Отгледах две неблагодарни деца
Съпругът ми умря преди пет години. Живея сама, а синът и дъщерята от дълго време имат свои фамилии.
Цял живот сме се трудили да ги образоваме, да им купим жилище.
Сега едвам свързвам двата края, тъй като пенсията ми е дребна, икономисвам и от храна.
Не си припомням по кое време за финален път подготвих ядене с месо. Ям най-вече евтини макарони.
Един ден си говорехме със съседката. Тя сподели, че децата й оказват помощ, носят й храна, купуват й скъпите медикаменти и други нужни неща.
Срам ме е да желая помощ от децата ми, а те не се сещат да ми оказват помощ.
Всяка година почиват в чужбина, в скъпи курорти.
Веднъж помолих за пари, с цел да си платя сметките. Синът ми се престори, че не схваща намека, а щерка ми просто сподели, че не може да помогне. Бях без ток към месец.
Имат пари за поправки и гориво за колите, само че не ми помогнаха.
А посветих целия си живот на тях. Дъщеря ми всеки месец си купува нови облекла, джобните пари на внучката ми са повече от моята пенсия.
Снахата не разрешава на сина ми да ми оказва помощ.
Спомням си по какъв начин аз и сестра ми помагахме на родителите ни. Никога не сме ходили на посетители с празни ръце. Никой не ни е намеквал, ние сами знаехме, че те имат потребност от помощ.
Вероятно не можах да отгледам децата си вярно. Не схващат ли, че нуждая се от помощта им?
Трудно и мъчително ми е да приема обстоятелството, че децата ми са толкоз студени.
Не причинявайте това на родителите си. Те няма да бъдат постоянно до вас.
