Сармите - вкусът на зимата и Коледа
Сармите са едно от обичаните ястия на българина. Едва ли има семейство, в което да не се подготвят, дойде ли зимата и наближи ли Коледа. Вкусът на кисело зеле и запържено смляно месо могат да оправят настроението на всеки в дългите мрачни и студени дни на декември.
Разбира се, както за всичко на Балканите, по този начин и за храната, по този начин и за сармите, няма съгласие кой е създателят и за чия национална горделивост става дума. Апетитните зелеви, а от време на време лозови листа с заряд от кайма и ориз са обичайно ядене с изключение на у нас, и в Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, а също и в Азербайджан, Армения, Иран, Ирак и други.
И въпреки всичко кой ги е измислил?
Историците свеждат разногласията си до рамките на Гърция и Турция. Според една част от кулинарните откриватели византийците първи са измислили сполучливата композиция и са се радвали на вкусни сарми още в античността. Изследователите от Средновековието разкрили, че към гръцката древност водят и ястия, сходни на днешните мусака и кюфтета.
Не са малко обаче и тези, които приписват сармите на османските завоеватели. При всички положения името на сармите идва от турската дума sarmak, която значи “завивам ”. В Турция сармата има и друго име dolma, от dolmak, което на турски значи “пълня ”.
Не е допустимо да се изброят всички типове предписания за сарми. В Турция да вземем за пример сармите се вършат с изключение на от лозови и зелеви листа, и от листа от тиквички, патладжан и тиква.
Ако сармата (или долмата) е с кайма, тя се сервира с кисело мляко, суха мента, алена чушка и олио. Там е традиция сармичките да се ядат студени като предястие. Освен с ориз, те могат да бъдат пълнени с булгур и месо, с кедрови ядки, стафиди и даже със сушени череши.
В Гърция, България, Сърбия, Румъния и други балкански страни, постните сармички с лозови листа също се сервират студени преди главното. Зелевите сарми обаче стават по-големи и те нормално се сервират топли и като главно ядене. У нас рецептата също е претърпяла разнообразни видоизменения и постоянно сармите се пълнят с изключение на с месо и ориз, и с фасул, даже и с риба, а лукът, вместо кромид, от време на време е и праз.
Сармите участват в не една и две забавни истории - от хилядолетните митове до днешните исторически и политически конфликти. В Сърбия да вземем за пример сармите се трансфораха в част от предизборната акция на един от претендентите за президент през 2017 година, Любиша Прелетачевич. Неговата партия се споделяше SPN, редуциране от Sarmu Probo nisi, което в превод означаваше “Не сте ли пробвали сарми ”. С нея Прелетачевич се класира на трето място в конкуренцията.
Авторството върху сармите изтезава и народите на Армения и Азербайджан. Заради нерешените разногласия по въпроса азерите описват легендата за арменката Тангик, която не умеела да прави сарми и по тази причина откраднала рецептата от азерската си съседка Телло.
Разбира се, който и да е създателят и в каквито и комбинации да се съчетават продуктите, сармите не изгубват очарованието си на една от най-вкусните храни на Балканите.
