяване... Няма даже канализация. На процедура през днешния ден там е останал единствено един общински парцел, единствено че от десетилетие върху него се обитава частен бетонов възел. Фирмата оператор е "Унибет " ООД и точно тя се е запънала като магаре на мост, протакайки към този момент две години освобождението на земята, предопределена за построяването на единствената градинка в "Манастирски ливади ".
Взаимоотношенията сред районната община "Триадица " и "Унибет " стартират още през далечната 2005-а, когато на 1 април е подписан контракт за наем на имота. Първоначално бетоновият възел е трябвало да служи за безвъзмездното снабдяване на бетон при построяването на храма "Св. архидякон и първомъченик Стефан " (в Южния парк), само че и до през днешния ден той не е приключен. Вместо това базата се трансформира в златна мина за притежателите си при никнещите като гъби градежи в близост. И при все това бетоновият възел към този момент е обкръжен от многоетажни монолитни здания и попада в т. нар Зона за жилищно строителство, активността му продължава необезпокоявано до пролетта на 2016-а, когато жителите на "Манастирски ливади " излязоха на митинг. А в действителност неуместните обстановки стартират оттук нататък.
Поради публичното неодобрение кметът на "Триадица " Николай Терзиев изпраща писмо до "Унибет ", с което уведомява сдружението, че договорът му за наем ще бъде преустановен на 1 април 2016-а и в период от един месец оборудванията би трябвало да бъдат демонтирани. На 8 април кметство поканва наново компанията, чийто съсобственик е шефът на транспортната компания "Карат С " Миролюб Столарски, да освободи терена. Нищо сходно обаче не се случва. Започва се едно извъртане - демонтажът на оборудването можел да се извърши единствено от оторизирана компания, а тя била показала оферта, че е в положение да се заеме с работата чак на 18 октомври...
Междувременно шефът на дирекция "Общински строителен надзор " Влади Калинов издава заповед, с която подрежда на районния кмет и на частното сдружение да отстранен бетоновия възел, да разчистят имота от всички боклуци и да го възстановят в първичния му тип. Поставени са и съответни периоди: за преустановяване на активността - до три дни за внасяне на План за сигурност и здраве и до 30 дни за непринудено разглобяване на машините. Всички те обаче изтичат без никакви последствия.
По всяка възможност този проблем щеше да завърши тук, в случай че в районното кметство на "Триадица " всеки месец не се организираше публичен съвет, по време на който жителите и властта разискват проблемите в квартала. Та точно поради тези срещи и поставените въпроси кметът Терзиев все намираше оправдания и непрекъснато даваше нови обещания. Първо беше, че бетоновия възел няма да го има до края на октомври предходната година, след това стана декември, по-късно 1 март 2017-а, до момента в който най-после демонтирането му не бе отсрочено за май. За цялото това време самото оборудване в действителност бе отстранено (преместено да работи на друго място), само че другите постройки (бараки и складове) продължиха да стоят като абсцес. След още няколко публични съвета последната поръчка на Терзиев е, че на 1 октомври ще стартира цялостното почистване на терена и построяването на градинката. Но очевидно кметът дотолкоз се е улисал в омайните приказки, че е пропуснал да види календара - 1 октомври е неделя и е повече от несъмнено, че на обекта няма да има никакво придвижване.
Цялата тази безнаказаност и траялото близо две отсрочване в действителност будят неразбиране. Проектът за градинката е от голямо публично значение за живеещите в близост и не е кой знае какъв брой безценен - 300 хиляди лева, освен това става дума за пари на самите жителите, които кметството събира от налози и такси. Да не приказваме за милионите, платени при покупко-продажби с жилища, които точно в "Манастирски ливади " са в обилие. Но все пак управниците не си дават напън да изпълнят обещанията си и да завоюват благоразположението на жителите. Очевидно последното не ги интересува и по-скоро те не желаят да си скапват връзките с едрия бизнес. Какво друго да си помислим, откакто и теренът и парите са публични?
Примерът с градинката е дребна част от сагата "общината против жителите ". Същото това кметство "Триадица ", дружно със заместник-кмета по превоза на столицата Евгени Крусев, да вземем за пример неведнъж обещаваха, че пробивът на бул. "Тодор Каблешков " от ул. "Луи Айер " до бул. "Черни връх " ще се построи с шест ленти за придвижване, трамвай и велоалеи, тъй че да се обезпечи същински транспортен кулоар в южните зони на града. Но в последна сметка ще получим единствено четири ленти за коли, тъй като се бърза да се обезпечи инфраструктурна обезпеченост на противоречивия небостъргач в кв. "Хладилника ", а не опция за напредване на хората с трамвай или колело до метростанция "Витоша ".
Меко казано, необичайно е и отношението на локалните управляващи към трафика и паркирането. В един миг се изяснява, че кметството не може да реши кои улуци да са еднопосочни, тъй че да не се получават конфликтни обстановки в тесни квартални пътища, и е нужно хората да се самоорганизират и да внесат публично предложение. В различен миг обаче, когато задачата е да се разшири зоната за платено паркиран, за уреждането на въпроса публичното мнение е без значение. То даже е нежелано. Нещо повече - в желанието да се обезпечат свежи доходи към Центъра за градска подвижност постоянно се погазва даже законът. Както е известно, по еднопосочни улици може да се паркира само отдясно, единствено че общинарите се отнасят доста безгрижно към тази наредба, когато от позволената дясна страна има повече частни гаражи. И вместо да губят места, разчертават отляво. Но по-обидното е това, че в никакъв случай не се мисли за пешеходците, камо ли за майките с колички и инвалидите. Да, официално се слагат антипаркинг стълбчета, които да освободят тротоарите от транспортни средства. Те обаче отново остават непроходими поради стълбове, шахти, шубраци и други.
Примери доста, само че да се спрем този път на парадоксите, които се разиграват в столичния квартал "Манастирски ливади-изток ". Само допреди 16-17 години там нямаше блокове. Според плануванаъа регулация в региона е трябвало да има редица здания за публично прилагане, зелени площи, учебни заведения и детски градини. Трябвало е, само че съвсем всички общински парцели, по един или различен метод, са минали в частни ръце. Дори улиците. И въпреки да са обозначени на картата, прекосяването по тях не всеки път е допустимо. Всеки загражда каквото е придобил - с бариери, с бетонни стени, с телени огради... Обществени места няма. Липсват тротоари, улично осветяване... Няма даже канализация. На процедура през днешния ден там е останал единствено един общински парцел, единствено че от десетилетие върху него се обитава частен бетонов възел. Фирмата оператор е "Унибет " ООД и точно тя се е запънала като магаре на мост, протакайки към този момент две години освобождението на земята, предопределена за построяването на единствената градинка в "Манастирски ливади ".
Взаимоотношенията сред районната община "Триадица " и "Унибет " стартират още през далечната 2005-а, когато на 1 април е подписан контракт за наем на имота. Първоначално бетоновият възел е трябвало да служи за безвъзмездното снабдяване на бетон при построяването на храма "Св. архидякон и първомъченик Стефан " (в Южния парк), само че и до през днешния ден той не е приключен. Вместо това базата се трансформира в златна мина за притежателите си при никнещите като гъби градежи в близост. И при все това бетоновият възел към този момент е обкръжен от многоетажни монолитни здания и попада в т. нар Зона за жилищно строителство, активността му продължава необезпокоявано до пролетта на 2016-а, когато жителите на "Манастирски ливади " излязоха на митинг. А в действителност неуместните обстановки стартират оттук нататък.
Поради публичното неодобрение кметът на "Триадица " Николай Терзиев изпраща писмо до "Унибет ", с което уведомява сдружението, че договорът му за наем ще бъде преустановен на 1 април 2016-а и в период от един месец оборудванията би трябвало да бъдат демонтирани. На 8 април кметство поканва наново компанията, чийто съсобственик е шефът на транспортната компания "Карат С " Миролюб Столарски, да освободи терена. Нищо сходно обаче не се случва. Започва се едно извъртане - демонтажът на оборудването можел да се извърши единствено от оторизирана компания, а тя била показала оферта, че е в положение да се заеме с работата чак на 18 октомври...
Междувременно шефът на дирекция "Общински строителен надзор " Влади Калинов издава заповед, с която подрежда на районния кмет и на частното сдружение да отстранен бетоновия възел, да разчистят имота от всички боклуци и да го възстановят в първичния му тип. Поставени са и съответни периоди: за преустановяване на активността - до три дни за внасяне на План за сигурност и здраве и до 30 дни за непринудено разглобяване на машините. Всички те обаче изтичат без никакви последствия.
По всяка възможност този проблем щеше да завърши тук, в случай че в районното кметство на "Триадица " всеки месец не се организираше публичен съвет, по време на който жителите и властта разискват проблемите в квартала. Та точно поради тези срещи и поставените въпроси кметът Терзиев все намираше оправдания и непрекъснато даваше нови обещания. Първо беше, че бетоновия възел няма да го има до края на октомври предходната година, след това стана декември, по-късно 1 март 2017-а, до момента в който най-после демонтирането му не бе отсрочено за май. За цялото това време самото оборудване в действителност бе отстранено (преместено да работи на друго място), само че другите постройки (бараки и складове) продължиха да стоят като абсцес. След още няколко публични съвета последната поръчка на Терзиев е, че на 1 октомври ще стартира цялостното почистване на терена и построяването на градинката. Но очевидно кметът дотолкоз се е улисал в омайните приказки, че е пропуснал да види календара - 1 октомври е неделя и е повече от несъмнено, че на обекта няма да има никакво придвижване.
Цялата тази безнаказаност и траялото близо две отсрочване в действителност будят неразбиране. Проектът за градинката е от голямо публично значение за живеещите в близост и не е кой знае какъв брой безценен - 300 хиляди лева, освен това става дума за пари на самите жителите, които кметството събира от налози и такси. Да не приказваме за милионите, платени при покупко-продажби с жилища, които точно в "Манастирски ливади " са в обилие. Но все пак управниците не си дават напън да изпълнят обещанията си и да завоюват благоразположението на жителите. Очевидно последното не ги интересува и по-скоро те не желаят да си скапват връзките с едрия бизнес. Какво друго да си помислим, откакто и теренът и парите са публични?
Примерът с градинката е дребна част от сагата "общината против жителите ". Същото това кметство "Триадица ", дружно със заместник-кмета по превоза на столицата Евгени Крусев, да вземем за пример неведнъж обещаваха, че пробивът на бул. "Тодор Каблешков " от ул. "Луи Айер " до бул. "Черни връх " ще се построи с шест ленти за придвижване, трамвай и велоалеи, тъй че да се обезпечи същински транспортен кулоар в южните зони на града. Но в последна сметка ще получим единствено четири ленти за коли, тъй като се бърза да се обезпечи инфраструктурна обезпеченост на противоречивия небостъргач в кв. "Хладилника ", а не опция за напредване на хората с трамвай или колело до метростанция "Витоша ".
Меко казано, необичайно е и отношението на локалните управляващи към трафика и паркирането. В един миг се изяснява, че кметството не може да реши кои улуци да са еднопосочни, тъй че да не се получават конфликтни обстановки в тесни квартални пътища, и е нужно хората да се самоорганизират и да внесат публично предложение. В различен миг обаче, когато задачата е да се разшири зоната за платено паркиран, за уреждането на въпроса публичното мнение е без значение. То даже е нежелано. Нещо повече - в желанието да се обезпечат свежи доходи към Центъра за градска подвижност постоянно се погазва даже законът. Както е известно, по еднопосочни улици може да се паркира само отдясно, единствено че общинарите се отнасят доста безгрижно към тази наредба, когато от позволената дясна страна има повече частни гаражи. И вместо да губят места, разчертават отляво. Но по-обидното е това, че в никакъв случай не се мисли за пешеходците, камо ли за майките с колички и инвалидите. Да, официално се слагат антипаркинг стълбчета, които да освободят тротоарите от транспортни средства. Те обаче отново остават непроходими поради стълбове, шахти, шубраци и други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ