Съсънка
Съсънка или анемония /Anemone/ е жанр от над 120 типа цъфтящи многогодишни растения от семейство Лютикови, публикувани в Средиземноморието, Мала Азия, Южна Европа и Китай. Лековитият резултат на съсънката е бил открит още преди епохи. Древните римляни приготвяли от растението запарка, която приемали при тресчица, а индианците употребявали съсънката за лекуване на прободни рани.
История на съсънка
Съсънката вирее в доста страни и по тази причина съществуват разнообразни поверия за произхода ѝ. В Швеция се счита, че лечебната билка цъфти, когато прелетните птици се връщат от зимната миграция. Други пък, осланяйки се на гръцкото име на съсънката (ανεμος - вятър), настояват, че растението отваря цветовете си, когато излезе пролетният вятър.
Някои митове описват, че чудодейното цвете е чиновник на господ Анемос, богът на ветровете и цъфти, с цел да предизвести природата за идването му. Съществуват и митове, които свързват лековитото цвете с богинята Афродита и любовта ѝ с ловеца Адонис. Но когато господ Арес (съпруг на богинята), разкрил връзката им, заповядал Адонис да бъде погубен. Тук обаче има разминаване в легендите. Едната гласи, че от кръвта на ловеца Афродита основала цветето съсънка, а съгласно втората растението пораснало от сълзите на богинята.
Друго поверие пък споделя, че Зевс съжалил Афродита и помолил Хадес да връща един път годишно Адонис на земята, с цел да бъде с обичаната си. Така се появило цветето съсънка. Днес лековитото растение символизира мимолетното в живота, защото е нетрайно и хората могат да му се любуват за несъмнено време.
Видове съсънка
У нас се срещат няколко типа съсънка. Бялата съсънка /Anemone nemorosa/ е многогодишно тревисто растение. Коренището ѝ е дълго, цилиндрично, жълто или кафяво, безпрепятствено. Цветоносните стъбла са до 30 см високи, изправени, нормално голи. Приосновните листа са триделни и длановидно разсечени. Стъблените листа са 3, с дръжки, триделно разсечени и наподобяват на приосновните, само че са по-дребни.
Цветовете са единични, ситуирани на дълги дръжки и при дъжд се навеждат надолу. Околоцветникът е венчевиден, наедрял, нормално снежнобял. Този тип цъфти от март до май. Цялото свежо растение е отровно. След изсушаване отровността му се губи. Расте в по-голямата част на Европа, Югозападна Азия и Северна Америка. У нас бялата съсънка вирее из сенчестите шубраци и влажните тревисти места на Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Пирин и докъм 1800 м надморска височина.
Жълта съсънка /Anemone ranunculoides/ съставлява многогодишно растение с дълго, тъмнокафяво коренище. Стъблото ѝ единично, достигащо височина до 7 - 30 см, голо или разсеяно влакнесто с един приосновен лист или без него. Стъблените листа са 3 на брой, събрани в прешлен под цвета, на ръкохватка, до основата си дланевидно триразделни, като дяловете са яйцевидни до тясно елиптично ланцетни, към основата си целокрайни, нагоре едро назъбени до изрязани, от горната страна разсеяно влакнести, изпод голи. Жълтата съсънка се среща из сенчести широколистни гори и шубраци в предпланинския и долния планински пояс до към 1500 м надморска височина. Освен у нас е публикувана и в Русия, Югозападна Азия и Средиземноморието.
Нарцисоцветната съсънка /Anemone narcissiflora/ е тревисто растение от семейство Лютикови. Считана е за един от най - красивите типове на жанр Съсънка, който пораства по планините в България. Наречена е по този начин, тъй като на върха на стройното и високо до 50 см стъбълце, събрани в букет, разцъфтяват снежнобели цветове, наподобяващи нарциси. В средата изпъква жълтото леке на многочислените дребни тичинки, които скриват още по-дребни плодници. В основата на стъблото се развиват някои приосновни листа с дълги дръжки и надълбоко длановидно разсечени петури. Този тип може да се види единствено в гоцеделчевското село Вълкосел в местността Козен.
Друг доста хубав тип е горската съсънка /Anemone sylvestris/. Тя е пролетно цъфтящо, многогодишно, тревисто растение. Старите листа изсъхват през зимата, само че напролет се появяват нови. Растението има късо коренище и пълзящи издънки. Стъблото на този тип е гъсто влакнесто в долната си част, достигащо височина 15 – 40 см при цъфтежа. Листата са комплицирани, длановидно наделени в пет дяла, приосновни и стъблени. Цветовете са бели, единични. Плодът е пухест кочан с доста семена. Горската съсънка се среща из шубраци, каменисти поляни в предпланините. Предимно на варовик. Основно е публикуван в Централна и Западна Европа. Този тип цъфти през април – юни.
Един доста потребен тип е полската съсънка /Anemone pulsatilla/. Тя е многогодишно, тревисто, влакнесто, копринесто растение, достигащо на височина 10 - 50 см. Има приосновни и стъблови листа. Приосновните ѝ листа са тройно перести, с тесни линейни дялове и с дръжки, до момента в който стъбловите ѝ листа са приседнали. Цветовете на полската съсънка са пурпурно - червени или бледовиолетови, достигащи в диаметър 3 - 4 см, с извити на открито околоцветни листчета. Този тип цъфти през март – май.
Състав на съсънка
В множеството от типовете са открити, лактоните анемонин, протоанемонин, а в цветовете — антоцианови багрила.
Отглеждане на съсънка
Спокойно можете да отглеждате лековитото цвете в градината си. Съсънката е отлично цвете за алпинеуми и цветни композиции. Тя се развъжда със семена, посредством делене на грудките, посредством делене на коренищата, посредством делене на туфите в края на лятото (маргаритоцветни и макоцветни съсънки) и посредством коренови резници (японските съсънки). Необходимо е, грудките да се наквасен за една нощ във вода преди засаждане.
При делене на грудките внимавайте всеки дял на грудката да има и вегетативни пъпки. В изсъхнало положение грудките могат да се запазят за дълго време. Накиснатите грудки се засаждат на 5 см дълбочина, на 10 см една от друга. Когато се засадят през септември, цъфтят през март или април, засадени през март, цъфтят от юни до септември. Японските съсънки цъфтят от август до октомври. Семената се сеят на дълбочина към 2 см.
Добре е да се поддържа непрекъсната влага в почвата. Семената поникват след към 3 - 6 седмици. Съсънките цъфтят с бели, розови, червени, сини, бледолилави елементарни, полукичести или кичести цветове. Те избират пропускливи богати с хумус глинести почви и полусенчести места. За да не измръзнат през зимата, е добре цветята да се покрият с мулч от сухи листа. Тези растения могат да се отглеждат сполучливо и в саксии.
Събиране и предпазване на съсънка
Употребяват се надземните елементи от съсънка, като се берат от април до юни по време на цъфтежа. Докато се бере, материалът не трябва да се натъпква, тъй като по този начин може да се спари и да почернее. Събраният материал се разстила на тъничък слой в сухи и проветриви пространства или се суши в сушилня при температура до 45 градуса. От към 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Ползи от съсънка
Още Хипократ употребявал съсънка за усмиряване на заболели от нервност. При дисменорея и полова превъзбуденост, както и при нараснал тонус на симпатиковата нервна система билката работи успокояващо и обезболяващо. Днес в различната медицина най-използвани са жълтата съсънка и полската съсънка. Тя провокира навлизане на кръв към болното място, усъвършенства кръвообращението и лекува разнообразни възпаления. От набраните по време на разцвет цветове се прави смес.
Полската съсънка пък е потребна за нервната система, тя работи успокояващо, гони напрежението и защищава нервите. Тъй като лековитото цвете се отразява позитивно на вегетативната нервна система, то оказва помощ и за вярното действие на вътрешните органи.
Полската съсънка лекува бодърствуване, меланхолия, хронична отмалялост, успокоява мигрената и други нервни разстройства. Помага при инфектиране на дихателните пътища, коклюш, старешки болести, при конвулсии на жлъчните пътища, червата и стомаха. Използва се още и при ревматизъм, подагра, инфектиране на вените, студени крайници и ръце. Прилага се и при инфектиране на междинното ухо.
Народна медицина със съсънка
Българската национална медицина предлага следната рецепта за леден извлек от полска съсънка: Залейте 2 ч.л. ситно стрита суха дрога с 300 мл студена вода и оставете сместа да отлежи едно денонощие. Прецеденият извлек се изпива на глътки за 1 - 2 дни.
Пригответе запарка от полска съсънка, като залеете 1 с.л. суха билка с 500 мл вряща вода и я оставите да престои 10 минути. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ястие.
Вреди от съсънка
Препоръчително е съсънката да се приема единствено по лекарско разписание. Тя не би да се използва по време на бременност и от хора със стомашно-чревни и бъбречни възпаления.
