Рождественско послание на Русенски митрополит Наум
Обични в Господа рожби на светата ни Църква,
В очакване на Христовото Рождество – събитието, ознаменувало началото на новата ера в човешката история, се обръщаме към всички вас с архипастирски благослов и благопожелания за мир и наслада в Светия Дух и благопожелание за братска в Христа обич и снизхождение посред ни, както и измежду всички индивиди по света – в духа на ангелското благовестие, чуто за първи път в Рождественската нощ от витлеемските пастири: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14).
Този апел, който отеква в нашия свят към този момент две хилядолетия, съгрявайки човешките сърца с неземна наслада и най-светла вяра, е изключително настоящ в последните години на тежки тествания и провокации пред мира и богатствата воля сред индивидите. Кризата, през която цялото общество през днешния ден минава, и която претърпяваме по този начин мъчително, е рецесия на незадоволителната ни религия в Бога и на отсъствието на обич към Него и ближните.
Христос пристигна и живя сред нас, с цел да ни дарува Царството Божие, което е царство на светлината, мира и насладата. Като стана един от нас – във всичко, с изключение на в прегрешението, – Той ни освободи от тиранията на прегрешението, и от всичко, що е земно и преходно, като насочи духовния ни поглед нагоре – към небесния мир и Божията популярност, която е „ във висините “ (Лука 19:38). Всичко това обаче Той не ни наложи със мощ, само че зачете изначално даруваната ни независимост.
Господ постоянно е желал, желае и в този момент „ … да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). И освен желае това, само че и пръв протяга към нас ръка, с цел да ни освободи и избави, провождайки ни Своя единороден Син, щото „ всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Иоан 3:16). И по тази причина е толкоз тъжно, когато следим по какъв начин в отговор на това, Той получава от нас все същото твърдоглавие и концентриране върху земното и преходното, вместо търсенето на едното потребно (Лука 10:42).
Вече две хилядолетия след Боговъплъщението положението на нашия свят не наподобява доста по-различно от това, в което го беше заварил Иисус в деня на Своето Рождество. И през днешния ден индивидите остават все по този начин в плен на гордостта и завистта, на егоизма и алчността – за сметка на Божията възхвала и благодарността към нашия Творец. При все това обаче правилно остава и другото – че от светлата нощ на Христовото Рождество насам в нашия свят към този момент нищо не е същото.
И през днешния ден измежду нас са „ плачещите “ (Мат. 5:4) – с особена мощ това важи за жертвите на надигналия се със страшна мощ грях на войната, но ние знаем, че те са утешени. И през днешния ден измежду нас са „ гладните и жадните за истина “ (Мат. 5:6) – тези, които страдат заради неналичието на обич, само че ние имаме вяра, че те са към този момент наситени. И през днешния ден сред нас са „ изгонените поради истина “ (Мат. 5:10) – виждаме ги всеки ден и на всички места, само че знаем, че те са наследили Царството небесно.
Започналата с идването на Спасителя същински позитивна смяна продължава и през днешния ден, тъй като тя е смяна, която се случва в човешките мозъци и сърца. С Христос в нашия свят пристигна и се утвърди равноценността на всички хора пред Бога, достолепието на всяка човешка персона и същинската свободата на индивида, даже и тогава, когато той е в усложнение и отпадналост.
Благодарение на Христовото Рождество в плът и на Неговата победа над гибелта, индивидите към този момент могат да живеят с ясното схващане за своята принадлежност към Бога и с нова вяра, която към този момент не може да бъде помрачена от нищо в този свят. Христос се роди като човек, само че Той се ражда и във всекиго от нас, а дружно с Младенеца във всяко човешко сърце би трябвало да битуват любовта и милостта, светлината и вярата, мирът и благоволението. Нека изберем да живеем с тях, да свидетелстваме както със слово, по този начин и на дело, за даруваното ни от Бога избавление и всеки път да имаме тази наслада, която Господ ни донесе и към която и през днешния ден Той продължава да ни приканва (срв. Мат. 28:9).
Мирът и любовта на раждащия се през днешния ден поради нас Спасител на света и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас – във всяко християнско сърце и всеки християнски дом!
Честито Рождество Христово!
24 декември 2024 година
Обични в Господа рожби на светата ни Църква,
В очакване на Христовото Рождество – събитието, ознаменувало началото на новата ера в човешката история, се обръщаме към всички вас с архипастирски благослов и благопожелания за мир и наслада в Светия Дух и благопожелание за братска в Христа обич и снизхождение посред ни, както и измежду всички индивиди по света – в духа на ангелското благовестие, чуто за първи път в Рождественската нощ от витлеемските пастири: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14).
Този апел, който отеква в нашия свят към този момент две хилядолетия, съгрявайки човешките сърца с неземна наслада и най-светла вяра, е изключително настоящ в последните години на тежки тествания и провокации пред мира и богатствата воля сред индивидите. Кризата, през която цялото общество през днешния ден минава, и която претърпяваме по този начин мъчително, е рецесия на незадоволителната ни религия в Бога и на отсъствието на обич към Него и ближните.
Христос пристигна и живя сред нас, с цел да ни дарува Царството Божие, което е царство на светлината, мира и насладата. Като стана един от нас – във всичко, с изключение на в прегрешението, – Той ни освободи от тиранията на прегрешението, и от всичко, що е земно и преходно, като насочи духовния ни поглед нагоре – към небесния мир и Божията популярност, която е „ във висините “ (Лука 19:38). Всичко това обаче Той не ни наложи със мощ, само че зачете изначално даруваната ни независимост.
Господ постоянно е желал, желае и в този момент „ … да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). И освен желае това, само че и пръв протяга към нас ръка, с цел да ни освободи и избави, провождайки ни Своя единороден Син, щото „ всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Иоан 3:16). И по тази причина е толкоз тъжно, когато следим по какъв начин в отговор на това, Той получава от нас все същото твърдоглавие и концентриране върху земното и преходното, вместо търсенето на едното потребно (Лука 10:42).
Вече две хилядолетия след Боговъплъщението положението на нашия свят не наподобява доста по-различно от това, в което го беше заварил Иисус в деня на Своето Рождество. И през днешния ден индивидите остават все по този начин в плен на гордостта и завистта, на егоизма и алчността – за сметка на Божията възхвала и благодарността към нашия Творец. При все това обаче правилно остава и другото – че от светлата нощ на Христовото Рождество насам в нашия свят към този момент нищо не е същото.
И през днешния ден измежду нас са „ плачещите “ (Мат. 5:4) – с особена мощ това важи за жертвите на надигналия се със страшна мощ грях на войната, но ние знаем, че те са утешени. И през днешния ден измежду нас са „ гладните и жадните за истина “ (Мат. 5:6) – тези, които страдат заради неналичието на обич, само че ние имаме вяра, че те са към този момент наситени. И през днешния ден сред нас са „ изгонените поради истина “ (Мат. 5:10) – виждаме ги всеки ден и на всички места, само че знаем, че те са наследили Царството небесно.
Започналата с идването на Спасителя същински позитивна смяна продължава и през днешния ден, тъй като тя е смяна, която се случва в човешките мозъци и сърца. С Христос в нашия свят пристигна и се утвърди равноценността на всички хора пред Бога, достолепието на всяка човешка персона и същинската свободата на индивида, даже и тогава, когато той е в усложнение и отпадналост.
Благодарение на Христовото Рождество в плът и на Неговата победа над гибелта, индивидите към този момент могат да живеят с ясното схващане за своята принадлежност към Бога и с нова вяра, която към този момент не може да бъде помрачена от нищо в този свят. Христос се роди като човек, само че Той се ражда и във всекиго от нас, а дружно с Младенеца във всяко човешко сърце би трябвало да битуват любовта и милостта, светлината и вярата, мирът и благоволението. Нека изберем да живеем с тях, да свидетелстваме както със слово, по този начин и на дело, за даруваното ни от Бога избавление и всеки път да имаме тази наслада, която Господ ни донесе и към която и през днешния ден Той продължава да ни приканва (срв. Мат. 28:9).
Мирът и любовта на раждащия се през днешния ден поради нас Спасител на света и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас – във всяко християнско сърце и всеки християнски дом!
Честито Рождество Христово!
24 декември 2024 г.
В очакване на Христовото Рождество – събитието, ознаменувало началото на новата ера в човешката история, се обръщаме към всички вас с архипастирски благослов и благопожелания за мир и наслада в Светия Дух и благопожелание за братска в Христа обич и снизхождение посред ни, както и измежду всички индивиди по света – в духа на ангелското благовестие, чуто за първи път в Рождественската нощ от витлеемските пастири: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14).
Този апел, който отеква в нашия свят към този момент две хилядолетия, съгрявайки човешките сърца с неземна наслада и най-светла вяра, е изключително настоящ в последните години на тежки тествания и провокации пред мира и богатствата воля сред индивидите. Кризата, през която цялото общество през днешния ден минава, и която претърпяваме по този начин мъчително, е рецесия на незадоволителната ни религия в Бога и на отсъствието на обич към Него и ближните.
Христос пристигна и живя сред нас, с цел да ни дарува Царството Божие, което е царство на светлината, мира и насладата. Като стана един от нас – във всичко, с изключение на в прегрешението, – Той ни освободи от тиранията на прегрешението, и от всичко, що е земно и преходно, като насочи духовния ни поглед нагоре – към небесния мир и Божията популярност, която е „ във висините “ (Лука 19:38). Всичко това обаче Той не ни наложи със мощ, само че зачете изначално даруваната ни независимост.
Господ постоянно е желал, желае и в този момент „ … да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). И освен желае това, само че и пръв протяга към нас ръка, с цел да ни освободи и избави, провождайки ни Своя единороден Син, щото „ всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Иоан 3:16). И по тази причина е толкоз тъжно, когато следим по какъв начин в отговор на това, Той получава от нас все същото твърдоглавие и концентриране върху земното и преходното, вместо търсенето на едното потребно (Лука 10:42).
Вече две хилядолетия след Боговъплъщението положението на нашия свят не наподобява доста по-различно от това, в което го беше заварил Иисус в деня на Своето Рождество. И през днешния ден индивидите остават все по този начин в плен на гордостта и завистта, на егоизма и алчността – за сметка на Божията възхвала и благодарността към нашия Творец. При все това обаче правилно остава и другото – че от светлата нощ на Христовото Рождество насам в нашия свят към този момент нищо не е същото.
И през днешния ден измежду нас са „ плачещите “ (Мат. 5:4) – с особена мощ това важи за жертвите на надигналия се със страшна мощ грях на войната, но ние знаем, че те са утешени. И през днешния ден измежду нас са „ гладните и жадните за истина “ (Мат. 5:6) – тези, които страдат заради неналичието на обич, само че ние имаме вяра, че те са към този момент наситени. И през днешния ден сред нас са „ изгонените поради истина “ (Мат. 5:10) – виждаме ги всеки ден и на всички места, само че знаем, че те са наследили Царството небесно.
Започналата с идването на Спасителя същински позитивна смяна продължава и през днешния ден, тъй като тя е смяна, която се случва в човешките мозъци и сърца. С Христос в нашия свят пристигна и се утвърди равноценността на всички хора пред Бога, достолепието на всяка човешка персона и същинската свободата на индивида, даже и тогава, когато той е в усложнение и отпадналост.
Благодарение на Христовото Рождество в плът и на Неговата победа над гибелта, индивидите към този момент могат да живеят с ясното схващане за своята принадлежност към Бога и с нова вяра, която към този момент не може да бъде помрачена от нищо в този свят. Христос се роди като човек, само че Той се ражда и във всекиго от нас, а дружно с Младенеца във всяко човешко сърце би трябвало да битуват любовта и милостта, светлината и вярата, мирът и благоволението. Нека изберем да живеем с тях, да свидетелстваме както със слово, по този начин и на дело, за даруваното ни от Бога избавление и всеки път да имаме тази наслада, която Господ ни донесе и към която и през днешния ден Той продължава да ни приканва (срв. Мат. 28:9).
Мирът и любовта на раждащия се през днешния ден поради нас Спасител на света и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас – във всяко християнско сърце и всеки християнски дом!
Честито Рождество Христово!
24 декември 2024 година
Обични в Господа рожби на светата ни Църква,
В очакване на Христовото Рождество – събитието, ознаменувало началото на новата ера в човешката история, се обръщаме към всички вас с архипастирски благослов и благопожелания за мир и наслада в Светия Дух и благопожелание за братска в Христа обич и снизхождение посред ни, както и измежду всички индивиди по света – в духа на ангелското благовестие, чуто за първи път в Рождественската нощ от витлеемските пастири: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14).
Този апел, който отеква в нашия свят към този момент две хилядолетия, съгрявайки човешките сърца с неземна наслада и най-светла вяра, е изключително настоящ в последните години на тежки тествания и провокации пред мира и богатствата воля сред индивидите. Кризата, през която цялото общество през днешния ден минава, и която претърпяваме по този начин мъчително, е рецесия на незадоволителната ни религия в Бога и на отсъствието на обич към Него и ближните.
Христос пристигна и живя сред нас, с цел да ни дарува Царството Божие, което е царство на светлината, мира и насладата. Като стана един от нас – във всичко, с изключение на в прегрешението, – Той ни освободи от тиранията на прегрешението, и от всичко, що е земно и преходно, като насочи духовния ни поглед нагоре – към небесния мир и Божията популярност, която е „ във висините “ (Лука 19:38). Всичко това обаче Той не ни наложи със мощ, само че зачете изначално даруваната ни независимост.
Господ постоянно е желал, желае и в този момент „ … да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). И освен желае това, само че и пръв протяга към нас ръка, с цел да ни освободи и избави, провождайки ни Своя единороден Син, щото „ всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Иоан 3:16). И по тази причина е толкоз тъжно, когато следим по какъв начин в отговор на това, Той получава от нас все същото твърдоглавие и концентриране върху земното и преходното, вместо търсенето на едното потребно (Лука 10:42).
Вече две хилядолетия след Боговъплъщението положението на нашия свят не наподобява доста по-различно от това, в което го беше заварил Иисус в деня на Своето Рождество. И през днешния ден индивидите остават все по този начин в плен на гордостта и завистта, на егоизма и алчността – за сметка на Божията възхвала и благодарността към нашия Творец. При все това обаче правилно остава и другото – че от светлата нощ на Христовото Рождество насам в нашия свят към този момент нищо не е същото.
И през днешния ден измежду нас са „ плачещите “ (Мат. 5:4) – с особена мощ това важи за жертвите на надигналия се със страшна мощ грях на войната, но ние знаем, че те са утешени. И през днешния ден измежду нас са „ гладните и жадните за истина “ (Мат. 5:6) – тези, които страдат заради неналичието на обич, само че ние имаме вяра, че те са към този момент наситени. И през днешния ден сред нас са „ изгонените поради истина “ (Мат. 5:10) – виждаме ги всеки ден и на всички места, само че знаем, че те са наследили Царството небесно.
Започналата с идването на Спасителя същински позитивна смяна продължава и през днешния ден, тъй като тя е смяна, която се случва в човешките мозъци и сърца. С Христос в нашия свят пристигна и се утвърди равноценността на всички хора пред Бога, достолепието на всяка човешка персона и същинската свободата на индивида, даже и тогава, когато той е в усложнение и отпадналост.
Благодарение на Христовото Рождество в плът и на Неговата победа над гибелта, индивидите към този момент могат да живеят с ясното схващане за своята принадлежност към Бога и с нова вяра, която към този момент не може да бъде помрачена от нищо в този свят. Христос се роди като човек, само че Той се ражда и във всекиго от нас, а дружно с Младенеца във всяко човешко сърце би трябвало да битуват любовта и милостта, светлината и вярата, мирът и благоволението. Нека изберем да живеем с тях, да свидетелстваме както със слово, по този начин и на дело, за даруваното ни от Бога избавление и всеки път да имаме тази наслада, която Господ ни донесе и към която и през днешния ден Той продължава да ни приканва (срв. Мат. 28:9).
Мирът и любовта на раждащия се през днешния ден поради нас Спасител на света и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас – във всяко християнско сърце и всеки християнски дом!
Честито Рождество Христово!
24 декември 2024 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ