Няма да харча храната си за внука! Да си донесе храна!
Със брачна половинка ми взехме решение да отидем на спектакъл. Отдавна искахме да го създадем. Но непрекъснатите задължения и грижи все ни пречеха, макар че театърът е на няколко крачки от у дома. Един другар даде на брачна половинка ми два билета – грехота е да не се възползваме от тази опция.
Оставаше единствено да измислим на кого да оставим сина ни. Глупаво е да вземем петгодишно момче с нас на зрелище за възрастни, а родителите ми преди малко отпътуваха на село. Решихме да се обадим на свекървата. Помолихме я сина ни да остане да преспи при нея, тъй като представлението ще свърши късно.
Тя не беше въодушевена, само че се съгласи и сложи своите условия.
Не й харесало, това че последният път синът ни не желал да поддържа връзка с нея и от самото начало бил на телефона. Помоли ни да не му даваме телефона този път. Според нея, в този момент той стреля в играта, а по-късно ще стартира да стреля по хората.
“Няма да си употребявам продуктите и да заставам с часове около котлона. Донесете му храна! ”
Беше ми доста неприятно да чуя всичко това, само че трябваше да се съглася с нейните условия. Сготвих храна за сина си у дома, взех всичко належащо. Но това е последният път, когато се обръщам към свекърва си за сходна услуга. Предпочитам да попитам другарка, която би отделила една купичка със чорба за сина ми.
Много баби са щастливи да се грижат за внуците си, само че аз не попаднах на такава. Скъпи се за парченце самун. Явно остарява, тъй като до момента не се беше държала по този метод.
