Струва ли си да давате пари назаем на роднини?
Съпругът ми и аз постоянно сме разчитали единствено на себе си. Може би това беше ключът към финансовото ни благоденствие. Веднага след сватбата взехме решение да стартираме дребен бизнес.
Първоначално той поправяше коли в гаража. След това стартира да се уголемява лека-полека. Наехме пространства и съоръжение на лизинг. А по-късно даже отворихме автомивка.
Аз бях счетоводител и админ. Работех, даже по време на бременността и скоро след раждането. Синът ни израсна в автосервиза. Аз и брачният партньор ми успяхме да се оправим доста добре без помощта на чичовци, лели, баби, дядовци и други родственици. Но по някаква причина, те не можеха да се оправят без нас.
Нашите родственици смятаха, че щом имаме бизнес, просто няма къде да похарчим парите си. Въпреки че, това надалеч не беше по този начин. Заради тези пари трябваше да работя от заран до вечер и без почивни дни.
Поправяхме гратис колите им. Те по този начин или другояче нямаха пари, а ние сме толкоз богати хора пък и ще им желаеме пари за нашите услуги. С някои от роднините се запознахме в автосервиза.
Не всеки има кола, само че всеки има потребност от пари. Нито моите родители, нито родителите на брачна половинка ми се срамиха да вземат пари назаем от нас. Вземаха и не ги връщаха. Свекървата изиска пари освен за себе си, само че и за сестра си и даже за племенниците си.
Братовчедът на брачна половинка ми взе пари от нас да заведе фамилията си на отмора. Той даде обещание да ги върне на части. Изминаха към този момент четири години и половина, само че не сме получили и стотинка. Той сподели, че заплатата му е дребна и няма задоволително пари. Когато брачният партньор ми му предложи да работи в нашата автомивка, той даже се обиди.
И тогава ни сполетя неволя. Малкият ни наследник се разболя тежко и незабавно се нуждаехме от огромна сума пари, която нямахме. Затова се обърнахме към нашите родственици. Обадихме се на всички. Те ни съчувстваха, само че никой не ни даде пари.
Вижте още: Законът на кармата постоянно работи
Отново се справихме сами. Продадохме колата и взехме заеми. Всичко мина добре и това е най-важното. Постепенно изплащаме задълженията, би трябвало да работим още повече. Но роднините ни към този момент не желаят пари от нас. Прекъснахме връзките с всички.
Никой не си мръдна пръста, с цел да ни помогне. Никой даже не благоволи да върне това, което ни дължеше. Същите тези хора имаха наглостта още веднъж да дойдат и да молят за помощ. Но бяха недоволни от отхвърли ни.
В последна сметка е много неуместно да подкрепяш всички родственици, без да изискваш нищо в подмяна.
