"Дюн" на Вилньов е величествен
Съновиденията на Пол Атреидски от " Дюн " стават действителност най-накрая на огромния екран, също както и фантазиите на дребния Дени Вилньов от Квебек, който 13-14-годишен прочел и бил превзет от романа. Режисьорът на " Затворници ", " Сикарио ", " Първи контакт " и " Блейд Рънър 2049 " не е първият, запленен от пустинния свят на Франк Хърбърт, награден с първата премия за фантастична прозаичност " Небюла " през 1966 година
Още през 70-те това е планът фантазия на Алехандро Ходоровски, който в никакъв случай не вижда бял свят, само че самичък става сюжет на документални ленти и се снабдява с прозвището „ най-великият филм, който в никакъв случай не е бил сниман “. Подкрепян от френски продуцент, Ходоровски прекарва няколко години в избистряне на концепциите и строи бордовете за кино лентата (заедно с незнайния тогава художник Ханс Руди Гигер, по-късно основател на „ Пришълеца “). “Пинк Флойд “, преди малко издали Dark Side of the Moon, се съгласяват да напишат музиката, а в актьорския състав чилиецът мечтае да види Орсън Уелс, Салвадор Дали, Мик Джагър и Аманда Лиър паралелно с Дейвид Карадайн и Удо Кир.
Но фантазията се сблъсква с действителността на Холивуд и ето че минава още десетилетие, преди да се появи първата - и единствена към този момент – пълнометражна екранизация на „ Дюн “ (1984 г.). С нея се заема Дейвид Линч между „ Човекът слон “ и „ Синьо кадифе “. В функциите са още младият Кайл Маклоклан, Шон Йънг, Стинг и Силвана Мангано. В касово отношение филмът е провал. Една група фенове и до през днешния ден го счита за паметен, другите са на полярното мнение – че той е освен финансов, само че и естетически неуспех. Самият Линч избира да не си спомня за него.
Във всеки случай Дени Вилньов има работа с тежко завещание, само че както самият режисьор споделя в свое изявление от тази година: " Животът е къс. Длъжни сме да опитваме да реализираме невъзможното - в това е хубостта на изкуството. Да, бях подготвен, само че знаете ли кое бе най-голямото предизвикателство? Да реализира равнището на пристрастеността и фантазията, които имах като младеж. Да задоволиш този младеж е доста сложна работа! "
След извънредно дълъг продукционен развой върху сюжета (заедно с Ерик Рот и Джон Спейтс), върху невъобразимата сценография и костюми (заедно с дългогодишния му помощник Патрис Вермет), шест или седем месеца лишават единствено фотосите, извършени главно измежду пустините на Йордания. " Загубих визия за времето ", споделя в същото изявление Вилньов и по този начин ще се усеща и фенът по време на 2.5-часовия филм - пренебрегнат във приказен свят, от който не желае да си тръгне, въпреки този свят постоянно да е рисков и негостолюбив, а действието да се движи видимо мудно.
За малко и коронавирусът да осуети сбъдването на фантазията " Дюн " - постпродукцията бе приключена в разгара на пандемията, в началото оповестената премиерна дата бе 18 декември 2020 година - когато множеството салони в света бяха затворени, а малцината смелчаги като Нолан с неговия " Тенет ", дръзнали да излязат на кино, се бяха провалили шумно. Вилньов бе наскърбен и от решението на Warner да пуснат кино лентата по HBO Max в Съединени американски щати, вместо единствено на подобаващия му огромен екран. " Честно казано, да гледаш " Дюн " по малкия екран, е като да караш моторна лодка във ваната ", съобщи той. " За мен това е неуместно. Говорим за филм, който е основан като респект към класическото кинопреживяване. "
Да го гледаш в киносалон с добра картина и тон обаче е зашеметяващо завършения (и нещо, за което си коства да се ваксинирате). " Дюн " не разочарова и може би даже някой ден ще се трансформира в един от огромните киноепоси, като " Междузвездни войни " и " Властелинът на пръстените ".
Мнозина прочее откриха паралел сред кино лентата на Дени Вилньов и " Задругата на пръстена " - първата част от екранизацията на Питър Джаксън, която построява образно света на Толкин, вкарва героите и чак след втория час ги отпраща към техните ориси. Преди премиерата за това се говореше малко, съвсем по никакъв начин, само че в действителност заглавието на кино лентата е " Дюн: Част I " и в действителност това е единствено половината книга. Пазарлъкът на Вилньов с Warner/Legendary е за (поне) два кино лентата и е напряко немислимо, че в случай че този няма нужния касов триумф - тъй като коронавирусът още не е отпуснал изцяло хватката си - може и да остане финален. Така действа светът на огромната кино промишленост, само че аз от дълго време не съм чакала продължението на някой филм с сходно неспокойствие.
Темпото на " Дюн " е гладко и обилно. Филмът не бърза за на никое място, не зашеметява с екшън подиуми и галактически полети от първата секунда, построява деликатно своите мислени светове - океанската Каладан, пустинната Аракис, мрачната Гайди Прайм... Героите от династията Атреидис получават задоволително екранно време - младата вяра Тимъти Шаламе (в първата си основна роля в суперпродукция), Оскар Айзък като бащата дук и Ребека Фъргюсън като майката, член и на тайнствения медал Бен Джезърит. " Подправката " - най-цененият запас във Вселената, разпалва политически и екологически войни, пясъчните червеи изплуват чутовно отдолу под дюните на Аракис и младият Атреидис се насочва към своята орис. Това в резюме е всичко, което се случва в част I на " Дюн ", само че то е разказано и показано по възвишен метод, под превъзходно тревожните звуци на Ханс Цимер.
В блестящия актьорски състав виждаме още Шарлот Рамплинг, Зендая, Стелан Скарсгард (в едно от дребното своеволни отклонения от романа - другото е чернокожа жена в роля, написана от Фр. Хърбърт за мъж), Джейсън Момоа, Джош Бролин и Хавиер Бардем; но визуалистът Вилньов отдава не по-малка важност и на мизансцените, на дюните и на крепостите - разказът му разчита колкото на разговора и характерите, толкоз и на изображенията.
Изобщо " Дюн " е продукция от първа звездна големина и същинско благополучие в актуалното (пост)пандемично кино, доминирано от комиксови франчайзи, неведнъж отлагани министър председатели и стрийминг залъгалки.
Още през 70-те това е планът фантазия на Алехандро Ходоровски, който в никакъв случай не вижда бял свят, само че самичък става сюжет на документални ленти и се снабдява с прозвището „ най-великият филм, който в никакъв случай не е бил сниман “. Подкрепян от френски продуцент, Ходоровски прекарва няколко години в избистряне на концепциите и строи бордовете за кино лентата (заедно с незнайния тогава художник Ханс Руди Гигер, по-късно основател на „ Пришълеца “). “Пинк Флойд “, преди малко издали Dark Side of the Moon, се съгласяват да напишат музиката, а в актьорския състав чилиецът мечтае да види Орсън Уелс, Салвадор Дали, Мик Джагър и Аманда Лиър паралелно с Дейвид Карадайн и Удо Кир.
Но фантазията се сблъсква с действителността на Холивуд и ето че минава още десетилетие, преди да се появи първата - и единствена към този момент – пълнометражна екранизация на „ Дюн “ (1984 г.). С нея се заема Дейвид Линч между „ Човекът слон “ и „ Синьо кадифе “. В функциите са още младият Кайл Маклоклан, Шон Йънг, Стинг и Силвана Мангано. В касово отношение филмът е провал. Една група фенове и до през днешния ден го счита за паметен, другите са на полярното мнение – че той е освен финансов, само че и естетически неуспех. Самият Линч избира да не си спомня за него.
Във всеки случай Дени Вилньов има работа с тежко завещание, само че както самият режисьор споделя в свое изявление от тази година: " Животът е къс. Длъжни сме да опитваме да реализираме невъзможното - в това е хубостта на изкуството. Да, бях подготвен, само че знаете ли кое бе най-голямото предизвикателство? Да реализира равнището на пристрастеността и фантазията, които имах като младеж. Да задоволиш този младеж е доста сложна работа! "
След извънредно дълъг продукционен развой върху сюжета (заедно с Ерик Рот и Джон Спейтс), върху невъобразимата сценография и костюми (заедно с дългогодишния му помощник Патрис Вермет), шест или седем месеца лишават единствено фотосите, извършени главно измежду пустините на Йордания. " Загубих визия за времето ", споделя в същото изявление Вилньов и по този начин ще се усеща и фенът по време на 2.5-часовия филм - пренебрегнат във приказен свят, от който не желае да си тръгне, въпреки този свят постоянно да е рисков и негостолюбив, а действието да се движи видимо мудно.
За малко и коронавирусът да осуети сбъдването на фантазията " Дюн " - постпродукцията бе приключена в разгара на пандемията, в началото оповестената премиерна дата бе 18 декември 2020 година - когато множеството салони в света бяха затворени, а малцината смелчаги като Нолан с неговия " Тенет ", дръзнали да излязат на кино, се бяха провалили шумно. Вилньов бе наскърбен и от решението на Warner да пуснат кино лентата по HBO Max в Съединени американски щати, вместо единствено на подобаващия му огромен екран. " Честно казано, да гледаш " Дюн " по малкия екран, е като да караш моторна лодка във ваната ", съобщи той. " За мен това е неуместно. Говорим за филм, който е основан като респект към класическото кинопреживяване. "
Да го гледаш в киносалон с добра картина и тон обаче е зашеметяващо завършения (и нещо, за което си коства да се ваксинирате). " Дюн " не разочарова и може би даже някой ден ще се трансформира в един от огромните киноепоси, като " Междузвездни войни " и " Властелинът на пръстените ".
Мнозина прочее откриха паралел сред кино лентата на Дени Вилньов и " Задругата на пръстена " - първата част от екранизацията на Питър Джаксън, която построява образно света на Толкин, вкарва героите и чак след втория час ги отпраща към техните ориси. Преди премиерата за това се говореше малко, съвсем по никакъв начин, само че в действителност заглавието на кино лентата е " Дюн: Част I " и в действителност това е единствено половината книга. Пазарлъкът на Вилньов с Warner/Legendary е за (поне) два кино лентата и е напряко немислимо, че в случай че този няма нужния касов триумф - тъй като коронавирусът още не е отпуснал изцяло хватката си - може и да остане финален. Така действа светът на огромната кино промишленост, само че аз от дълго време не съм чакала продължението на някой филм с сходно неспокойствие.
Темпото на " Дюн " е гладко и обилно. Филмът не бърза за на никое място, не зашеметява с екшън подиуми и галактически полети от първата секунда, построява деликатно своите мислени светове - океанската Каладан, пустинната Аракис, мрачната Гайди Прайм... Героите от династията Атреидис получават задоволително екранно време - младата вяра Тимъти Шаламе (в първата си основна роля в суперпродукция), Оскар Айзък като бащата дук и Ребека Фъргюсън като майката, член и на тайнствения медал Бен Джезърит. " Подправката " - най-цененият запас във Вселената, разпалва политически и екологически войни, пясъчните червеи изплуват чутовно отдолу под дюните на Аракис и младият Атреидис се насочва към своята орис. Това в резюме е всичко, което се случва в част I на " Дюн ", само че то е разказано и показано по възвишен метод, под превъзходно тревожните звуци на Ханс Цимер.
В блестящия актьорски състав виждаме още Шарлот Рамплинг, Зендая, Стелан Скарсгард (в едно от дребното своеволни отклонения от романа - другото е чернокожа жена в роля, написана от Фр. Хърбърт за мъж), Джейсън Момоа, Джош Бролин и Хавиер Бардем; но визуалистът Вилньов отдава не по-малка важност и на мизансцените, на дюните и на крепостите - разказът му разчита колкото на разговора и характерите, толкоз и на изображенията.
Изобщо " Дюн " е продукция от първа звездна големина и същинско благополучие в актуалното (пост)пандемично кино, доминирано от комиксови франчайзи, неведнъж отлагани министър председатели и стрийминг залъгалки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ