Любомир Каримански: Фундаментален проблем е, че правителството възнамерява да не изменя макрорамката в бюджета
Със 7 месеца забавяне България най-сетне ще има постоянен бюджет от 1 август. Днес в „ Държавен вестник “ се обнародват бюджетите на ДОО и Здравната каса, а до края на седмицата се чака да бъде оповестен и главният финансов закон.
Управляващите го нарекоха „ завещан бюджет “ и „ фактурата от кьор софрата “, само че по едно и също време с това обявиха, че са показали храброст да покажат същинското положение на обществените финанси.
Управителят на Българска народна банка предизвести, че тази план-сметка не обръща, а задълбочава отрицателната наклонност.
„ Няма да давам дефиниции за бюджета – това политиците могат да си го разрешават. По-скоро разгадавам на това да се проучват числата в бюджета, както и политиките, които се задават посредством обновената средносрочна бюджетна прогноза. Именно там съществуват, или най-малко би трябвало да съществуват, политиките, които едно държавно управление има намерение да осъществя. Бих желал да проучваме процентните промени, съотношенията и трендовете по отношение на предходните години, както и по отношение на индикаторите, заложени точно в тази средносрочна бюджетна прогноза “.
Това разяснява в „ Тази заран “ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка.
„ Моите заключения са, че не може и не трябва да се задава макрорамка, която държавното управление в държавния бюджет има намерение да не променя през 2027 година, когато се приема идващият бюджет, за идващия бюджет от три години “, уточни той.
По думите му това е базисен, фундаментален проблем, тъй като в тази макрорамка са заложени главните стопански и финансови индикатори, върху които стъпват развиването на стопанската система, приходната част на бюджета и разходната част на бюджета.
„ Когато имаме динамичност, изразена от геополитическа неустойчивост, вътрешно повишение на потреблението и към момента недотам изстудяване на кредитния пазар в България, се получава по този начин, че измененията в тези индикатори не се регистрират навреме. Тоест динамичността да не бъде регистрирана – а това директно дава отражение върху приходната и разходната част “, разяснява Каримански.
„ Например, в макроикономическата прогноза за интервала 2026–2028 година в обновената средносрочна бюджетна прогноза е планувано надлежно инфлацията за 2026 година по хармонизирания показател на потребителските цени да бъде 4,3%. Българската национална банка излезе с прогноза, че тази инфлация на средносрочна база за годината ще бъде към 5%, което значи разлика от 0,7%. Обикновено прогнозите на Българска народна банка са доста по-близки до действителните “, разяснява Каримански.
„ Най-вероятно държавното управление стъпва на пролетната макроикономическа прогноза и не я ревизира. Тоест би трябвало към есента, която в този момент идва, да може да се направи нова макроикономическа прогноза за бюджет 2027 “, изясни той.
„ Именно по тази причина споделям, че фундаментално ме тормози този член в бюджета, в текстовата част преди преходните и заключителните разпореждания, че държавното управление не има намерение да излиза с нова обновена средносрочна бюджетна прогноза, когато се изготвя бюджетът за 2027 година “, разяснява специалистът.
