Сърбия: Обрат в отношението към Русия заради войната на Путин?
Сърбия е най-близкият съдружник на Русия в Европа и се гордее с положителните си връзки с Китай, който ѝ обезпечава кредитиране за огромни инфраструктурни планове. В същото време балканската страна е кандидатка за участие в Европейски Съюз. На запад назовават това " политика на два стола ". Сърбия има дълги обичаи с нея.
Сега обаче наподобява, че се задава краят на този тип политика - в подтекста на войната на Русия против Украйна Сърбия е изправена пред поврат: държавното управление в Белград би трябвало да реши на чия страна ще стои в бъдеще.
„ Нож в гърба на сърбите "
До момента картината, представяна от считаната за рупор на държавното управление сръбска булевардна преса, бе ясна: приятелите са Русия и Китай, а опасността идва от страна на Запада. Но точно тези медии ненадейно смениха тона си предходната седмица: излязоха със заглавия като „ Световна политика на наш тил ", „ Путин мисли единствено за ползите на Русия и не регистрира позицията на Сърбия ", „ Заради войната Путин не помни Сърбия и Косово ", „ Путин забива нож в гърба на сърбите ".
Какво е станало? Руският президент Владимир Путин обоснова своите искания към Крим и Източна Украйна с това, че Западът е откъснал днешната Република Косово от сръбския държавен съюз и я е признал в несъгласие на интернационалното право. Накратко: вие отцепихте Косово от Сърбия, ние ще създадем същото с Крим и Източна Украйна. Откъдето обаче следва също, че Косово би трябвало да е тъкмо толкоз без значение, колкото и регионите, за които претендира Русия.
Индикации за ново позициониране
След среща със сръбския президент Александър Вучич на 20 април, американски сенатори обявиха, че той желал в границите на два месеца да промени политическия курс на Белград. Очаква се този петък (6 май) Вучич да излезе с послание към сръбския народ, в което да направи нова оценка на интернационалното състояние на Сърбия.
През последните седмици натискът по отношение на Сърбия непрекъснато се засилваше. Вашингтон и Брюксел предизвестиха, че в случай че Сърбия желае да принадлежи към Европейски Съюз, би трябвало да се причисли към външнополитическата линия на Общността. Европейският парламент насочи и остри рецензии към китайските оръжейни доставки за Сърбия - Белград нямал потребност от ракетни системи „ земя-въздух " в случай, че е заобиколен единствено от страни от НАТО и от Европейски Съюз. Или страната въпреки всичко има други някакви проекти, се интересуват още от европарламента.
Още повече, че през март т.г. вътрешният министър Александър Вулин, считан за тръбач на президента Вучич, съобщи, че Сърбия трябвало да приключи всякакво по-нататъшно доближаване с Европейски Съюз и да стане политически неутрална.
Застрашена ли е сръбската стопанска система?
Социалните проблеми обаче слагат под опасност тази позиция на Вучич, проучват дребното останали сериозни медии в страната. Населението би трябвало да се оправя с увеличените цени на храните и горивата, само че пък сръбските пенсионери, които чакат от Вучич сигурност за скромния си витален стандарт, застанаха на негова страна след отпуснати еднократни държавни помощи.
Белградският вестник „ Новости ", заемащ челно място измежду бранителите на Вучич против Запада, излезе с огромна публикация, че „ Западът съществено застрашавал сръбската стопанска система ". Вестникът тиражира догатката, че Западът можел да спре финансовите помощи и да изтегли към този момент направени вложения. Но би могло да стане и по-зле - в случай че се постави завършек на вероятните от 2009-а година насам безвизови пътувания в Европейски Съюз.
Конспиративни теории
„ Новости " включва тези мрачни сюжети в границите на една по-голяма доктрина на конспирацията: Западът работи взаимно със съседите в Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватия против президента Вучич. И по-нататък: настоящият напън против Сърбия е продължение на разбиването на Югославия и на натовските бомбардировки по време на войната в Косово през 1999-а година, а задачата била „ част от нашата територия да бъде подарена на албанците ".
Всъщност обаче Сърбия е напълно подвластна от Запада: досега от Брюксел са отпуснати четири милиарда евро помощи за развитие; 24 000 сръбски компании с съвсем 900 000 чиновници живеят от бизнеса с Европейски Съюз. Сръбските бизнесмени изнасят в Европейски Съюз две трети от продукцията си. Вучич не би трябвало да рискува с прекратяването на тези мощни връзки, в случай че не желае самият той да се окаже под опасност, считат сериозно настроените сръбски анализатори. Той по-скоро би трябвало да обърне тил на Русия и еднопосочно да се ориентира към Запада.
Автор Томас Брай
Томас Брай е дълготраен задграничен сътрудник на ДПА и някогашен началник на бюрото на организацията за страните от Балканите
Сега обаче наподобява, че се задава краят на този тип политика - в подтекста на войната на Русия против Украйна Сърбия е изправена пред поврат: държавното управление в Белград би трябвало да реши на чия страна ще стои в бъдеще.
„ Нож в гърба на сърбите "
До момента картината, представяна от считаната за рупор на държавното управление сръбска булевардна преса, бе ясна: приятелите са Русия и Китай, а опасността идва от страна на Запада. Но точно тези медии ненадейно смениха тона си предходната седмица: излязоха със заглавия като „ Световна политика на наш тил ", „ Путин мисли единствено за ползите на Русия и не регистрира позицията на Сърбия ", „ Заради войната Путин не помни Сърбия и Косово ", „ Путин забива нож в гърба на сърбите ".
Какво е станало? Руският президент Владимир Путин обоснова своите искания към Крим и Източна Украйна с това, че Западът е откъснал днешната Република Косово от сръбския държавен съюз и я е признал в несъгласие на интернационалното право. Накратко: вие отцепихте Косово от Сърбия, ние ще създадем същото с Крим и Източна Украйна. Откъдето обаче следва също, че Косово би трябвало да е тъкмо толкоз без значение, колкото и регионите, за които претендира Русия.
Индикации за ново позициониране
След среща със сръбския президент Александър Вучич на 20 април, американски сенатори обявиха, че той желал в границите на два месеца да промени политическия курс на Белград. Очаква се този петък (6 май) Вучич да излезе с послание към сръбския народ, в което да направи нова оценка на интернационалното състояние на Сърбия.
През последните седмици натискът по отношение на Сърбия непрекъснато се засилваше. Вашингтон и Брюксел предизвестиха, че в случай че Сърбия желае да принадлежи към Европейски Съюз, би трябвало да се причисли към външнополитическата линия на Общността. Европейският парламент насочи и остри рецензии към китайските оръжейни доставки за Сърбия - Белград нямал потребност от ракетни системи „ земя-въздух " в случай, че е заобиколен единствено от страни от НАТО и от Европейски Съюз. Или страната въпреки всичко има други някакви проекти, се интересуват още от европарламента.
Още повече, че през март т.г. вътрешният министър Александър Вулин, считан за тръбач на президента Вучич, съобщи, че Сърбия трябвало да приключи всякакво по-нататъшно доближаване с Европейски Съюз и да стане политически неутрална.
Застрашена ли е сръбската стопанска система?
Социалните проблеми обаче слагат под опасност тази позиция на Вучич, проучват дребното останали сериозни медии в страната. Населението би трябвало да се оправя с увеличените цени на храните и горивата, само че пък сръбските пенсионери, които чакат от Вучич сигурност за скромния си витален стандарт, застанаха на негова страна след отпуснати еднократни държавни помощи.
Белградският вестник „ Новости ", заемащ челно място измежду бранителите на Вучич против Запада, излезе с огромна публикация, че „ Западът съществено застрашавал сръбската стопанска система ". Вестникът тиражира догатката, че Западът можел да спре финансовите помощи и да изтегли към този момент направени вложения. Но би могло да стане и по-зле - в случай че се постави завършек на вероятните от 2009-а година насам безвизови пътувания в Европейски Съюз.
Конспиративни теории
„ Новости " включва тези мрачни сюжети в границите на една по-голяма доктрина на конспирацията: Западът работи взаимно със съседите в Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватия против президента Вучич. И по-нататък: настоящият напън против Сърбия е продължение на разбиването на Югославия и на натовските бомбардировки по време на войната в Косово през 1999-а година, а задачата била „ част от нашата територия да бъде подарена на албанците ".
Всъщност обаче Сърбия е напълно подвластна от Запада: досега от Брюксел са отпуснати четири милиарда евро помощи за развитие; 24 000 сръбски компании с съвсем 900 000 чиновници живеят от бизнеса с Европейски Съюз. Сръбските бизнесмени изнасят в Европейски Съюз две трети от продукцията си. Вучич не би трябвало да рискува с прекратяването на тези мощни връзки, в случай че не желае самият той да се окаже под опасност, считат сериозно настроените сръбски анализатори. Той по-скоро би трябвало да обърне тил на Русия и еднопосочно да се ориентира към Запада.
Автор Томас Брай
Томас Брай е дълготраен задграничен сътрудник на ДПА и някогашен началник на бюрото на организацията за страните от Балканите
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ