Негостоприемно посрещане
Съпругът ми и аз живеем на село. Често посрещаме посетители и ги одобряваме задушевно в дома си. Имаме огромна веранда, която служи като стая за посетители.
Когато бяхме млади, даже сме спали на дивана, отстъпвайки спалнята на гостите. Но в този момент желая комфорт. Все отново тази година ставам на 60 години.
Имаме двама пораснали сина. Всеки има свое семейство. По-малкият живее наоколо и постоянно ни оказва помощ из къщата. По-големият е в столицата и рядко ни посещава.
За 10 години е идвал единствено няколко пъти. Казва, че пътят е дълъг. Мисля, че всичко е поради снахата – тя се отегчава на село и презира всичко. Постоянно демонстрира недоволството си. Синът очевидно въобще не се интересува от нас, защото тя го манипулира.
Миналата година взехме решение да отидем на посетители на сина и снахата. Естествено, обадихме се на Андрей, с цел да го предупредим за визитата си. Приеха ни добре. Снахата сервира лакомства на масата и се усмихваше благо от самото начало. Когато споделих, че желая да си лягам към този момент, синът сподели, че ще ни повика такси и че е резервирал хотелска стая за нас.
Бях сюрпризирана, какво е това “гостоприемство ”? Знам, че снахата е настояла за това, само че той не е ли могъл да я разубеди?
На сутринта отидохме на закуска. След това синът и снахата отидоха на работа, а ние седяхме пред тв приемника през целия ден. Вечерта ни изпратиха назад в хотела.
Вижте още: Красотата е до време
Решихме да се приберем. Ако синът ни няма потребност от нас, няма да му се пречкаме. Когато по-малкият наследник разбра за „ гостоприемството “ на брат си, той сподели, че даже не желае да го вижда повече.
Оттогава синът ни се обажда единствено един път месечно. Дори не разбра, че ни е обидил. Разбира се, заплатиха за стаята, само че заслужаваме ли такова отношение?
Ако дойдат на посетители, снахата да спи в колата. Къщата ми е отворена единствено за сина ми и внука ми.
