От тънки пици дебелеем повече
Само илюзия е убеждението, че в случай че предпочетем по-тънко тестена пица ще си спестим някоя друга калория. Наскоро учените опровергаха това мислене.
Според нови проучвания в региона кулинарията и храненето тънката пица е доста по-богата на мазнини и сол от тази, приготвена с дебело тесто. Освен това в дебелото тесто има доста по-малко нездравословни съставки.
Тънко или дебело, класиката повелява тесто за пица да се подготвя от брашно, квас, захар, сол, зехтин и вода. Меси се на ръка, оставя се известно време да бухне и се разточва на слой с дебелина към 5 мм.
Класическата пица се пече в специфична пещ с горящи дърва, доста бързо и при доста висока температура (обичайно в нагрята до към 200 °C фурна, пече се за към 10-12 минути).
Първите сведения за подготвяне и изразходване на пица датират още от античните гърци и римляни. С преместването на домата за първи път в Европа през 1522 година, в Неапол се появява първообразът на италианската пица. През XVII век се специализират и първите пицари – наричали ги „ pizzaioli “. Те приготвяли пица за италианските селяни.
Пицата става обичана храна на брачната половинка на неаполитанския крал Фердинанд IV - Мария Каролина Лорена, а по-късно и на италианския крал Умберто I и брачната половинка му Маргарита Савойска, в чест на която е посочена пицата " Маргарита ".
В Съединени американски щати италианското ядене е пренесено през втората половина на XIX век. За първи път се подготвя в Чикаго, Илинойс. През 1957 година пък се появяват първите пици-полуфабрикати.
В последните години пицата стана шлагер и в Япония, където тя се прави главно с морски блага и риба.
Малко прочут факт е, че италианският парламент приема Закон за обичайната италианска пица, определяйки тъкмо избрани съставки както и метода на подготвяне на продукта (включително и на замразените пици).
С по-тънко или по-сочно тесто пицата обичайно се резервира като обичано прелъщение за доста генерации от разнообразни точки на света.
