Съществува едно неписано правило за шпионите, което гласи, че веднъж

Съществува едно неписано предписание за шпионите, което гласи, че един път след прекрачването на една граница, животът няма никаква стойност и колкото и огромен да бъде светът, бягството се трансформира в невъзможна задача. Историята на Георги Агабеков е тъкмо такава. През 1938 година той може да бъде открит в Париж, а ориста му е ясна – постоянно би трябвало да гледа зад тила си и да бъде повече от деликатен. Неговото име в Съюз на съветските социалистически републики се радва на черен щемпел и смъртна присъда – назовават го изменник и съвсем всеки член на тайната полиция желае да се окичи с неговата глава. Агабеков ще е стъпката напред към славата, само че има една детайлност – той не е вчерашен и доста добре познава разпоредбите на играта. Преди да успее да стигне до френската столица, неговата книга се е трансформирала в бестселър.

В нея споделя за работата на Съветското разузнаване в Иран. На страниците може да се открие връзката сред двете страни и въздействието върху политиката. Георги не се тормози да употребява същинските имена на сътрудниците си и тъкмо това задейства серия от арести, както и убийства. Интересното е, че за индивидът, който съумява да разбие една политическа игра с пишеща машина, проектите за изгубване въобще не съществуват. Вместо това избира да е на сцената, да се крие пред очите на своите врагове и тъкмо в Париж се занимава с обмяната на диаманти, перли и скъпи метали.

През март обстановката излиза от надзор и вместо обмяна на толкоз скъпи детайли, Георги получава острието на врата си, неговият сътрудник Александър Коротков е претрупан със специфичната задача да заличи човек, който е съумял да направи толкоз доста пакости. Александър Коротков има тъкмо толкоз впечатляваща история, колкото и индивидът, след който е изпратен. Той се ражда през 1909 година в Москва и не познава татко си. Знае единствено, че е работил в Руско-азиатската банка и преди да се роди, двойката се разделя, като майка му отпътува в Москва. Има по-голям брат и по-малка сестра, като брат му е гледан от сестрата на татко му и макар другите връзки, фамилията резервира положителни връзки. По време на революцията всички са оставени на прага на бедността. Александър е изпратен в сиропиталище, където най-малко може да получи храна.

Майката си намира работа като секретарка и бързо прибира детето си. Бъдещият офицер на разузнаването минава учебното заведение като разходка, желае да стане електроинженер и мечтае да влезе в Московския университет. Семейството се пробва се бори с оцеляването и упоритостите са охладени, вместо тапия, младежът отива на работа. Единствено занимание остават футболът и тенисът, като вторият спорт ще бъде считан за надалеч по-успешен и благополучен. Именно на корта е видян от Обединената политическа администрация – Вениамин Герсон. Неговият другар урежда работа в Любянка, където има нова работа – асансьорен механик през 1928 година и единствено една година по-късно го карат да стартира да работи във Външно министерство, където би трябвало да дава отговор за разпределението на класифицирана информация към всички свои чиновници.

Една година по-късно е изпратен да бъде анализатор на интензивността на немското население и по-късно да рапортува в офиса на Москва. Според неговите разбори, Германия желае да помогне за развиването на Съветската промишленост, само че с една дребна детайлност, около всички нови машини, страната получава и забележително количество немски шпиони. Неговият шеф Артур Артузов също стига до това умозаключение през 1927 година и тъкмо по този начин се приключва цялата договорка. Не е ясно по кое време стартират тренировките за работа в чужбина, само че една от първите задания е точно в Париж. Усиленото проучване на непознати езици не може да помогне по този начин, както животът отвън границите. Изпратен е под прикритие в Сорбоната, като твърди, че е радио инженер с австрийски и чехословашки корени.

Тайно учи и немски език благодарение на локални поданици от Хамбург, вербувани за работа в Коминтерна. Промяната на визията му е явна, стартира да опознава немската просвета, облича се като характерен немски гражданин, а френските му учители носят грамофонни плочи, с които да стартира да уголемява познанията на езика си, както и културата на Франция. В един миг става толкоз добър, че никой не може да чуе по-специфично наречие. С помощта на Мария Вилковская – професионален преводач, езиковите бариери са прекрачени. Двамата обаче имат и още по-сериозна връзка от професионалната и скоро се женят, бракът няма да просъществува до края на войната. Тогава се появява Ирина Басова – руски боен админ в Берлин. През 1933 година сътрудникът с псевдоним „ Лонг “ се намира във Виена, с цел да се легализира и да получи нов чехословашки паспорт. Името вътре е Карл Рошетски.

След три месеца още веднъж е изпратен в Париж и е назначен при офицер Александър Орлов, който по-късно ще стане прочут с бягството си в Съединени американски щати. Александър се оправя повече от добре, съумява да рекрутира хора от Френското министерство да работят за него, поддържа контакти с Швейцария и Германия и сменя паспортите си при всяко пътешестване. През цялото време Александър пази своята същинска работа в загадка и даже фамилията му не знае с какво се занимава. Тя обаче не постоянно е толкоз сполучлива. През 1935 година се проваля в изнасянето на документи и притегля вниманието на френското контраразузнаване. Коротков незабавно оповестява за неуспеха на Орлов и отпътува в Москва, преди да бъде изобличен. Една година по-късно има нова задача – още веднъж в чужбина.

Втората задача е доста по-свирепа. Под псевдонима Владимир Коротких, Александър би трябвало да играе ролята на руски търговец, неговата задача е да се внедри в Нацистка Германия и да стартира да изнася информация за немското секретно оръжие и съоръжение. Не е ясно какъв брой тъкмо информация съумява да изнесе, само че след осъществяването още веднъж е върнат във  Франция и този път би трябвало да ликвидира Георги Агабеков. През 30-те години Георги се е намирал в Константинопол, а по-късно отпътува за Белгия и най-после доближава до Франция, където разгласява книгата си за Иранската спекулация. След ареста на сътрудници в страната, всички стартират да търсят Агабеков, като поръчката е пратена на Коротков.

С помощта на офицер от турската войска, Александър съумява да примами сътрудника и по-късно да го заличи. Убийството завършва с разчленяването на тялото, товаренето на куфари, като всички са хвърлени в реката. Бедното момче от Москва се трансформира в сътрудник, който няма аналог в международната история, само че с изключение на премахването на предатели, Александър се занимава и с мокрите поръчки на Сталин. През 1938 година е изпратен на лов за Рудолф Клемент – един от доближените на Леон Тротски. Клемент се занимава със сигурността и идва да проверява убийства на политически последователи на Тротски, само че за жал не съумява да стигне до този миг и в никакъв случай не съумява да отговори за убийствата. Клемент не осъзнава, че старите съдружници към този момент не работят за него и го предават на Коротков.

В началото на юли 1938 година е намерено единствено обезглавеното тяло на Клемент, като никой не знае какво се е случило. Трябва да го разпознават по белезите на ръцете. Едва години по-късно е намерено доказателството, като архивите на Берия демонстрират, че Коротков се оплаква от обстоятелството, че би трябвало да прави най-мръсната работа на своите сътрудници. За осъществените каузи, мъжът е награден с Червена звезда и е нараснал в шеф на Външно министерство. В края на 1938 година е върнат назад в Москва, където схваща, че Винеамин Герсон е бил задържан за контра-революционни дейности и основаването на терористична организация. Дори и при огромната чистка на Йежов – времето, когато Сталин убива всички доближени и основава нова агентура, Александър още веднъж е няколко стъпки напред.

Дори обвиняванията на Берия не могат да го спрат, а те въобще не са леки – съгласно съветското разузнаване, Александър е привързан с Гестапо и работи за непознатата страна. Преди да предприеме по-кардинални ограничения, шпионинът среща детайлно Берия със своята работа и го пита дали в действителност желае да се раздели с един от най-хубавите си фрагменти. В писмото споделя, че е служил постоянно в името на партията и неведнъж е излагал живота си в заплаха. Освен това припомня, че неговите услуги в никакъв случай не са били на пазара, с цел да може да бъдат купени, а сходни оферти са се срещали неведнъж в неговата кариера. Коротков се среща с основния комисар, организират един изключително дълъг и сериозен диалог и още веднъж е назначен на работа.

Преди началото на Втората Световна война, Александър прави няколко пътувания в Дания и Норвегия, още веднъж може да бъде видян в Германия, където публично получава пощата си от Съветското посолство. Получава и новия си псевдоним „ Степанов “ и влиза в надълбоко прикритие. Неговата задача, както и на доста други е да потънат в неопределеност и да работят в министерството на стопанската система, да изнасят информация за Военновъздушни сили и да заемат най-различни специфични постове. Заедно със своите сътрудници, Коротков оповестява на американците, че аташето на Военновъздушни сили в Съединени американски щати е немски разузнавач. В края на март 1941 година ще открием, че изпраща писмо до Берия – персонално до него, с цел да заяви, че Германия се приготвя за нахлуване на Съюз на съветските социалистически републики. Шпионинът даже показва, че първата линия на офанзива ще е ориентирана към Ленинград-Одеса. По мнението на Хитлер, неговият досегашен съдружник е ставал доста по-опасен и мощен.

Съюз на съветските социалистически републики пренебрегва неговите известия и по този начин до 19 юни 1941 година с изпращането на последното писмо. Агент от Гестапо – Уили Лехман издава информацията на Александър, че се готвят военни дейности, съветският разузнавач получава даже формалния доклад, който показва по какъв начин ще се провежда нападението. С тази информация шпионинът получава и още нещо – изложение на всички евентуални съветски сътрудници, които могат да бъдат проследени и доста преди немската загадка полиция да стартира да ги преследва, той ги скрива и извежда отвън страната. На 22 юни със стартът на войната, Германия блокира Съветското посолство в Берлин и всички чиновници имат черен щемпел за разходки в Берлин. Срещу подкупи, Александър съумява да излезе няколко пъти с претекста, че желае да види фамилията си.

Среща се с жена-агент и дава пари, радио инсталация и директива за криптиране на информацията, която би трябвало да продължава да се изпраща в Москва. С помощта на най-различни канали, той напуща Германия през юли 1941 година и съумява да се върне назад в Съюз на съветските социалистически републики. Там получава покачване – капитан в първо ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). С помощта на цялата мрежа от руски сътрудници, работата по изнасяне на информация, която доста редуцира времето на втория световен спор. На фронта се показва за покорен немец и още веднъж съумява да се внедри в щабовете на немската войска, като всеки лист хартия се оказва доста по-ценен от злато.

Неговият офицер Павел Судоплатов съумява да получи данни, които показват кои са генералите против Хитлер. Същите към този момент са маркирани за ликвидиране, само че бързата работа избавя живота им. Александър посещава Югославия и съумява да даде информация на Тито, която е написана персонално от Сталин. През 1943 година е командирован в Кабул, където съумява да отстрани немски сътрудници, опитващи се да вкарат Афганистан във война против Съюз на съветските социалистически републики, с което най-вероятно изходът на сражението може да се отрази пагубно на историята, която през днешния ден познаваме. След като излиза наяве, че великото трио ще се среща в Техеран, сътрудникът незабавно занимава и дава нужната информация за нацистите, както и данни за оформянето на коалиция на анти-хитлеристки сили.

В Иран рекрутира няколко сътрудника, които да изпрати в Германия, употребявайки български канали, двама от тях съумяват ще стигнат до сърцето на съперника. Коротков получава информацията за тайните Me.262 реактивни самолетни мотори, както и повече знания за Уили Месершмит. Вторият осведомител изпраща информация за Вернер декор Браун – изобретателят на далекобойни ракети. Само две години по-късно още веднъж влиза в разправии със личните си началници. Намира се в Германия, когато идва времето за подписването на немската капитулация. Иван Серов дава персонално нареждането да се следи какво тъкмо ще каже маршал Кейтел, като е значимо да подпише предаването и всяка една негова дума да бъде запомнена.

През цялото време Александър не се разделя с маршала и даже при подписването, той се намира тъкмо зад тила му. След края на войната стартира да търси всички сътрудници, които са предоставяли информация, с цел да възвърне статута им. Най-близките му хора са отстранени, само че доста други остават живи. Агентът се завръща в Москва през 1946 година и получава поста на шеф в задграничното незаконно осведомително бюро.

)

Александър изпраща сътрудници в Съединени американски щати, като персонално рекрутира Рудолф Абел – радистът, който ще разгърне мрежа от шпиони на вражеска територия. Продължава да пътува в разнообразни страни и съумява да открие някои незаконни емигранти, които най-сетне да употребява за осъществяването на личните си задания. През януари 1956 година Коротков е нараснал в майор-генерал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). През идната година чупи върха по награди в Съюз на съветските социалистически републики. Какво се случва с най-хубавите сътрудници в страната, бихте попитали? Отговорът идва с откриването на подслушвателно устройство в абажура на офиса му. Информацията е предадена от руски сътрудник на име Хайнц Фелфе – Курт, който работи в контраразузнаването на Западна Германия.

Никой не е подозирал, че Ханц е руски сътрудник, само че той бързо дал нужната информация на своя шеф. Разузнаването взема решение да остави подслушвателното устройство и от време на време да се подава информация за илюзия на немските специфични служби. Коротков съумява да вербува министъра на защитата на Германска демократична република Ерик Милке и началника на външно разузнаване Маркус Волф. Повечето сътрудници освен са свързани с общото дело, само че даже се построяват другарски връзки. Шпионите ходили на риба, гледали спектакъл и имали задоволително общи другари. Умението на Коротков да разсъни благосклонност в своите подчинени, както и да печели доверието на всички към него, стартира да го трансформира в един от най-значимите хора на Съюз на съветските социалистически републики.

След промяната на Серов като шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), новото лице Александър Шелепин незабавно стартира да търси разновидности за изчистване на старите герои. Преди да стартира строенето на Берлинската стена, Коротков ще изнесе информация за новата зараждаща се про-фашистка организация на територията на Германска федерална република. Шелепин в никакъв случай не обръща внимание и даже подлага на критика своя зависещ, че в случай че не спре да основава напрежение, може да бъде уволнен, както и изхвърлен от разузнаването. На 27 юни 1961 година е извикан на среща в Централния комитет. Отново повдига същата тематика, като има гаранция на членовете, че ще го поддържат в задачата му да се спре градежа.

Междувременно Шелепин осъзнава, че в случай че на тази среща изрази отрицателно мнение, незабавно ще показва уязвимост и ще се раздели с поста си. След огромната си победа, сътрудникът взема решение да поиграе тенис в родния си дом, тъй като напрежението към този момент го убива. Александър Коротков в никакъв случай не е желал да се построява стена, само че няма да бъда послушан. Никой не знае, че това ще е неговата последна игра. На 51 години умира от сърдечен удар, до момента в който преследва успеха на корта. Погребан е в Московското гробище с всички налични военни почести. До през днешния ден можем единствено да подoзираме мащаба на неговото въздействие в разузнаването. Трудно е да отречем, че той печели войната, предоставяйки допустимо най-ценната информация. До през днешния ден това е един от най-влиятелните хора в сянката на Сталин, работил единствено и само в името на родината си.  

Снимки: Wikipedia