Страданието е добър учител – за да се роди новото аз, старото трябва да умре
„ Само един път се раждаме и един път умираме. Психологически обаче умираме хиляди пъти и се раждаме още веднъж най-малко толкоз пъти. Периодите на интензивно страдалчество оповестяват за изгубването на остарялото ни аз и в шока от болежка се втурваме да търсим бързи решения като изпадаме във всеобщата заблуда, че всеки психически „ проблем “ изисква позитивно „ решение “.
Но сходни положителни планове единствено усилват страданието, тъй като подценяват един от главните парадокси на психическата мъдрост: осъзнаването на личната смъртност дава повече мощ от всяко друго придвижване на душата. Разрушителният подтик е решителен, в случай че желаеме да се отървем от това, което ни потиска. С други думи, когато става въпрос за нашия вътрешен живот, можем да кажем, че където има гибел, има и вяра. Когато остарялото Аз почине, можете да поемете задачата по раждането на новото Аз. Но първо би трябвало да се разделите с всички идеали за позитивно его “. Това написа Джинет Парис в предговора към книгата си „ Дълбинната логика на психиката оттатък невронауките “. Тя употребява безапелационни и буйни причини, както и истории от пациенти, с цел да ни научи да по какъв начин да приемем една неприемлива истина – че човешката душeвност е тази, която унищожава или пък поддържа връзки и животи. Това е доста мъчно за приемане. Ето за какво тялото има мъчителната и отчайваща задача да ни покаже това, което нашата душeвност отхвърля да види.
Предпазливостта поучава да се спускате в дълбините постепенно и под управлението на аналитик, само че в случай че бързате, някоя случила се житейска покруса може да форсира процеса. На самото дъно живее един единствен боязън – гибелта. А, ето ви, милейди Смърт, веселя се да се срещнем.
Парис признава, че от сериозната контузия при случай в басейн и от близостта на гибелта е научила повече за душeвността, в сравнение с доста години психоанализа. В тежкия житейски миг тя се сбълсква с голям букет от страхове, както тя споделя „ разнообразни по усет “, само че всички те се коренят в един базисен човешки боязън – от гибелта.
Парис има вяра, че човек би трябвало да премине през страданието с любознанието и уважението на поддръжник, пътуващ през подземния свят. Тя е уверена, че на идващия стадий от еволюцията логиката на психиката ще се интересува по-малко от патологията, оставяйки това на неврологията, и ще се трансформира в нещо като философско образование, което може да приготви индивида за пътешестване през страната на насладата и болката. Дълбинната логика на психиката ще се трансформира в изкуството да живееш, без да губиш време.
Източник
Но сходни положителни планове единствено усилват страданието, тъй като подценяват един от главните парадокси на психическата мъдрост: осъзнаването на личната смъртност дава повече мощ от всяко друго придвижване на душата. Разрушителният подтик е решителен, в случай че желаеме да се отървем от това, което ни потиска. С други думи, когато става въпрос за нашия вътрешен живот, можем да кажем, че където има гибел, има и вяра. Когато остарялото Аз почине, можете да поемете задачата по раждането на новото Аз. Но първо би трябвало да се разделите с всички идеали за позитивно его “. Това написа Джинет Парис в предговора към книгата си „ Дълбинната логика на психиката оттатък невронауките “. Тя употребява безапелационни и буйни причини, както и истории от пациенти, с цел да ни научи да по какъв начин да приемем една неприемлива истина – че човешката душeвност е тази, която унищожава или пък поддържа връзки и животи. Това е доста мъчно за приемане. Ето за какво тялото има мъчителната и отчайваща задача да ни покаже това, което нашата душeвност отхвърля да види.
Аз проучвам оня детайл от душeвността, който се стреми да унищожи взаимоотношенията, да изчезне, да почине, да се скрие и да лежи там толкоз дълго, колкото е належащо предходната еднаквост да изчезне “, споделя Парис.Парис избира на замести думата „ несъзнавано “ с „ въображение “. В интервали, когато сме обхванати от меланхолия и тревога, нашето въображение е лимитирано, студено, празно. Противно на препоръките, дадени в множеството книги по известна логика на психиката от поредицата „ Помогни си самичък ”, изходът от такива мъчителни положения не стартира с позитивно волево изпитание на Егото и придвижването не е нагоре. Решението е да освободим въображението, което постоянно води до появяването на мрачни, плашещи, извратени облици, символизиращи това, което би трябвало да почине.
„ Гледането на процеса на личното самоизтребление беше толкоз завладяващо, едвам гледаш кобра, подготвена да удари. Когато вратите към несъзнаваното се отворят леко, нормалният живот стопира и в него се появяват непредвидени качества. Господарката Смърт изисква подчинението да бъде безусловно. “Ако сте в сложен интервал на самоосъзнаване и към момента не сте застанали лице в лице с същинското си аз, не търсете излаз от лабиринта. Това е неточност. Търсете входа, а не изхода, споделя последователката на юнгианската философия. Психологията разделя страховете според от тяхната дълбочина. Между повърхността (за по-голяма елементарност, дано го назовем осъзнаване на егото) и бездната (или „ несъзнаваното “) има доста страхове, огромни и дребни риби, които могат да бъдат уловени в мрежата на психоанализата.
Предпазливостта поучава да се спускате в дълбините постепенно и под управлението на аналитик, само че в случай че бързате, някоя случила се житейска покруса може да форсира процеса. На самото дъно живее един единствен боязън – гибелта. А, ето ви, милейди Смърт, веселя се да се срещнем.
Парис признава, че от сериозната контузия при случай в басейн и от близостта на гибелта е научила повече за душeвността, в сравнение с доста години психоанализа. В тежкия житейски миг тя се сбълсква с голям букет от страхове, както тя споделя „ разнообразни по усет “, само че всички те се коренят в един базисен човешки боязън – от гибелта.
Парис има вяра, че човек би трябвало да премине през страданието с любознанието и уважението на поддръжник, пътуващ през подземния свят. Тя е уверена, че на идващия стадий от еволюцията логиката на психиката ще се интересува по-малко от патологията, оставяйки това на неврологията, и ще се трансформира в нещо като философско образование, което може да приготви индивида за пътешестване през страната на насладата и болката. Дълбинната логика на психиката ще се трансформира в изкуството да живееш, без да губиш време.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ