Сармите са любимото ми коледно ястие, питката я прави съпругът

Сармите са обичаното ми коледно ядене, питката я прави брачният партньор ми Успехът идва в сложна обстановка и се надявам да даде искрица вяра за по-добри времена, споделя Стойка Кръстева Тази година се сбъдна една моя фантазия Цял свят стана на крайници, с цел да слуша българския химн
Стойка Кръстева е родена е на 18 септември 1985 година в Добрич. Започва да тренира бокс на 13 година Тя е двукратна европейска шампионка и двукратна международна вицешампионка. На игрите в Лондон 2012 става първата българска боксьорка на олимпиада, като приключва пета.През 2018 година поставя завършек на кариерата си и става треньор. Две години по-късно се връща на спортния кръг и стартира подготовка с Борислав Георгиев в " Локомотив " (Сф).Идва и огромният ден! На 7 август 2021 година печели олимпийската купа в Токио в категория до 51 кг. Омъжена е за Борил Кръстев. Стойка дефинитивно слезе от кръга като състезателка и продължи треньорската си кариера. " Стандарт " потърси олимпийската ни шампионка с въпроси за равносметката от миналата сполучлива година, новото занятие и коледните мерки в фамилията.
Празнувах купата, като си оправях багажа Треньорската специалност ме прави щастлива, страстите на децата не могат да се заменят с нищо Надявам се новият министър да направи всичко за богатството на българския спорт Цената за медала, която платихме с екипа ми, беше много висока, само че си заслужаваше Смятам себе си за обективен, работлив и прочувствен човек
 

- Какво е възприятието да очакваш Коледа след такава година?

- Чувството е необикновено. В навечерието на празниците мога да кажа, че съм удовлетворена от миналата година. Трудът ни бе заплатен. Както споделят децата на Дядо Коледа - бях послушна и чакам подаръците си.

- Олимпийски първенец. Огромната фантазия. Половин година по-късно какво е чувството?

- Тази година се сбъдна една моя фантазия. Станах първата жена олимпийски първенец в бокса. Усещането още си е необикновено. Цял свят стана на крайници, с цел да слуша българския химн.

- Оттук до края на живота ти си олимпийската шампионка Стойка Кръстева. Как прекара първата вечер след купата?

- Олимпийската шампионка прекара първата си вечер в оправяне на багаж, тъй като полетът ни беше сутринта... Нямаше доста време за наслада, искахме първо да се приберем.

- Беше ли възнамерявала втория път да спреш с дейния спорт и по какъв начин се чувстваш като треньор? Веднъж се отхвърли и се върна.

- Това ми отричане е дефинитивно. Мисля, че няма какво повече да реализира от олимпийския връх. Треньорската специалност ме прави щастлива. Емоциите на децата не могат да се заменят с нищо друго.

- Сега, като треньор, по-заета ли си отпреди или е малко по-спокойно?

- Със сигурност в този момент съм доста по-ангажирана, тъй като с изключение на времето, което извозвам в залата за тренировките с децата, се занимаваме и с други неща, които са в интерес и от изгода на състезателите. Има случаи, в които излизам сутринта и се прибирам в 22:00 ч. вечерта.

- Ти загатна нееднократно, че дължиш доста от триумфа си на доскорошното ръководство на спорта.

- Животът ме е научил да оценявам всичко и да споделям благодаря, когато някой ми е оказал помощ.

- Нов министър, нови упования. Какво е твоето мнение?

- Не познавам новия министър персонално. Надявам се да направи всичко за богатството на българския спорт. Не мисля, че би трябвало авансово да се поставят етикети и да се съдят хората поради специалността или заниманията им. По-скоро би трябвало да се види какво е тяхното предпочитание и какво биха създали на даден пост, това за мен е по-важното. Очакванията ми са да успее да управлява добре тази организация, тъй като спортът без положително управление е за на никое място.

- Прожекторите вървят и светят след теб. Неизбежната цена на триумфа? Умори ли се?

- Наистина ми е доста мъчно. Опитвам се да се отзова на всяка покана, която получа. Да, изморих се, само че задачата ми е децата да се завърнат още веднъж в залите и да спортуват. Родителите да видят, че спортът е значим и доста потребен за техните деца.

- Беше споделила, че и с изцяло изменена визия отново те разпознават, да вземем за пример на морето.

- Хората ме разпознават и доста постоянно ме стопират, с цел да ме питат: Каква е тайната на триумфа? Даже бях се пробвала да се скрия зад огромна шапка, само че и това не оказа помощ... Все отново това е цената на известността.

- Всеки огромен състезател знае цената на триумфа. Сега, когато се върнеш обратно, удовлетворена ли си от всичко, което направи?

- Цената за олимпийската купа, която платихме с екипа ми, беше много висока, само че си заслужаваше. Всеки труд се възнаграждава. И нашият се възнагради. Аз съм си го изживяла към този момент този миг, това благополучие и се пробвам, в случай че мога по някакъв метод, да го предам на младите, да могат те да усетят тази страст, с цел да изпитат потребност да се борят и да реализират триумфи.

- Защо е належащо толкоз доста да " ухажвате " младите, с цел да упражняват?

- Смятам, че днешното потомство деца е много капризно и получава съвсем всичко наготово. Това е една от аргументите да не желаят да се сблъскат с всички компликации, през които би трябвало да минат, с цел да стигнат до триумфа.Има си доста ограничения, доста компликации и битки, през които би трябвало да премине всеки, с цел да стигне до триумфа. А на децата в този момент това им е мъчно. Искат всичко да стане в този момент, на момента и наготово, в случай че може.

- Усещаш ли повече позитивни страсти към себе си, откогато завоюва купата?

- Да, има много позитивни страсти към мен. Интересно ми е, когато, вървейки по улиците, даже с маска, слушам към мен: " Това тя ли е, не е ли тя? Да, тя е, олимпийската шампионка ". Или пък непосредствено идват и питат: " Вие ли сте Стойка Кръстева? "

- Този триумф идва в сложни времена. Това прави ли го още по-ценен?

- Наистина, триумфът идва в сложна обстановка и се надявам да даде искрица вяра за по-добри времена. Дано хората се обединят и да си оказват помощ за общите дела.

- Ако имаш свободно време, по какъв начин го прекарваш? Някакво занимание или различен обичан спорт?

- Към момента нямам никакво свободно време. Надявам се по празниците да намеря. Обичам да пътувам измежду природата, да карам ски, да играя футбол и да ловя риба.

- Как се усеща семейство с олимпийски първенец?

- Семейството ми е щастливо и гордо!

- Коледа и Нова година предстоят. Къде за теб е разликата и по какъв начин се чустваш на двата празника?

- Коледа за мен е фамилен празник и ще го прекарам със фамилията си. Няма къде другаде да бъда в подобен миг. Нова година ще посрещна с другари.

- Кое е обичаното ти коледно ядене? Включваш ли се в приготвянето на трапезата?

- Обичам да се включвам интензивно в приготвянето на вечерята. Сармите са обичаното ми коледно ядене. Ще обсъдим у дома менюто за празника и тогава ще разпределим кой какво ще прави. А какво умея да сготвям - загадка е, няма да издам. В интерес на истината, аз мога да подготвям сармички, само че с питките не ме бива. Тях ги прави брачният партньор ми.

- Какъв вид човек си? На кръга се виждаше страстта. Или там си друга?

- Смятам себе си за обективен, работлив и прочувствен човек.

- Голям проблем за олимпиадите - без щанги и бокс на олимписки игри. Мнението ти?

- Смятам, че това няма да се случи. Има три точки за осъществяване и те са изцяло постижими - бистрота на финансите, промяна на съдийството и съблюдаване на насоките от МОК.