Сей лъвове, милостиви читателю!
Честита нова 2025 година, скъпи другари! Нека благодарим на предходната за всички върхове и падения, за светлината и за мрачните дни, за мирното небе над главите ни, за насъщния и за топлината на дома, за пътуванията и завръщанията. И да си пожелаем прелестни мигове, здраве, споделена любов и правилни другарства, нови земи и инициативи, дълъг и хубав път към опознаването на себe си и света - подобен, какъвто е бил и какъвто желаеме да бъде. Най-подходящото благопожелание за новата 2025-а е втъкано в тази алегория на огромния Йордан Радичков. Нека си го напомним:
За лъвовете
Бедната ни земя раждаше единствено леща и на татко ми му омръзна да сее цялостен живот леща, да я скубе и да я изсипва след това в хамбара, дето проклетата гъгрица цяло лято си точеше зъбите и чакаше да пристигна лещата, с цел да се нахвърля от горната страна й и да изяде сърцето. Гъгрицата, милостиви читателю, не е като слона да яде на първо време мандрагора и чак след туй да се възбуди. Тя без всякаква мандрагора си е възбудена и по най-възбуден метод си остри зъбите в свирепо очакване да се появи лещата в хамбара. Баща ми прокле лещата и гъгрицата и сподели, че ще почне да сее единствено лъвове. Той докара лъвове, изора равнищата и почна да я засява. Хората от прилежащите ниви гледат и не имат вяра на очите си. Те всички сееха леща и единствено в нашата равнища се мятаха лъвове и лягаха в браздите. Баща ми взе грапа, изравни посятото, с цел да не дойдат птиците и да почнат да кълват лъвовете. Съседите влязоха в нашата равнища и споделиха на татко ми, че лъвовете ще измрат. За по-голяма меродавност те отидоха да подръпнат опашката на един лъв, щото стърчеше над ораното. Теглиха я, теглиха я и по едно време лъвът като замахна с опашка, та ония се разхвърчаха из въздуха и доста време хвърчаха, преди да тупнат на земята. Никой повече не посмя да стъпи в нашата равнища. През пролетта ние отидохме да забележим по какъв начин са лъвовете. Те бяха поникнали и цялата равнища изглеждаше като лъвска кожа. Нивите на съседите бледи, на места стърчат мустаците на лещата, а нашата свети и хвърля лъвски сияния. Като пристигна лятото, отидохме да жънем лъвовете, само че какво беше учудването ни, като вместо с лъвове равнищата беше цялостна със зайци.Майка ми проклина, скубе зайците, а татко ми, ги връзва тъмно на снопове и ги товари в колата. Съседите скубят леща и ще изгинат от смях, като гледат нашите зайци. Есента татко ми умря и тогава аз продължих да садя лъвове в равнищата и да ожънвам зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че садя лъвове, а ожънвам зайци, само че след това престанаха да се смеят и взеха да ме гледат изкривено. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е нагоре от нас! За да угодя на съседите, се отхвърлих от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да приказват зад тила ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не би трябвало да чувам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та въпреки и да жънеш зайци! Може би един ден ориста ще те възнагради и измежду мършавите зайци в твоята равнища ще те срещне умерено лъвът. Бог да те благослови!
Из „ Домашна тетрадка “, Йордан Радичков
За лъвовете
Бедната ни земя раждаше единствено леща и на татко ми му омръзна да сее цялостен живот леща, да я скубе и да я изсипва след това в хамбара, дето проклетата гъгрица цяло лято си точеше зъбите и чакаше да пристигна лещата, с цел да се нахвърля от горната страна й и да изяде сърцето. Гъгрицата, милостиви читателю, не е като слона да яде на първо време мандрагора и чак след туй да се възбуди. Тя без всякаква мандрагора си е възбудена и по най-възбуден метод си остри зъбите в свирепо очакване да се появи лещата в хамбара. Баща ми прокле лещата и гъгрицата и сподели, че ще почне да сее единствено лъвове. Той докара лъвове, изора равнищата и почна да я засява. Хората от прилежащите ниви гледат и не имат вяра на очите си. Те всички сееха леща и единствено в нашата равнища се мятаха лъвове и лягаха в браздите. Баща ми взе грапа, изравни посятото, с цел да не дойдат птиците и да почнат да кълват лъвовете. Съседите влязоха в нашата равнища и споделиха на татко ми, че лъвовете ще измрат. За по-голяма меродавност те отидоха да подръпнат опашката на един лъв, щото стърчеше над ораното. Теглиха я, теглиха я и по едно време лъвът като замахна с опашка, та ония се разхвърчаха из въздуха и доста време хвърчаха, преди да тупнат на земята. Никой повече не посмя да стъпи в нашата равнища. През пролетта ние отидохме да забележим по какъв начин са лъвовете. Те бяха поникнали и цялата равнища изглеждаше като лъвска кожа. Нивите на съседите бледи, на места стърчат мустаците на лещата, а нашата свети и хвърля лъвски сияния. Като пристигна лятото, отидохме да жънем лъвовете, само че какво беше учудването ни, като вместо с лъвове равнищата беше цялостна със зайци.Майка ми проклина, скубе зайците, а татко ми, ги връзва тъмно на снопове и ги товари в колата. Съседите скубят леща и ще изгинат от смях, като гледат нашите зайци. Есента татко ми умря и тогава аз продължих да садя лъвове в равнищата и да ожънвам зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че садя лъвове, а ожънвам зайци, само че след това престанаха да се смеят и взеха да ме гледат изкривено. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е нагоре от нас! За да угодя на съседите, се отхвърлих от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да приказват зад тила ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не би трябвало да чувам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та въпреки и да жънеш зайци! Може би един ден ориста ще те възнагради и измежду мършавите зайци в твоята равнища ще те срещне умерено лъвът. Бог да те благослови!
Из „ Домашна тетрадка “, Йордан Радичков
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ