Джипът се заклатушка по нестабилния дървен мост над Велинградската река

Джипът се заклатушка по нестабилния дървен мост над Велинградската река и запълзява измежду дълбоката, гъста тиня към планинския рид с овцевъдната плантация на Георги Илиев (бай Рибан). Снимката му върху плакати с надпис „ Бай Рибан – народен воин! “, поставени на всеки 1 – 2 метра, ни съпровожда по пътя като указателна табела.

Какво знаем от изказванията, тиражирани в медиите? Ветеринарните управляващи са разкрили огнище на рискова болест от чума измежду стадото му от над 1700 овце, което би трябвало да бъде умъртвено по силата на заповед от 25.11.2024 година Предполага се, че болестта е пренесена от Гърция посредством закупени от стопанина овце. Георги Илиев не дава стадото да бъде избито, тъй като е уверен, че животните са здрави. Протестът му получава сериозна социална поддръжка. От друга страна, от синия екран виновни лица с висок сан твърдят по какъв начин съпротивата против дейностите на БАБХ (Българска организация за сигурност на храните) за заличаване на тези дребни преживни животни поражда тежки последици за бранша и страната ни.

Спираме на хълма пред фермата, заградена с ленти за карантинна зона. Пристигаме, с цел да установим на място неподправената истина, да забележим ситуацията с очите си и да беседваме със притежателя, трансформирал се за мнозина в народен воин за миналите седмици.

Съпротивата

Сред мъглата на студения декемврийски ден отдалече се виждат колите, разветите флагове и трибагреници, краткотрайният подслон със запалени огньове пред него и хората, пристигнали от всички краища на страната, с цел да пазят 1700 овце от евтаназия. Още с приближаването ни попадаме под блокада от пронизващи погледи, щракащи мобилни апарати и виковете на натрупалото се голям брой, което ни обкръжава. Хората желаят да бъдат чути. Появата на публицист към този момент е мотив за шерване и... съмнение освен към страната и нейните институции, само че и към нашата колегия: „ Толкова публицисти идваха, снимаха, гледаха! Никой не излъчи истината за нас! Какви сте вие?! “. Упреци дохвърчат отвред, обясняваме кои сме и за какво сме пристигнали. При споменаването на името на списанието доверието почва да пораства, одобряват ни като свои хора, само че това отприщва мощна вълна от прочувствени прояви. От всички страни присъстващите един през различен се надпреварват да опишат какво се е случило.



„ Велинград е високомерен от мафията! Полицията е с тях. Тук се правят закононарушения! “ – крещи мъж с едра фигура. Друг подвиква: „ Арестували сме колата с отровата! Няма да позволим да ни тъпчат! “. Някаква жена се е доближила компактно до мен и подрежда: „ Наръгаха индивида с нож! Другият едвам се избави “.  Изтерзан към 50-годишен мъж съумява да се провре измежду тълпата и ни споделя: „ Вижте, избиха ми зъбите! “ и зяпва, с цел да покаже устата си…

Крясъците и подмятанията насочват по-скоро към шокиращи престъпни събития и обстоятелства за болест по индивидите, в сравнение с за болест измежду овцете. (Зад всяко изказване стои разтърсваща история, разказана в елементи в клипчета в обществените мрежи, без какъвто и да било следващ юридически резултат – бел.ред.)



Придружавани от всичките тези хора и възгласите „ Да живее България! “, малко по малко се добираме до бай Рибан. Той ни посреща с думите: „ Искам от тебе това нещо, дето го приказваме, да го знаят всички, да кажете истината, а не неистини и измами! “. Тежкото съмнение е изстрадано от него, фамилията му и доброволците. Възбудено и гръмогласно декларира:

„ Думам истината! “

„ Не съм купувал никакви агнета от Гърция! Това са неистини! (Това може да се види в стадата на фамилията, които са единствено от две специфични селектирани породи. Други овце няма – бел.ред.) Те гледат да унищожават породите и да убият животните ми. Каракачанската овца, която прадедите ни са отглеждали, е единствената порода, която ражда два пъти годишно. Преча на всички тука, на мафията. Всички стада пасат на едно място, пият една вода. Защо тъкмо моите овце да са заболели?! Вижте ги, нищо им няма. Погледнете – овцете са бременни. Ако бяха чумави, нямаше да се раждат агънца.

Досега, откогато е почнал митингът, са се родили над 50 агънца. Дадох си здравето и целия живот, с цел да основа всичко това. Искат да избият животните, с цел да придобият пасищата и да ги създадат ски курорт. Предложиха ми пари за обезщетение. Дори качваха сумата, само че аз не се продавам! Ако някой ще ми трепе овцете, първо ще би трябвало да утрепе мен! Сега и фамилията ми е застрашено. Плачат, страдат непрекъснато. Синът ми е опериран, със заменена сърдечна клапа. Другият е полудял от всичките закани против нас. Жена ми има диабет с още куп заболявания. Децата им не ги пущам на никое място, тъй като ме е боязън да не посегнат на тях. Заплашвани сме отвред. Вчера човек, който се е снимал с мен, заречен да даде 50 000 лева за главата ми. “

Последните каракачанки

Докато хората са уплашени, стадото от последното стопанство, в което се отглежда каракачанска чистокръвна порода, е уплашено. Стотици животни са неспокойни, наблъскани в тясно, кално пространство, откакто на 6 декември 2024 година е издадена заповед за ограничение на придвижването на дребни преживни животни в област Пазарджик. Бременна овца трескаво си търси местенце да роди, а обективът на фотографа улавя едно още мокро, преди малко появило се на бял свят агънце. При типа му по лицето на бай Рибан за момент пробягва усмивка, прогонена от паниката: „ По през целия ден си държим овцете в калищата. Копитата им ще стартират да се запарват. Имат потребност от придвижване, да си вървят по баира. Насила ще ми ги разболеят! “. После се провиква с цяло гърло: „ Хора, тези стада не са единствено мои. Те са на майка България! Който протяга ръка на тях, е против нея! Нека целият свят да види по какъв начин българинът вика, желае свободата си и страната си! Да живее България! “.



Възгласа подемат хората от основания Инициативен комитет, който приканва за деяние и всеки ден оповестява вести за развиването на събитията. Те са от разнообразни обитаеми места, друга възраст и публично състояние. Обединява ги националната идея да не се допусне повече избиването на животни, набедени за заболели. Дежурят непрекъснато, с цел да опазят стадото.

Защо желаят да ги убият

Разговорите с Георги Илиев, с протестиращи очевидци на събитията, със експерти от разнообразни области осветляват аргументите за мъчителната липса на доверие към държавните институции и техните представители, политиците, органите на сигурността, непознатите, публицистите.

Яничка Методиева, която води графа „ Бунтът на будните “ в ютюб канала „ Справедлива България “, взема решение да направи предаване за чумата по овцете във Велинград. Разравяйки се в тематиката, тя открива една друга реалност от тази, която се показва в масмедиите. Заминава за Велинград и става юрист на Георги Илиев. Безвъзмездно. Според нейните изследвания ползата е финансов. „ За едни милиони би трябвало да си намерят трупове, това е моето умозаключение! “, декларира адв. Методиева на брифинг на Инициативния комитет за поддръжка на стопаните във Велинград. Юристката към този момент е завела няколко каузи против БАБХ в отбрана на живота на стадото.

Щом са здрави, не са заболели!

„ Ако животните бяха заболели от чума, до момента трябваше всичките да са умрели. Без признаци няма заболяване! Ако някой ви споделя нещо друго, то това са долни неистини “ – безапелационен е ветеринарният доктор Пламен Пасков. Впрочем, защото заболяването не се предава на хората, в случай че смъртността ù беше ниска, нямаше да има никаква причина да се избиват инфектираните животни. Но не, няма нов тип чума – най-малко не при дребните преживни животни. И това, че животните на Георги са живи и здрави и съвсем всеки ден раждат живи агънца, е най-голямото доказателство, че не са заболели. А в това може да се увери всеки, който посети фермата с положителни планове.

С своя ютюб канал ветеринарният доктор Пламен Пасков интензивно пази фамилията животновъди от Велинград. И той също като юрист Методиева е на мнение, че става дума за източване на пари: „ Заради известни схеми убиват здрави животни, бременни, еднодневни агнета – живот не видели, или неродените още “, споделя с болежка Пасков.

Защо регистърът не е обществен?

След като прекара няколко дни в наблюдения на терен макар калта, неприятното време и напрежението, Иван Христанов – някогашен зам.-министър на земеделието, също поддържа стопаните…

Прочетете целия материал в Списание 8, бр. 1/2025 година

Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) преди шест години разгласи чумна зараза в Странджа. Ветеринарните управляващи умъртвиха над 4000 животни в седем „ огнища на болестта “. Две българки, подкрепяни от доброволци и съидейници, се съпротивляваха един до друг до дъно, уверени, че животните им са здрави.
Едната от тях е Тодорка Сакалиева от с. Шарково, чийто сърцераздерателен роман може да прочетете тук. Другата е Ана Петрова от гр. Болярово. Нейната прочетете тук.
И двете са част от тематиката „ Как да сме самостоятелни от питателните магнати “ от брой 1/2025 година на Списание 8.