Епидемията от самота в западната култура е истинска здравна криза ♥ Габор МАТЕ
Самотата
Взаимовръзката посред ни е решителен фактор освен за душевното, само че и за физическото ни здраве в самостоятелен и в публичен проект. Човекът е биопсихосоциално създание и разрастващата се зараза от самотност в западната просвета е нещо доста повече от психично събитие. Става въпрос за здравна рецесия.
Представете си положение, което прави индивида раздразним, подтиснат и тесногръд и което е съпроводено от 26-процентно покачване на риска от преждевременна гибел. Представете си също, че визира към една трета от хората в индустриалните страни, като 1 на 12 боледува тежко, и че този дял непрекъснато се усилва. Заболяването е заразно и не се въздейства от приходите, образованието, пола и етническата принадлежност. Ефектите не могат да бъдат приписани на особеностите на избран вид човеци, а са резултат от проблем, който визира елементарните хора. Такова положение в действителност съществува. Нарича се„ самотност “.
Светът на XXI век изисква да се фокусираме върху действия, които като че ли се надпреварват за нашето време, внимание, сила и всеотдайност– пише здравният министър на Съединени американски щати Вивек Мърти. – Много от тези действия сами по себе си включват конкуренция. Борим се за работа и публично състояние. Конкурираме се за движимости, пари и известност. Мъчим се да се задържим на повърхността и да се движим напред. Междувременно постоянно подценяваме връзките си, които заплащат цената за всичко това.
Лесно можем да пропуснем обстоятелството, че това, което доктор Мърти нарича света на XXI век, не е нещо нереално, а напълно съответно проявяване на една социално-икономическа система, ясно обрисуван мироглед и избран метод на живот.
Възможно ли е все пак потребителската ни просвета да извърши обещанията си – и въобще способна ли е да го направи? Има ли метод, в случай че бъде осъществена до дъно, да ни донесе по-голямо задоволство в живота?
Когато зададох въпроса на известния психолог Тим Касер – професор емеритус по логика на психиката в колежа Нокс, отговорът му беше категоричен:
– Изследванията ясно сочат, че колкото повече хората гледат на материалистичните си желания като на цел, толкоз по-ниски са равнищата им на благополучие, задоволство от живота и ежедневни приятни страсти. Онези, които държат на стандартите, наложени от консуматорското общество, по-често страдат от меланхолия, тревога и корист с субстанции.
Професор Касер акцентира 4 съществени правилото на американския корпоративен капитализъм:
поддръжка и поощряване на полезности, основани на личния интерес; мощно предпочитание за финансов успех; високи равнища на консумация; междуличностна динамичност, почиваща на конкуренция.Той открива противоположна пропорция сред материалните цели и просоциалните полезности като емпатия, благотворителност и съдействие: колкото повече се затвърждават първите, толкоз повече отслабват вторите. Когато хората ценят високо парите, имиджа и статуса, толкоз по-малка е вероятността да се ангажират с общополезни действия и в същото време толкоз по-несигурни и празни се усещат.
Нивото на междуличностните взаимоотношения също се утежнява. Несигурността от своя страна ги тласка още повече към материални придобивки. Материализмът, въпреки да дава обещание задоволство, носи кухо незадоволство и поражда все по-силен апетит. Тази огромна, самовъзпроизвеждаща се серпантина на взаимозависимост е един от механизмите за поддържане на консуматорското общество, възползващ се от несигурностите, които самото то поражда.
Прекъснатата връзка във всичките й форми – отчуждение, самотност, загуба на смисъл и дислокация – се е трансформирала в най-изобилния артикул на нашата просвета. Нищо чудно, че страдаме от повече зависимости, хронични заболявания и психологични разстройства от всеки път, изтощени от недохранването на мозъка, тялото и душата си.
От: „ Митът за естественото. Травмата, заболяването и изцелението в една токсична просвета “, Габор Мате, Даниел Мате, изд. „ Кибеа “, 2022 година
Снимка: goodreads.com
