„Капанът на Тукидид“: Могат ли САЩ и Китай да предотвратят сблъсъка помежду си?
САЩ и Китай не престават да се сблъскват между тях. Новата студена война сред тях може в последна сметка да се разгорещи по въпроса за Тайван. “Капанът на Тукидид “ – в който една надигаща се мощ наподобява е обречена да се сблъска с настоящ хегемон – надвисва застрашително. Но сериозна ескалация на китайско-американското напрежение, да не приказваме за война, към момента може да бъде избегната, спестявайки на света пагубни последствия, които неизбежно биха последвали, написа в собствен разбор The Guardian.
Винаги ще има най-малко известно напрежение, когато надигаща се мощ насочва предизвикателство към преобладаващата международна мощ. Но Китай се изправя против Съединени американски щати в миг, когато относителната мощност на Щатите може би отслабва и когато тя се е заела да предотврати личния си стратегически крах. По този метод и двете страни стават все по-параноични по отношение на желанията на другата и борбата в множеството случаи измества здравословната конкуренция и съдействие. И двете страни са отчасти отговорни.
При Си Дзинпин Китай стана по-авторитарен и се придвижи по-нататък към държавния капитализъм, вместо да се придържа към концепцията на Дън Сяопин за “реформа и отваряне “. Освен това максимата на Дън “скрийте силата си и изчакайте времето си “, отстъпи място на военната самонадеяност.
Тъй като Китай организира все по-агресивна външна политика, териториалните разногласия сред него и няколко азиатски съседи се утежниха. Китай се стреми да управлява Източно и Южнокитайско море и става все по-нетърпелив да се “обедини “ с Тайван с всички нужни средства. Си обаче упрекна Съединени американски щати, че следват своя лична нападателна тактика за “всеобхватно въздържане, обграждане и угнетяване “. От друга страна, мнозина в Съединени американски щати се притесняват, че Китай може да оспори стратегическата надмощие на Съединени американски щати в Азия – решителен фактор за относителния мир, разцвет и прогрес в района след Втората международна война.
Китайските водачи също се притесняват, че Съединени американски щати към този момент не са ангажирани с правилото “Един Китай “, който е в основата на китайско-американските връзки от половин век. Съединени американски щати освен станаха по-малко “стратегически двусмислени “ по въпроса дали биха защитили Тайван. Те също разпалиха китайските страхове от въздържане, като укрепиха своите индо-тихоокеански съюзи посредством пакта Aukus (Австралия, Обединеното кралство и САЩ), QUAD (Австралия, Индия, Япония и САЩ) и азиатския завой на НАТО.
Първата стъпка към попречване на конфликт е признаването, че някои от съществуващите опасения са несъразмерни. Например, безпокойството на Съединени американски щати по отношение на икономическия напредък на Китай припомня отношението им към възхода на Германия и Япония преди десетилетия. В края на краищата, Китай има обилни стопански проблеми, които биха могли да понижат евентуалния му напредък до единствено 3%-4% годишно, надалеч под годишния ритъм на напредък от 10%, който е реализирал през последните няколко десетилетия.
Китай има застаряващо население и извънредно висока безработица измежду младежите, високи равнища на дълг - както в частния, по този начин и в обществения бранш. Също по този начин намаляващи частни вложения - вследствие на заплашване от страна на ръководещата партия - и ангажимент към държавния капитализъм, който попречва растежа на общата факторна продуктивност.
Освен това вътрешното ползване в Китай е отслабнало заради задълбочаващата се икономическа неустановеност и неналичието на необятна мрежа за обществена сигурност. С настъпващата дефлация, Китай би трябвало да се тревожи за японизация - дълъг интервал на изгубен напредък. Подобно на толкоз доста нововъзникващи пазари, той в последна сметка може да се окаже в “капана на междинните приходи “, вместо да доближи статут на високи приходи и да се трансформира в най-голямата стопанска система в света.
Въпреки че Съединени американски щати може да са надценили евентуалния напредък на Китай, те също може да са подценили личната си преднина в доста от промишленостите и технологиите на бъдещето: изкуствен интелект, машинно образование, полупроводници, квантово пресмятане, роботика, автоматизация и нови източници на сила, като например нуклеарен синтез. Китай е вложил доста в някои от тези области в границите на своята стратегия “Произведено в Китай 2025 “, само че задачата му да реализира краткосрочно владичество в 10 промишлености на бъдещето в този момент наподобява пресилено.
Американските страхове, че Китай господства в Азия, също са несъразмерни. Китай е заобиколен от съвсем двадесет страни, доста от които са стратегически противници или “врагове “ – множеството от дребното съдружници, които има, като Северна Корея, източват ресурсите му. Въпреки че самодейността “Един пояс, веднъж “ трябваше да сътвори нови другари и зависимости, тя се сблъсква с доста провокации, в това число солидни провалени планове ( " бели слонове " ), които водят до несъблюдение по задължения. Колкото и Китай да желае да господства в Глобалния юг и неговите интернационално “колебаещи се страни “, доста междинни сили се съпротивляват и противодействат на тази упоритост.
Съединени американски щати с право постановиха някои наказания, с цел да държат основни технологии отвън ръцете на китайската войска и да осуетят устрема на Китай за владичество в изкуствения разсъдък. Но би трябвало да внимават да лимитират тактиката си до понижаване на риска, а не до обособяване, като се изключи известно належащо софтуерно обособяване и ограничавания на директните вложения в Китай и Съединени американски щати. Докато дефинират кои браншове да включи в своя метод “малък двор и висока ограда “, Съединени американски щати би трябвало да заобикалят да отиват прекомерно надалеч. Търговските наказания, които Доналд Тръмп наложи на Китай, се ползват за необятна гама потребителски артикули и би трябвало да бъдат отстранени като цяло.
Що се отнася до Тайван, Съединени американски щати и Китай би трябвало да се опитат да реализират ново съгласие, с цел да обезвредят днешната рискова ескалация. Джо Байдън би трябвало ясно да препотвърди правилото на " Един Китай " и да приведе обществените си задължения и изказвания към правилото на “стратегическа неизясненост “.
Съединени американски щати би трябвало да продадат на Тайван оръжията, от които се нуждае, с цел да се пази, само че не с темпове или мащаби, които биха могли да предизвикат Китай да нахлуе на острова, преди неговата “таралежена “ отбрана да е напреднала прекомерно надалеч. Съединени американски щати също би трябвало ясно да заявят, че се опълчват на всеки ход на Тайван към публична самостоятелност и би трябвало да заобикалят визити на високо равнище от водачите на страната.
Китай, от своя страна, би трябвало да спре своите въздушни и морски нахлувания покрай Тайван. Пекин би трябвало ясно да се уточни, че възможното обединяване ще бъде строго спокойно и по взаимно единодушие. Освен това би трябвало да предприеме нови стъпки за възстановяване на връзките сред двете страни на пролива и да понижи напрежението с други съседи по териториални разногласия.
Китай и Съединени американски щати би трябвало да следват политики, които ще понижат икономическото и геополитическото напрежение и ще насърчат здравословното съдействие по световни въпроси като изменението на климата и регулирането на AI. Ако не съумеят да реализират ново схващане по проблемите, водещи до актуалната им борба, те в последна сметка ще се сблъскат. Това непреклонно би довело до военна борба, която би унищожила международната стопанска система и която даже може да ескалира до неконвенционален (ядрен) спор. Високите залози изискват стратегическа въздържаност и от двете страни.
Винаги ще има най-малко известно напрежение, когато надигаща се мощ насочва предизвикателство към преобладаващата международна мощ. Но Китай се изправя против Съединени американски щати в миг, когато относителната мощност на Щатите може би отслабва и когато тя се е заела да предотврати личния си стратегически крах. По този метод и двете страни стават все по-параноични по отношение на желанията на другата и борбата в множеството случаи измества здравословната конкуренция и съдействие. И двете страни са отчасти отговорни.
При Си Дзинпин Китай стана по-авторитарен и се придвижи по-нататък към държавния капитализъм, вместо да се придържа към концепцията на Дън Сяопин за “реформа и отваряне “. Освен това максимата на Дън “скрийте силата си и изчакайте времето си “, отстъпи място на военната самонадеяност.
Тъй като Китай организира все по-агресивна външна политика, териториалните разногласия сред него и няколко азиатски съседи се утежниха. Китай се стреми да управлява Източно и Южнокитайско море и става все по-нетърпелив да се “обедини “ с Тайван с всички нужни средства. Си обаче упрекна Съединени американски щати, че следват своя лична нападателна тактика за “всеобхватно въздържане, обграждане и угнетяване “. От друга страна, мнозина в Съединени американски щати се притесняват, че Китай може да оспори стратегическата надмощие на Съединени американски щати в Азия – решителен фактор за относителния мир, разцвет и прогрес в района след Втората международна война.
Китайските водачи също се притесняват, че Съединени американски щати към този момент не са ангажирани с правилото “Един Китай “, който е в основата на китайско-американските връзки от половин век. Съединени американски щати освен станаха по-малко “стратегически двусмислени “ по въпроса дали биха защитили Тайван. Те също разпалиха китайските страхове от въздържане, като укрепиха своите индо-тихоокеански съюзи посредством пакта Aukus (Австралия, Обединеното кралство и САЩ), QUAD (Австралия, Индия, Япония и САЩ) и азиатския завой на НАТО.
Първата стъпка към попречване на конфликт е признаването, че някои от съществуващите опасения са несъразмерни. Например, безпокойството на Съединени американски щати по отношение на икономическия напредък на Китай припомня отношението им към възхода на Германия и Япония преди десетилетия. В края на краищата, Китай има обилни стопански проблеми, които биха могли да понижат евентуалния му напредък до единствено 3%-4% годишно, надалеч под годишния ритъм на напредък от 10%, който е реализирал през последните няколко десетилетия.
Китай има застаряващо население и извънредно висока безработица измежду младежите, високи равнища на дълг - както в частния, по този начин и в обществения бранш. Също по този начин намаляващи частни вложения - вследствие на заплашване от страна на ръководещата партия - и ангажимент към държавния капитализъм, който попречва растежа на общата факторна продуктивност.
Освен това вътрешното ползване в Китай е отслабнало заради задълбочаващата се икономическа неустановеност и неналичието на необятна мрежа за обществена сигурност. С настъпващата дефлация, Китай би трябвало да се тревожи за японизация - дълъг интервал на изгубен напредък. Подобно на толкоз доста нововъзникващи пазари, той в последна сметка може да се окаже в “капана на междинните приходи “, вместо да доближи статут на високи приходи и да се трансформира в най-голямата стопанска система в света.
Въпреки че Съединени американски щати може да са надценили евентуалния напредък на Китай, те също може да са подценили личната си преднина в доста от промишленостите и технологиите на бъдещето: изкуствен интелект, машинно образование, полупроводници, квантово пресмятане, роботика, автоматизация и нови източници на сила, като например нуклеарен синтез. Китай е вложил доста в някои от тези области в границите на своята стратегия “Произведено в Китай 2025 “, само че задачата му да реализира краткосрочно владичество в 10 промишлености на бъдещето в този момент наподобява пресилено.
Американските страхове, че Китай господства в Азия, също са несъразмерни. Китай е заобиколен от съвсем двадесет страни, доста от които са стратегически противници или “врагове “ – множеството от дребното съдружници, които има, като Северна Корея, източват ресурсите му. Въпреки че самодейността “Един пояс, веднъж “ трябваше да сътвори нови другари и зависимости, тя се сблъсква с доста провокации, в това число солидни провалени планове ( " бели слонове " ), които водят до несъблюдение по задължения. Колкото и Китай да желае да господства в Глобалния юг и неговите интернационално “колебаещи се страни “, доста междинни сили се съпротивляват и противодействат на тази упоритост.
Съединени американски щати с право постановиха някои наказания, с цел да държат основни технологии отвън ръцете на китайската войска и да осуетят устрема на Китай за владичество в изкуствения разсъдък. Но би трябвало да внимават да лимитират тактиката си до понижаване на риска, а не до обособяване, като се изключи известно належащо софтуерно обособяване и ограничавания на директните вложения в Китай и Съединени американски щати. Докато дефинират кои браншове да включи в своя метод “малък двор и висока ограда “, Съединени американски щати би трябвало да заобикалят да отиват прекомерно надалеч. Търговските наказания, които Доналд Тръмп наложи на Китай, се ползват за необятна гама потребителски артикули и би трябвало да бъдат отстранени като цяло.
Що се отнася до Тайван, Съединени американски щати и Китай би трябвало да се опитат да реализират ново съгласие, с цел да обезвредят днешната рискова ескалация. Джо Байдън би трябвало ясно да препотвърди правилото на " Един Китай " и да приведе обществените си задължения и изказвания към правилото на “стратегическа неизясненост “.
Съединени американски щати би трябвало да продадат на Тайван оръжията, от които се нуждае, с цел да се пази, само че не с темпове или мащаби, които биха могли да предизвикат Китай да нахлуе на острова, преди неговата “таралежена “ отбрана да е напреднала прекомерно надалеч. Съединени американски щати също би трябвало ясно да заявят, че се опълчват на всеки ход на Тайван към публична самостоятелност и би трябвало да заобикалят визити на високо равнище от водачите на страната.
Китай, от своя страна, би трябвало да спре своите въздушни и морски нахлувания покрай Тайван. Пекин би трябвало ясно да се уточни, че възможното обединяване ще бъде строго спокойно и по взаимно единодушие. Освен това би трябвало да предприеме нови стъпки за възстановяване на връзките сред двете страни на пролива и да понижи напрежението с други съседи по териториални разногласия.
Китай и Съединени американски щати би трябвало да следват политики, които ще понижат икономическото и геополитическото напрежение и ще насърчат здравословното съдействие по световни въпроси като изменението на климата и регулирането на AI. Ако не съумеят да реализират ново схващане по проблемите, водещи до актуалната им борба, те в последна сметка ще се сблъскат. Това непреклонно би довело до военна борба, която би унищожила международната стопанска система и която даже може да ескалира до неконвенционален (ядрен) спор. Високите залози изискват стратегическа въздържаност и от двете страни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ