Само за един ден дебютният албум на Arctic Monkeys продава

Музикални хроники: Началото на Arctic Monkeys: Как четирима тийнейджъри от Шефилд се превърнаха в легенди

Само за един ден дебютният албум на Arctic Monkeys продава близо 120 000 копия.

Цифрата нараства над три пъти, откакто изминава седмица от излизането на Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not. Така той си остава най-бързо продаваният дебютен албум на група в историята на Англия.

Някак внезапно Arctic Monkeys изскачат от ъндърграунда и се трансформират във феномен на национално равнище, откакто са заобиколили обичайните медии и са се прочули с помощта на новаторските интернет платформи от средата на 2000-те и на мълвата от уста на уста.

Оттогава изминаха 15 години, а британците от дълго време се радват на паметен статут по целия свят, в това число и в България. Българските меломани още не могат да се нарадват на новината, че бандата ще свири за пръв път у нас на 12 август 2022 година в Бургас.

В ранните дни от съществуването на „ маймуните “ в родния им Шефилд, артистът и текстописец Алекс Търнър избира на пръв взор простички тематики на тесктовете си. Описва усещанията си от познатата среда, от хората към него.

Пише за вечерите по клубовете, за музикалната сцена, за злободневните кавги – такива са тематиките на песни като всеобщия шлагер I Bet You Look Good On The Dancefloor, Fake Tales of San Francisco или Mardy Bum. Но изказът на Алекс, поетичните му изречения и тънкият комизъм завчас го отличават като създател, който надалеч е надраснал възрастта си.

А той и другите трима започват в действителност млади. Търнър и съгрупарите му – китаристът Джейми Кук, барабанистът Мат Хелдърс и първият басист Анди Никълсън (по-късно сменен от Ник О’Мали) – основават групата още като младежи. Майките им ги взимат след учебно заведение и ги водят на първите им същински подготовки, където момчетата свирят интензивно и се учат няколко години, до момента в който произведат първия си албум.

И работят, работят, работят, подготвени са на дълги и изтощителни подготовки, подготвени са да положат всички нужни старания.

Легенди се носят за първия концерт на групата – през 2003 година в кръчмата The Grapes в Шефилд. Тогава те свирят съвсем напълно кавъри на Fatboy Slim, The White Stripes, Beatles, Джими Хендрикс и други групи, както и доста ранни версии на две авторски песни – Ravey Ravey Ravey Club (която е записвана единствено в демо версия и по този начин и не се снабдява със студиен запис) и единственото в историята концертно изпъление на Curtains Closed.

Групата печели единствено 27 паунда от продадените билети, а Алекс Търнър признава, че желанията са му били просто да впечатли момичето, което е харесвал тогава. „ Но бяхме репетирали толкоз доста преди този момент и си беше огромна работа изобщо да излезем да свирим пред хора. Но тези 25 минути – уау “, спомня си той.

Няколко са аргументите квартетът в действителност да просъществува, за разлика от множеството тийнейджърски групи, които неизбежно се разпадат във времето. Първо, Arctic Monkeys откриват доста близко другарство между тях, и второ, чисто музикално откриват огромно съгласие и сработеност, зазвучават плътно и безапелационно, когато свирят дружно.

Приближени до тях хора от тези години признават, че „ маймуните “ към този момент основават чувството, че ще станат звезди. Около Алекс и останалите просто има избрана аура. Студиото, в което репетират, ги поддържа в началните стъпки и подкрепя първите им турнета, те пък демонстрират самообладание и изчакват с дебютния албум – издават го едвам когато към този момент са известни. Което пък се случва по ненадейно елементарен и натурален метод.

За Arctic Monkeys стартира да се приказва в разнообразни музикални конгреси и в MySpace – известната в тези години платформа, изстреляла голям брой групи.

Интересното е, че онлайн промоцията не се прави от самите членове на групата. Алекс Търнър и другите трима просто раздават свои дискове (записани напълно непретенциозно в домашни условия) по концертите си. Техни другари стартират да качват музиката в интернет и по този начин образуват вълна към групата преди дебютният албум да бъде професионално записан в студио в Шефилд.

15 години по-късно Arctic Monkeys са се трансформирали доста в музикален проект след шестте си досегашни студийни албума. Вече два пъти те бяха хедлайнери на фестивала Гластънбъри, а естествено, в родния си град са всепризнати освен поради музиката и триумфите, само че и поради приноса си за локалната общественост.

През тези 15 години обаче те в никакъв случай не повтарят музикалната формула на първия албум със суровото, гаражно рок звучене. Оттогава хоризонтите в музиката и текстовете им се уголемяват, и то дотам, че преди три години Алекс Търнър призна: „ Когато свирим първия албум, към този момент се усещаме все едно вършим кавър на нещо непознато “.

„ Но това не е проблем за мен “, прибавя той. „ Просто се е стигнало до стадий, в който изсвирвам Mardy Bum или нещо такова и към този момент дори не го усещам като свое “.

Е, сигурното е, че когато те засвирят в Бургас следващата година, българската аудитория ще схване тези песни като неделима част от същността на Arctic Monkeys и като нещо, на което единствено те са способни.