Онези, които много четат, отвикват да мислят самостоятелно ~ Даниил ГРАНИН
Самобитен публицист, държавник, воин от Великата Отечествена война, Даниил Александрович Гранин написа сбито и обича точните елементи. Автор на исторически романи, документална и антивоенна прозаичност, сюжети, очерци, повести – в разнообразни жанрове и със благосклонност към фантастиката. Удостоен с голям брой интернационалните литературни награди и държавни оценки, притежател на награда „ Хайнрих Хайне ", създател на първото в Русия Общество „ Милосърдие ”, ръководител на Международния благотворителен фонд „ Д.С. Лихачов ”. На негово име е кръстена дребна планета в Слънчевата система. Сред най-известните му творби са: " Блокадная книга ", „ Эта странная жизнь ”, „ Мой лейтенант ”, „ Вечера с Петром Великим ”.
От достолепието на своите 97 години, той има какво да каже и опише – за Русия, четенето, живота и хората.
Животът в Русия постоянно е знамение. Чудо неприятно или положително, само че наложително знамение. Да се предскаже какво би могло да се случи тук, даже идната година, е безусловно невероятно.
Вече не бленувам за Космоса. За какво ми е необходим Марс, когато отивам да хвърлям боклука и виждам хора, които ровят в кофите? Моите възторзи веднага изчезват. Защо би трябвало да съм възхитен от това, че на Марс има живот, когато у нас няма живот за хората.
Колкото по-добри стават изискванията за работа на човек, толкоз по-зле стартира да работи той.
Руската маса – това е нещо съвсем смъртоносно. Това е същински призрачен сън – всичкият този пирог, риби, меса, угощения… Научих щерка си на древногръцкото предписание – във всичко би трябвало да има мярка. Изкуството и културата – това е спазване на мярата.
Освен живота, който живеем, всички ние имаме и един пропуснат живот. Историята на моя прахосан живот – не ценях и не разбирах хората, които познавах.
За да се излекуваш от дамите има единствено едно лекарство – дамата.
Качеството на живота се мери с количеството благополучие. Или успокоение. В Швейцария хората не живеят на Марс. И си живеят напълно щастливо и умерено.
Моето предписание - днешният ден е моят най-щастлив ден в живота. Защото огромна част от живота си ние живеем или спомняйки си положителното, или надявайки се на него.
Рядко виждам дами с рокли. Роклите – те са толкоз красиви.
Как да не е благополучен човек – обръщайки се обратно, той въздъхва.
Снимки: novostimira.net, tass.ru
