Синът ни спря да общува с нас
Съпругът ми и аз вярвахме, че би трябвало да осигурим на детето всичко належащо. Но както сподели животът, сме сбъркали. Нищо положително не се случва, когато човек получи нещо просто по този начин, гратис. Това не му носи никаква изгода и ние самите се убедихме в това от личен опит.
Когато Антон приключи гимназия, ние му помогнахме да отиде в лицей, макар че нямаше огромно предпочитание да учи.
Когато синът ни приключи, му купихме апартамент и му помогнахме да си откри работа. И по този начин Антон стартира да живее настрана.
Скоро в живота му се появи жена. Но ние незабавно не я харесахме.
Помолихме Антон да се раздели с нея. Неведнъж се пробвах да му обясня, че тя не е за него. Но той не ме послуша.
Скоро те се ожениха. Шест месеца по-късно им се роди дете, а по-късно и второ.
Разбира се, парите не им стигаха. Освен това роднините й непрекъснато им идваха на посетители и трябваше да ги хранят.
В началото със брачна половинка ми помагахме с пари на фамилията на сина ни. Изморихме се, само че ни беше жалост за внуците.
Но търпението ни свърши, когато Антон помоли да сменим жилищата. Все отново той и фамилията му живеят в едностаен апартамент. А аз и брачният партньор ми имаме доста прекрасен тристаен апартамент.
Вижте още: Дълго защитавана загадка
Той е огромен човек и би трябвало самичък да обезпечи фамилията си. Ние можем да му оказваме помощ единствено от време на време. Нашите благоприятни условия не са безкрайни.
Синът ни се обиди и не поддържа връзка с нас.
Но считаме, че постъпихме вярно. Единственото тъпо е, че не разбрахме по-рано, че не е належащо да оказваме помощ толкоз доста на сина ни. Тогава той щеше да се научи да разчита единствено на себе си.
