Пощенска картичка от езерото Комо: защо „най-добрият хотел в света“ отива под земята
Въздухът е студен и мокър. Вървя през дълъг, мрачен под земята тунел, чиито открити каменни стени и павета са едва осветени от лампи над главата. Ако не беше фактът, че нося халат и бях ескортиран от някой, носещ куп пухкави кърпи, елементарно бих могъл да си показва, че съм нарушител с белезници, който ме водят в килия. Докато навлизаме по-дълбоко, тунелът се уголемява мистериозно и тогава най-сетне излизаме на ярко.
Температурата на въздуха незабавно скача с 15 градуса и тъкмо пред мен има пристан, водещ към езеро, нефритено зелено и блещукащо на ранното утринно слънце. Няколко моторни лодки постепенно се плъзгат, до момента в който минават, с цел да създадат фотоси на гледката зад мен. Капитанът, който полира непокътнатата тъмносиня и тюркоазена Рива, акостирала до мен, не подвига взор — това се случва 100 пъти дневно.
Докато слизам по стъпалата в профил на кея, с цел да вляза в хладната вода, се обръщам, с цел да погледна обратно към обекта на техния интерес - зашеметяващата фасада на Passalacqua...
Прочетете целия текст »
