На 50 години останах напълно сама
Със брачна половинка ми се разделихме преди година и не поддържаме връзки. Дори не си приказваме по празниците.
Оттогава не съм излизала с никого. Страхувам се от болката, която към този момент изпитах. Разбирам, че не всички мъже са идентични и не мога да осъждам за всички единствено по брачна половинка ми. Но не мога да намеря успокоение. В момента съм на 52 години и започнах да виждам, че самотата ми въздейства зле.
Станах потайна, затворена в себе си, отдалечих се от хората. В работата не желая да поддържам връзка с мъже, даже когато работните отговорности го изискват. Някога имах потребност от похвали, само че в този момент се срамя от тях и се изчервявам. Свикнах да съм сама, усещам се изцяло удобно и в сигурност.
В момента би трябвало да мисля единствено за себе си, а преди нямах задоволително време за това. През цялото време бях заета да се грижа за деца, брачен партньор, родственици. Сега преди всичко слагам себе си и по някаква причина ме изтезава възприятие за виновност поради това. Някак си е необичайно да получаваш пари и да ги харчиш за себе си.
Имам възприятието, че депресията ми се проточи дълго. Много желая да прегърна мъж, който да ме успокои и да каже, че всичко ще бъде наред. Имам потребност от поддръжката на деца, познати, да се прибирам вечер и фамилията ми да ме чака. Но когато се прибера, ме чака празнина и самотност. Мисля да си взема домакински любим, само че съзнавам, че той няма да замести хората и не мога да се реша да стартира нова връзка. Не мога да направя нищо за себе си.
Разбирам, че има положителни и неприятни страни на самотата. Но не желая да пребивавам живота си по този начин. Много страхове ми пречат. Лошите мемоари се появяват непрекъснато. Надявам се, че някой ден ще срещна нов човек, с който ще мога да основа ново семейство. Не се опасявам от възрастта си, имам вяра, че всичко хубаво занапред ми следва, защото наподобявам добре, имам положително обучение и хубава работа.
