Като самия себе си
Съседи, това към този момент не се търпи. Всеки следобяд Панайот ни безпокои със своите крясъци. Трябва да предприемем нещо. На жена му казвахме няколко пъти, тя подвига плещи, не може да помогне. Какво ли не върших, тв приемника усилвам, радио си пущам, слушалки си поставям на главата, само че не се устоя, декларирам ви го най-отговорно. Ами на следващия ден всеки от нас може да се разболее, длъжни ли са останалите да ни слушат тъгите! Това, най-малкото, влияе потискащо. Аз, да вземем за пример, към този момент не поканвам посетители, какво ще си кажат хората, пристигнали са да се провиснал, да пийнат по едно кафенце, а внезапно тези пъклен крясъци. В онкоболницата несъмнено е по-тихо. Съседът Иван от третия етаж беше извънредно засегнат и се опитваше да приказва безапелационно.
Другите съседи стояха, слушаха и кимаха одобрително. Така е, по този начин е, намеси се Цветелина от първия, няма ден, в който да не го слушаме, хем сме най-далече от него. Ама би трябвало да се вземат някакви ограничения, това към този момент на нищо не наподобява. Ох, ох, не стопира. Ясно е, боли го, може и да не издържи още дълго, да ме прости Господ, само че ние какво сме отговорни, кажете ми! То по-хубаво кучето на Ковачеви да лае, както имат адет да го отпътуват по една седмица и то към този момент не устоя, горкото. Лае. Ама отново, неговите звуци са по-приемливи, да ме прости Господ. На това място Ивелина се прекръсти. И продължи. Аз съм жена на 55, не се знае и мене какъв брой ще ме бъде. Така е, раждаме се и ще си отидем някой ден. Но бива ли всички да ставаме очевидци на сходна свирепост! Ми той ни скапе съня! Следобед от него не можем да подремнем, а сме хора на възраст, имаме потребност от отмора и успокоение. Хайде в този момент и ние да се разболеем около него!
Сакън, Цветелино, стой се. Да не разтварям приказка в този момент, че и от вас много шумно от време на време. Като почнете с мъжа ти скръц, скръц, по три часа и то нощем, когато всичко се чува. Хем викаш стара си била, никак дори, биля, ти не си стара. Де гиди, бабички. Бившата счетоводителка Кирилова се опита да го извърти на смешка, само че нещо не ѝ се получи с усукването. И млъкна сконфузено. Обаче се съвзе бързо. Така де, всички подвигаме звук. Обаче Цветелина към този момент се беше докачила и реши да напусне събранието на секундата. Но не се сдържа и извади колеблив език на собствен ред. Ее, Кирилова, ти нищо не сподели, ще се злепоставяме ли в този момент. Че то това живот ли е, хората, дето живеят в къщи, нямат нашите проблеми. Ама ние сме като едно огромно семейство. И би трябвало да приемем този факт с минусите и плюсовете. То пък едни плюсове! Да не загатвам, че през ден мъжът ти като се изпърди в асансьора, го чуват и гълъбите на тавана. С ряс! Панелите треперят. Много кисело зеле ядете. Но да не отваряме, крещя, тая тематика.
Да не я отваряме, но я отворихме. Нали по тази причина свикахме събранието, намеси се, с цел да потуши пристрастеностите съседът Миролюб. Какво е отговорен индивидът, че е болен. Ще мре ли, нема ли да мре, Божа работа. Мене питате ли ме, дето досами под него пребивавам на шестия етаж! Изгубих към този момент предпочитание за живота и аз, споделям ви. С тапите за уши съм нонстоп. И те не оказват помощ. В дупка съм, вървя като преситен нагоре-надолу по през целия ден и очаквам по кое време ще почне, а като почне да стене следобяд, цялостен настръхвам. Няма привикване с това, споделям ви. Правих му забележка един път, два пъти, 10 пъти, не и не. Но той това не може да го управлява. На друго място няма къде да живее. В неговото положение може да продължи още не с месеци, ами дори две години, до момента в който... Такова. Дотогава и ние ще изпукаме, дето вика съседката. Ами дайте да помислим какво можем да създадем. Имам един прочут в общината, нали ще санират блока скоро, идната седмица почват. Да им се примолим, в случай че би трябвало и някой лев да дадем повече, само че да шумоизолираме жилището на Панайот. Който е склонен, апелирам да гласоподава, сподели съседът Миролюб. И след това раздаде на всички по един чифт нови тапи.
Цветелина Петрова и Маргарита Кирилова се спогледаха злобно, само че заровиха томахавките. Временно. Цветелина таман се канеше да заяви на Кирилова, че завистта не е позитивно качество и че познава един водопроводчик, който може да ѝ се притече на помощ, в случай че доста са ѝ запушени тръбите. Остави си го за след това, ще го спомене пред останалите клявки и те ще го занесат украсено на Кирилова. На площадката пред входа настъпи дребна блъсканица, всички се схванаха по какъв брой пари да съберат от горната страна, че шумоизолацията на жилището от седмия етаж да бъде качествена. С пълен най-малко 10 сантиметра стиропор от всички страни, даже изпод, че дори и остъклената им тераса, марков материал, немски. Запушиха всички вероятни процепи и дупчици, през които страданието можеше да се шмугне и да има късмет да доближи до ушите им. Соцреализмът беше съкрушен.
Месец по-късно множеството съседи от входа изглеждаха ведри, спокойни и в положително въодушевление. Поздравяваха се по стълбището с усмивки, ходеха си на посетители, пиеха кафе следобяд и дори бяха не запомнили за издевателството, който ги преследваше по същото това време на деня до наскоро. В началото на декември празничната блъсканица се засилва, студът ласкаво щипеше бузите им, очите им плуваха в изпарения от алено вино, а за Коледа взеха решение да се провеждат и дружно да посетят кварталната черква. Станаха един обединен, обединен и здрав колектив и даже Цветелина Петрова и Маргарита Кирилова се сприятелиха освен във Facebook, само че и напълно онлайн, не запомнили думите отровни, почнаха да се назовават " муцка ". А някъде горе в своя бункер на последния етаж в ранните следобеди посред сумрака на хола си отваряше като риба на изсъхнало устата си Панайот. Отваря ги, само че от тях нищо не излиза. О, О, О. Но е по този начин безшумно и ведро в близост. И отново – ООО. Нито тон. Шумоизолиран е качествено. Марков материал.
Другите съседи стояха, слушаха и кимаха одобрително. Така е, по този начин е, намеси се Цветелина от първия, няма ден, в който да не го слушаме, хем сме най-далече от него. Ама би трябвало да се вземат някакви ограничения, това към този момент на нищо не наподобява. Ох, ох, не стопира. Ясно е, боли го, може и да не издържи още дълго, да ме прости Господ, само че ние какво сме отговорни, кажете ми! То по-хубаво кучето на Ковачеви да лае, както имат адет да го отпътуват по една седмица и то към този момент не устоя, горкото. Лае. Ама отново, неговите звуци са по-приемливи, да ме прости Господ. На това място Ивелина се прекръсти. И продължи. Аз съм жена на 55, не се знае и мене какъв брой ще ме бъде. Така е, раждаме се и ще си отидем някой ден. Но бива ли всички да ставаме очевидци на сходна свирепост! Ми той ни скапе съня! Следобед от него не можем да подремнем, а сме хора на възраст, имаме потребност от отмора и успокоение. Хайде в този момент и ние да се разболеем около него!
Сакън, Цветелино, стой се. Да не разтварям приказка в този момент, че и от вас много шумно от време на време. Като почнете с мъжа ти скръц, скръц, по три часа и то нощем, когато всичко се чува. Хем викаш стара си била, никак дори, биля, ти не си стара. Де гиди, бабички. Бившата счетоводителка Кирилова се опита да го извърти на смешка, само че нещо не ѝ се получи с усукването. И млъкна сконфузено. Обаче се съвзе бързо. Така де, всички подвигаме звук. Обаче Цветелина към този момент се беше докачила и реши да напусне събранието на секундата. Но не се сдържа и извади колеблив език на собствен ред. Ее, Кирилова, ти нищо не сподели, ще се злепоставяме ли в този момент. Че то това живот ли е, хората, дето живеят в къщи, нямат нашите проблеми. Ама ние сме като едно огромно семейство. И би трябвало да приемем този факт с минусите и плюсовете. То пък едни плюсове! Да не загатвам, че през ден мъжът ти като се изпърди в асансьора, го чуват и гълъбите на тавана. С ряс! Панелите треперят. Много кисело зеле ядете. Но да не отваряме, крещя, тая тематика.
Да не я отваряме, но я отворихме. Нали по тази причина свикахме събранието, намеси се, с цел да потуши пристрастеностите съседът Миролюб. Какво е отговорен индивидът, че е болен. Ще мре ли, нема ли да мре, Божа работа. Мене питате ли ме, дето досами под него пребивавам на шестия етаж! Изгубих към този момент предпочитание за живота и аз, споделям ви. С тапите за уши съм нонстоп. И те не оказват помощ. В дупка съм, вървя като преситен нагоре-надолу по през целия ден и очаквам по кое време ще почне, а като почне да стене следобяд, цялостен настръхвам. Няма привикване с това, споделям ви. Правих му забележка един път, два пъти, 10 пъти, не и не. Но той това не може да го управлява. На друго място няма къде да живее. В неговото положение може да продължи още не с месеци, ами дори две години, до момента в който... Такова. Дотогава и ние ще изпукаме, дето вика съседката. Ами дайте да помислим какво можем да създадем. Имам един прочут в общината, нали ще санират блока скоро, идната седмица почват. Да им се примолим, в случай че би трябвало и някой лев да дадем повече, само че да шумоизолираме жилището на Панайот. Който е склонен, апелирам да гласоподава, сподели съседът Миролюб. И след това раздаде на всички по един чифт нови тапи.
Цветелина Петрова и Маргарита Кирилова се спогледаха злобно, само че заровиха томахавките. Временно. Цветелина таман се канеше да заяви на Кирилова, че завистта не е позитивно качество и че познава един водопроводчик, който може да ѝ се притече на помощ, в случай че доста са ѝ запушени тръбите. Остави си го за след това, ще го спомене пред останалите клявки и те ще го занесат украсено на Кирилова. На площадката пред входа настъпи дребна блъсканица, всички се схванаха по какъв брой пари да съберат от горната страна, че шумоизолацията на жилището от седмия етаж да бъде качествена. С пълен най-малко 10 сантиметра стиропор от всички страни, даже изпод, че дори и остъклената им тераса, марков материал, немски. Запушиха всички вероятни процепи и дупчици, през които страданието можеше да се шмугне и да има късмет да доближи до ушите им. Соцреализмът беше съкрушен.
Месец по-късно множеството съседи от входа изглеждаха ведри, спокойни и в положително въодушевление. Поздравяваха се по стълбището с усмивки, ходеха си на посетители, пиеха кафе следобяд и дори бяха не запомнили за издевателството, който ги преследваше по същото това време на деня до наскоро. В началото на декември празничната блъсканица се засилва, студът ласкаво щипеше бузите им, очите им плуваха в изпарения от алено вино, а за Коледа взеха решение да се провеждат и дружно да посетят кварталната черква. Станаха един обединен, обединен и здрав колектив и даже Цветелина Петрова и Маргарита Кирилова се сприятелиха освен във Facebook, само че и напълно онлайн, не запомнили думите отровни, почнаха да се назовават " муцка ". А някъде горе в своя бункер на последния етаж в ранните следобеди посред сумрака на хола си отваряше като риба на изсъхнало устата си Панайот. Отваря ги, само че от тях нищо не излиза. О, О, О. Но е по този начин безшумно и ведро в близост. И отново – ООО. Нито тон. Шумоизолиран е качествено. Марков материал.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ